Джефри Бърбидж — английски астрофизик, съавтор на B2FH (1925–2010)
Английският астрофизик Джефри Бърбидж — съавтор на B2FH, дългогодишен професор в UCSD, известен с новаторски изследвания и противоречиви възгледи за Космоса.
Джефри Бърбидж (роден в Чипинг Нортън, 24 септември 1925 г.; починал в Ла Джола, Калифорния, 26 януари 2010 г.) е английски астрофизик, известен най-вече като съавтор на класическата статия за нуклеосинтеза в звездите от 1957 г. В продължение на много години е професор в Калифорнийския университет в Сан Диего. През 1957 г., заедно с Маргарет Бърбидж, Уилям Фаулър и Фред Хойл, публикува влиятелна и широко цитирана работа за произхода на елементите, която остава основа за разбирането как се образуват по-тежките елементи в звездите и при свръхнови.
Научен принос
Най-значимият принос на Джефри Бърбидж е свързан с изясняването на процесите на звездната нуклеосинтеза — как чрез реакции в ядрата на звездите и при експлозии на свръхнови се образуват химичните елементи, по-тежки от водорода и хелия. Статията от 1957 г., известна като B2FH (от фамилиите на авторите), систематизира редица наблюдателни и теоретични резултати и предлага механизми за образуването на различни групи елементи. Тази работа има дълготраен ефект върху астрофизиката и космохимията и остава задължителна за разбиране на химичната еволюция на Вселената.
Освен в областта на нуклеосинтезата, Бърбидж прави приноси в изследвания на активни галактики, квазари и спектрални наблюдения, често в сътрудничество със съпругата си — астрономката Маргарет Бърбидж. Работата му комбинира теоретични модели и внимателно интерпретирани наблюдения.
Възгледи за космологията и спорове
По-късно в кариерата си Джефри Бърбидж отстоява критична позиция към т.нар. теория за Големия взрив. Той и част от неговите сътрудници — най-вече Фред Хойл — предлагат алтернативни идеи и интерпретации на наблюдателните данни, включително варианти на постоянно възстановяваща се (quasi-steady state) космология. Тези възгледи предизвикват спорове в научната общност: основните наблюдателни доказателства, като космическия микровълнов фон и разпределението на галактиките, водят до широко приемане на моделите, произтичащи от Големия взрив, но дебатите, в които участва Бърбидж, допринасят за по-задълбочено обсъждане на интерпретациите и ограниченията на наличните данни.
Кариерa и влияние
Джефри Бърбидж работи в университети и обсерватории в Европа и САЩ и е бил активен изследовател и преподавател в продължение на десетилетия. Неговите публикации, както и сътрудничеството му с други водещи учени, остават част от академичния корпус по астрофизика. Мнозина го помнят не само за конкретните научни резултати, но и за чувството му за независимост в научните дебати и готовността да оспорва установени възгледи.
Личен живот и наследство
Джефри Бърбидж е бил дългогодишен сътрудник и партньор в работата си с Маргарет Бърбидж. Тяхното съвместно творчество бележи значителен принос към развитието на наблюдателната и теоретичната астрофизика през втората половина на XX век. Въпреки че някои от неговите по-късни възгледи относно космологията не се радват на широко приемане, приносовете му към разбирането на произхода на елементите и ролята на звездите в химичната еволюция на Вселената остават централни и високо оценявани в научната общност.
Образование и ранна кариера
Започва да учи история в Бристолския университет, но скоро се преориентира към физиката, защото тогава може да получи финансова помощ от правителството (Втората световна война е в ход, така че науката е много важна за правителството). Заминава за Лондон и през 1951 г. получава докторска степен от Университетския колеж в Лондон. Запознава се с астронома Маргарет Пичи. Започва да се интересува много от астрономия и се жени за нея през 1948 г. От този момент нататък те винаги работят заедно на няколко места. Работили са в Харвард, Чикагския университет и Кеймбриджския университет. След това Маргарет получава работа в Калифорнийския технологичен институт, а Джефри работи в обсерваторията Маунт Уилсън и в обсерваторията Паломар. През 1962 г. и двамата получават работа в Калифорнийския университет в Сан Диего.
Документът B2FH
През 1957 г. той и съпругата му, заедно с американския физик Уилям Фаулър и британския астроном Фред Хойл, написват статия от 104 страници за звездната нуклеосинтеза. Документът става известен като B2FH (заради инициалите им). В него се разказва за ядрените реакции в звездите, като се показва как тези реакции разкъсват блокове материя и ги сглобяват отново по различен начин. Идеята е подобна на тази, за която Чарлз Дарвин е писал 100 години по-рано в "Произход на видовете", където описва как са еволюирали съществата. Учените смятат, че този документ е най-важният документ, писан някога в областта на астрофизиката.
По-късно кариера
По-късно в кариерата си Бърбидж отказва да приеме теорията за Големия взрив, която описва началото на Вселената. Квазарите са много ярки обекти с много голямо червено отместване. Теоретиците на Големия взрив твърдят, че те идват от изключително отдалечени места във Вселената. Но Бърбидж смята, че квазарите идват от близки галактики, които се движат със скорост, близка до тази на светлината, което обяснява червеното им отместване. Той смята, че те произвеждат нова материя, тъй като старата материя се разрушава от реакциите.
Въпреки че много учени не са съгласни с по-късните идеи на Бърбидж, той все още се смята за изключително важен учен. Той е удостоен с много почести. През 2005 г. той и съпругата му са наградени със Златен медал на Британското кралско астрономическо дружество.
обискирам