Уго Чавес — венецуелски президент и лидер на Боливарската революция 1954–2013

Уго Рафаел Чавес Фриас (IPA: ['uɰo rafa'el 'tʃaβes 'fɾias]) (28 юли 1954 г. - 5 март 2013 г.) е президент на Венецуела от 1999 г. до смъртта си през 2013 г. Той е лидер на "Боливарската революция" и прокарва своята визия за демократичен социализъм, латиноамериканска интеграция и антиимпериализъм. Чавес също така е яростен критик на неолибералната глобализация и външната политика на САЩ.

Ранен живот и военна кариера

Чавес е роден в бедно селско семейство в щата Баринас. Завършва Военната академия (Escuela Militar) във Венецуела и постепенно се издига в чините на армията. По време на военната си кариера става известен с националистически възгледи и с участието си в тайни офицерски групи, които критикуват тогавашния политически и икономически модел на страната.

Путчът от 1992 г. и политическа трансформация

На 4 февруари 1992 г. Чавес ръководи опит за държавен преврат срещу правителството на президента Карлос Андрес Перес. Превратът се проваля, Чавес е арестуван и осъден, но привлича значителна публична подкрепа с призивите си за социална справедливост. След като е помилван от президента Рафаел Калдера през 1994 г., Чавес навлиза в гражданската политика и основава движението за Боливарска революция и по-късно партията Movimiento Quinta República (Пето републиканско движение), което го изстрелва към президентските избори.

Избори и конституция

Чавес печели президентските избори през 1998 г. и встъпва в длъжност през 1999 г. Неговото правителство инициира изработването на нова конституция, която беше приета с референдум през 1999 г. Новата конституция разшири ролята на държавата в икономиката, въведе нови социални права и промени политическата система.

Вътрешна политика и социални програми

Под лозунга за "революция" Чавес въведе широк набор от социални програми („мисии“), насочени към намаляване на бедността, подобряване на здравеопазването и образованието и увеличаване на достъпа до храна. Сред най-известните са:

• Mission Barrio Adentro – здравни услуги и клиники в бедните райони;
• Mission Robinson – програми за ликвидиране на неграмотността;
• Mission Mercal – държавни магазини за евтина храна и субсидирани хранителни програми.

Икономическата политика включва национализация на стратегически сектори (включително част от петролния сектор, електричество и телекомуникации), въвеждане на контрол върху валутните операции и цени, редистрибуция на държавните приходи от петрол. В първите години някои от тези мерки намалиха бедността и подобриха достъпа до услуги, но впоследствие бяха сочени и като фактори за икономическа нестабилност, инфлация и спад в частните инвестиции.

Политическа конфронтация и опити за сваляне

Администрацията на Чавес е белязана от силна поляризация. На 11–13 април 2002 г. се случва кратък държавен преврат, по време на който Чавес е отстранен за около 48 часа, но връща властта си след масови протести и военни лоялистки групи. През годините правителството му проведе и ред референдуми и избори; през 2009 г. бе приета референдумна промяна, отменяща ограничението за брой на мандатите, което позволи многократни преизбирания.

Външна политика

Чавес промотира регионална интеграция и солидарност в Латинска Америка, създава и подкрепя инициативи като ALBA (Алтернативна боливарска опция за Америка) и програмата Petrocaribe, чрез които предлагаше предпочитани енергийни сделки и помощ на съседни държави. Той поддържаше близки отношения с правителствата на Куба, Боливия и Никарагуа и остро критикуваше външната политика на САЩ и международните финансови институции.

Здраве и смърт

През 2011 г. Чавес съобщи, че е диагностициран с онкологично заболяване и премина през серия операции и лечение в Куба. Въпреки че беше преизбран през 2012 г., здравословното му състояние се влоши и на 5 март 2013 г. той почина. Неговата смърт доведе до период на политическа несигурност и промени във вътрешната и външната политика на Венецуела.

Наследство и оценка

Уго Чавес остава изключително поляризираща фигура. Поддръжниците му го хвалят за усилията да намали бедността, да разшири достъпа до образование и здравеопазване и за защитата на националния суверенитет и социалните права. Критиците го обвиняват в авторитарни практики, ограничаване на медиите и политическата опозиция, икономическа некомпетентност и зависимости от приходите от петрол, които според тях доведоха до дългосрочни икономически проблеми.

Заключение

Чавес промени трайно политическия и социален пейзаж на Венецуела и накара дебата за ролята на държавата, разпределението на ресурсите и регионалната интеграция в Латинска Америка да заеме централно място. Неговото наследство продължава да бъде предмет на интензивни дискусии както във Венецуела, така и в чужбина.

Търсене по буква