Телеобектив: видове, фокусни разстояния и употреби във фотографията

Във фотографията телеобективът е леща, която има по-голямо фокусно разстояние от т.нар. нормален обектив. По-слабо специфичната употреба на думата означава обектив със стеснен зрителен ъгъл в сравнение с нормалния—тоест предметите в кадъра изглеждат по-близки, отколкото са в действителност. Това дава възможност да се изолират детайли и да се постигне характерна "компресия" на перспективата, при която фонът изглежда по-голям и по-близо до предния план.

Оптично значение: "телефото" конструкция

Другото, по-техническо значение на понятието "телефото обектив" се отнася до обективи, които са конструирани по специален начин, така че тяхната физическа дължина да бъде по-малка от номиналното им фокусно разстояние. Това се постига чрез комбинация от предни и задни групи лещи, които "събират" оптичния път. Телефото конструкцията намалява размера и теглото на дългите фокусни разстояния, но може да изисква по-сложна корекция на аберациите.

Често срещани фокусни разстояния и приложения

За 35-милиметровия филм (пълноформатен сензор) 50 mm се счита за нормално фокусно разстояние. Типичните телеобективи и техните често срещани употреби са:

• Къс телеобектив / "short tele" — около 85 mm (28°50') и 100 mm (24°): предпочитани за портрети, тъй като осигуряват естествена перспектива и красива компресия на фона.
• Средно теле — 135 mm (18°), 180 mm, 200 mm: подходящи за портрети от по-голямо разстояние, студийна фотография и някои жанрове улична фотография, където фотографът и моделът държат дистанция.
• Дълго теле — 300 mm и нагоре: използват се в спортната и природната фотография за улавяне на отдалечени обекти без да се доближавате физически до тях.
• Супер-теле и екстремни фокусни разстояния — 400 mm, 600 mm, 800–1200 mm: за птици, дивеч, авиация и астрофотография, където е нужен максимален "дострел".

Много от телеобективите са обективи с мащабиране (zoom), като популярен пример е 70–200 mm, който покрива къс и среден телеобхват в един обектив. Праймовете (фикс-фокусни) обективи обикновено предлагат по-широки максимални апертури (напр. f/1.8, f/2, f/2.8), което е предимство при слаба светлина и контрол на дълбочината на рязкост.

Как фокусното разстояние влияе върху образа

• Компресия на перспективата: по-дългите фокусни разстояния "стискат" сцената, намалявайки относителното разстояние между обектите в кадъра и създавайки илюзия за по-голям фон.
• Дълбочина на рязкост: телеобективите дават по-малка дълбочина на рязкост при една и съща апертура и рамкиране на обекта, което позволява силно размазан фон (боке).
• Зрителен ъгъл: по-голямото фокусно разстояние намалява зрителния ъгъл и "приближава" сцената в кадъра.

Практически съвети при ползване на телеобективи

• Шаблон за затворна скорост: като грубо правило използвайте скорост не по-бавна от 1/фокусно_разстояние (за пълноформатен еквивалент). Например при 200 mm—поне 1/200s. При камери с кроп-фактор умножете фокусното с кропа (напр. 1.5× или 1.6×) за по-добра ориентировка.
• Стабилизация на изображението: оптичната (IS/VR/OSS) или вградената в корпуса стабилизация позволява по-бавни скорости при ръчно държане, но не замества нуждата от статив при много дълги фокусни разстояния или при цел за абсолютна острота.
• Трипод и монопод: при дълги телеобективи маса, тегло и трептене налагат използване на стабилна опора и на често използваните стативни якезния (tripod collar).
• Автофокус и проследяване: за спорт и динамични сцени търсете бързи обективи с надеждни системи за AF и добро проследяване на движещи се обекти.
• Апертура и светлосила: по-големите диафрагми (f/2.8, f/4) подобряват разделянето от фона и работят по-добре при слаба светлина, но увеличават размера и цената на обектива.

Избор на телеобектив според нуждите

При избор вземете предвид жанра, който снимате (портрет, спорт, дивеч, студио), разстоянието до обекта, бюджета и търсената светлосила. Zoom-обективите (напр. 70–200 mm, 100–400 mm) предлагат гъвкавост на полето, докато праймовете често дават по-добра резолюция и по-широки апертури. За дивеч и птици често се налага и използване на телеконвертори (2×, 1.4×), които увеличават ефективното фокусно разстояние, но намаляват светлосилата и могат да повлияят на качеството и автофокуса.

Технически и практични особености

• Тегло и габарити: дългите и светлосилни телеобективи са тежки и скъпи; търсете тела и аксесоари, които улесняват работата с тях (стативни якета, добри ремъци, транспортна защита).
• Филтри и предна елементна конструкция: някои супер-теле обективи имат много големи диаметри на предния елемент, което прави филтрите по-скъпи и специални; други използват задни филтърни слотове.
• Поглед към качеството на изображението: при дълги фокусни разстояния аберациите (хроматични, сферични), дифракция и микротрептения могат да влияят върху рязкостта—добрата оптична конструкция и висококачествени стативи помагат.

Обобщение

Телеобективите са незаменим инструмент за фотографи, които трябва да снимат от разстояние или да изолират обекти чрез тясно поле на виждане и красива компресия на фона. Разбирането на видовете (къси, средни, дълги, супер-теле), оптичната телефото конструкция, влиянието на апертурата и практическия подбор на оборудване ще ви помогнат да изберете правилния обектив за вашите нужди—дали това е портретен 85 mm, универсален 70–200 mm, или дълъг 600 mm за дивеч и спорт.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява телеобективът?

В: Какви са двете различни употреби на термина "телеобектив"?

Въпрос: Какъв е зрителният ъгъл на телеобектива в сравнение с този на нормалния обектив?

В: Какъв ефект оказва телеобективът върху външния вид на нещата?

Въпрос: Кои са някои обичайни фокусни разстояния за телеобективите?

В: Каква е основната употреба на 85-милиметровите и 100-милиметровите телеобективи?

В: Какви фокусни разстояния се използват в спортната и природната фотография?

Търсене по буква