Ета Бейкър (31 март 1913 г. – 23 септември 2006 г.) е американска блус китаристка и певица от Северна Каролина, САЩ. Свири в стила пиемонтски блус, отличаващ се с прецизно плукащо (fingerpicking) изпълнение, редуващ бас и мелодична струна и елементи от регтайм и фолклорни танци.

Ранни години

Бейкър е родена като Ета Люсил Рийд в окръг Колдуел, Северна Каролина, в семейство с афроамерикански, индиански и европейски корени. Още от тригодишна възраст свири на 6- и 12-струнна китара и на банджо. Научена е от баща си, който също бил пиемонтски блус музикант, и развива характерен техничен стил на пръстово придърпване и редуване на басовата линия и мелодията.

Запис и кариера

Първият ѝ запис е направен през 1956 г., когато фолк певецът Пол Клейтън е помолен от баща ѝ да чуе дъщеря си. Тя изпълнява "One Dime Blues" и Клейтън остава впечатлен; на следващия ден той прави няколко домашни записа с портативен касетофон в дома на Ета Бейкър. Тези ранни записи допринасят за вниманието към нея по време на фолклорното и блус възраждане през средата на XX век.

През следващите години Ета свири и записва sporadично, участва в фолк и блус фестивали и постъпва в контакт с по-млади и известни музиканти, които ценят нейната техника и традиционен подход. Сред музикантите, с които е записвала или свирила на сцена, са Боб Дилън, Тадж Махал и Кени Уейн Шепърд — изпълнители, които я посочват като важен източник на вдъхновение и традиция.

Стил и наследство

Като представителка на пиемонтския блус, Ета Бейкър се отличава с плавни, синкопирани ритми, силно развита техника на пръстовото свирене и използване на 12-струнна китара, което добавя по-богато хармонично звучене. Нейната музика е ценена за автентичността, простотата и дълбокото чувство за мелодия и ритъм, които предава.

Влияние: Нейната традиция и изпълнителско майсторство допринасят за запазването и популяризирането на пиемонтския блус сред следващите поколения музиканти и слушатели. Много китаристи и изследователи на блуса я цитират като модел за изучаване на техниката и репертоара на стила.

Личен живот и късни години

Ета Бейкър има девет деца; едно от тях загива във войната във Виетнам. В по-късните години на живота си продължава да свири по фестивали и по-малки сцени, да участва в записи и да преподава на по-млади музиканти, като по този начин предава традициите на пиемонтския блус.

Тя умира на 93-годишна възраст във Феърфакс, Вирджиния, докато посещава дъщеря си, която била получила инсулт. След смъртта ѝ музикалното ѝ наследство продължава да се цени и изучава от любители и професионалисти, а записите ѝ остават важен източник за разбирането на пиемонтския блус.

Бележка: Ета Бейкър остава пример за изпълнител, който съчетава народната традиция с високо техническо майсторство, запазвайки автентичността на регионалния блус за следващите поколения.