Франсоа Жакоб (17 юни 1920 г. – 19 април 2013 г.) е виден френски биолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина (1965) заедно с Жак Моно и Андре Льов. Наградата им е присъдена за откритията относно регулацията на синтеза на ензими и вируси, които полагат основите на съвременната молекулярна генетика.

Научен принос

Заедно с Жак Моно Якоб описва механизми на генна регулация, разработвайки модели, които обясняват как клетките управляват производството на белтъци. Те формулират идеята за оперон — генетична единица при бактерии, която включва структурни гени и регулаторни елементи, и показват как система за контрол на нивото на клетките позволява адаптация към промени в средата. Изследванията им върху бактерията Escherichia coli довеждат до ключови понятия като регулаторни гени, репресорни белтъци и индукция/репресия на транскрипцията.

Якоб и Моно показват, че нивата на ензимите във всички клетки се регулират чрез механизми на обратна връзка и управление на транскрипцията, което обяснява как клетките включват или изключват синтеза на определени белтъци в отговор на външни и вътрешни сигнали.

Кариерa и публицистика

Якоб работи дълги години в изследователски институции във Франция и сътрудничи в лабораторията на Жак Моно. Освен оригинални научни статии, той е автор и на популярни научни книги, в които представя молекулярните принципи на живота за по-широка публика. Неговите трудове оказват влияние както върху фундаменталната биология, така и върху развиването на биотехнологиите и генетиката на развитието.

Личен живот и възгледи

Подобно на своя колега Моно, Якоб е атеист почти цял живот. Той също е от еврейски произход. В публичните си изказвания и писания често отстоява рационален, научнообоснован подход към изучаването на живите системи и историческото развитие на биологичната мисъл.

Наследство

Франсоа Жакоб остава една от ключовите фигури в историята на молекулярната биология — неговите идеи за генетичната регулация продължават да формират съвременните изследвания в генетиката, клетъчната биология и биомедицината. Откритията му имат приложно значение и при разбирането на болестни процеси, свързани с нарушена генна експресия, както и при разработката на нови терапевтични подходи.