Мария I (на английски: Mary I) (17 декември 1734 г., Лисабон — 20 март 1816 г., Рио де Жанейро) е кралица на Португалия, Бразилия и Алгарвите. Тя е известна в Португалия като Мария Благочестивата заради дълбоката си религиозност и покровителството на Католическата църква, а в Бразилия често се споменава и като Мария Безумната поради прогресиращото ѝ психическо заболяване. Мария I е първата неоспорима (самостоятелна) кралица на Португалия в епохата на модерната монархия.

Родена е като най-голямата дъщеря на крал Жозе I и инфанта Мария Виктория на Испания. През 1760 г. се жени за своя чичо, инфант Доменик (по-късно крал Педро III), с когото има няколко деца, сред които най-известният е най-големият ѝ син Дом Жоао (по-късно крал Жоао VI). След смъртта на баща ѝ през 1777 г. Мария се възкачва на трона като кралица регнант; съпругът ѝ при възкачването става крал-съпруг.

През първите години на управлението си Мария I предприема промени в политиката, противопоставяйки се на някои от мерките на Маркиз де Помбал, който е доминирал при управлението на баща ѝ. Като вярваща монархин, тя подкрепя възстановяване на положението на религиозните институции и по-умерено отношение към аристокрацията. В същото време нейното управление е белязано от традиционалната консервативна линия в държавната политика и от запазване на колониалната система.

От края на 1780-те и особено през 1790-те години Мария започва да проявява сериозни симптоми на психическо разстройство. В резултат управлението по същество е поето от най-големия ѝ син, Дом Жоао, който действа като принц-регент. Под негово ръководство Дворът и центърът на португалската монархия са изправени пред драматични външнополитически предизвикателства — най-вече натиска от Наполеоновите войни.

През 1807–1808 г., след френското нашествие на Пиренеите и заплахата от окупация на Португалия, принц-регентът организира преместването на кралския двор в тогавашната португалска колония Бразилия. Преселването, извършено с подкрепата на Великобритания, има далечни последствия за империята: отварят се пристанищата за търговия със съюзниците, създават се нови институции и идеи се разпространяват в Бразилия. През 1815 г. Бразилия е издигната от ранг на колония в ранг на кралство, което довежда до създаването на Обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарвите — формален акт, който подчертава централната роля на Рио де Жанейро като нов политически център на монархията.

Мария I прекарва последните си години в Рио де Жанейро под грижите на семейството и двора; официално властта е в ръцете на принц-регента Жоао. Тя умира на 20 март 1816 г. и е наследена от сина си, който по-късно приема титлата Жоао VI като крал на възстановената монархия в Португалия и на новото Обединено кралство.

Наследството на Мария I е сложно: тя остана в историческата памет като религиозна и традиционна владетелка, чието управление бележи преход към нови геополитически реалности за португалската империя. Присъствието на двора в Бразилия и преобразуването на статута на Бразилия оказват дълготрайно влияние върху хода на бразилската история и върху отношенията между метрополия и колонии.