Жан Жене

Живот

Майката на Жене е млада проститутка, която го дава за осиновяване. След като извършва малки престъпления като дете, той е изпратен в младежкия затвор в Метре. През 40-те години на ХХ век той е скитник, дребен крадец и проститутка из цяла Европа.

В средата на 40-те години на ХХ век Жене се запознава с Жан Кокто. Кокто помага на Жене да публикува романа си. До 1949 г., когато е освободен от затвора благодарение на молбите на много хора, сред които Жан Конто и Жан-Пол Сартр, Жене е завършил пет романа, три пиеси и множество стихотворения. Книгите му са забранени в Съединените щати.

Между 1955 и 1961 г. Жене пише още три пиеси. През 1964 г. Жене изпада в депресия и прави опит за самоубийство. В края на 60-те години на ХХ век Жене започва да се занимава с политика. Жан Жене е гей (хомосексуалист).

Жене развива рак на гърлото и умира на 15 април 1986 г. в Париж.

Произведения на Жене

Романи

Първият му роман, "Дева Мария на цветята" (1944), е посветен на живота в затвора. Романите "Чудото на розата" (1946) и "Дневникът на крадеца" (1949) описват преживяванията му в младежки затвор и като мъжка проститутка. Романът Querelle de Brest (1947 г.) е за убийство, а романът Funeral Rites (1949 г.) е за любовта и предателството. Последният му роман, "Затворник на любовта", публикуван през (1986), се различава от останалите му книги.

Играе

Пиесите на Жене са смятани за "театър на абсурда". В тези пиеси има идеи, които са сходни с идеите на екзистенциалисткото мислене. Сред пиесите му са "Слугините" (1949); "Балконът" (1956); "Екрани" (1963); "Черните", която е поставена в Ню Йорк в театър Off-Broadway.

Филм

През 1950 г. Жене режисира филм, наречен Un Chant d'Amour, в който показва фантазии за живота в затвора.