Гонгса Угйен Вангчук (Dzongkha:, Wylie: o rgyan dbang phyug; 1862–1926) е първият крал на Бутан и основател на династията Вангчук. Той управлява като монарх от 1907 г. до смъртта си през 1926 г. Роден е през 1862 г. в семейството на Джигме Намгял, пенлоп (губернатор) на Тронгса, и Аши Пема Чоки. Наследява баща си като пенлоп на Тронгса и от своята властова база в централен Бутан успява да сломи вътрешната разпокъсаност и постепенно да обедини страната след поредица от граждански войни и въстания през 1882–1885 г.

Изкачване и укрепване на властта

Като пенлоп на Тронгса Угйен Вангчук консолидира влияние в централните и източните райони на страната, побеждавайки местни властвени семейства и съперници. Неговият авторитет се опираше както на военни успехи, така и на умелата дипломация с регионалните сили. През 1907 г., в събитие, което остава ключово за модерната история на Бутан, родовите и духовните лидери, събрани в Пунакха — тогавашната столица — единодушно избират Угйен Вангчук за наследствен монарх на страната; коронацията се състои на 17 декември 1907 г. Тази стъпка формализира края на по-ранната раздробеност и поставя началото на централизираната монархия.

Външна политика: отношения с Британска Индия и Тибет

Угйен Вангчук играе важна рол в регионалната дипломация. Той посредничи между британските сили и Тибет по време на експедицията на капитан Ф. М. Янгхъсбанд (Younghusband) до Лхаса, Тибет, през 1904 г., което спомага за намаляване на напрежението и засилва доверието на британците към него. За тези заслуги британските власти го удостояват с рицарско звание през 1904 г. (KCIE). По-късно, в новогодишните отличия за 1921 г., той е повишен в рицар-велик командор на Ордена на Индийската империя (GCIE).

През следващите години Угйен Вангчук поддържа близки връзки с Британска Индия, което носи на Бутан относителна сигурност и възможност за мирно укрепване на вътрешната власт. През 1910 г. е подписан договор между Бутан и Британска Индия (известен като договорът от Пунакха), с който се поставят рамки на външните отношения и се гарантира британска подкрепа срещу външни заплахи, като в същото време се запазва вътрешната автономия на страната.

Вътрешни реформи и управление

Като монарх Угйен Вангчук работи за централизация на държавната власт и стабилизиране на администрацията. Под негово ръководство намаляват междуфеодалните конфликти и се установяват по-стабилни органи на управление. Той насърчава ред и спокойствие, което позволява постепенно възстановяване на икономиката и засилване на ролята на монархията като единен национален авторитет.

Награди и отличия

  • 1904 — назначен за рицар-командир (KCIE) на Ордена на Индийската империя.
  • 1921 — назначен за рицар-велик командор (GCIE) на Ордена на Индийската империя.

Семейство, наследство и смърт

Угйен Вангчук създава династията Вангчук, която и досега е на престола на Бутан. След смъртта му на 21 август 1926 г. тронът е наследен от неговия син Джигме Вангчук, който става втори крал на страната. Наследството на Угйен Вангчук се свързва с основаването на наследствената монархия, укрепването на националната власт и поставянето на основите на съвременния бутански държавен ред.

Угйен Вангчук остава в историята на Бутан като „обединител“ и първия носител на титлата крал — фигура, която успешно съчетава традиционни местни институции с прагматична външна политика спрямо по-мощните съседни сили.