135 филм е официалното наименование на най-използвания днес фотографски филм. Той е описан в стандарт ISO 1007. Той е въведен от Kodak през 1934 г. Създаден е за правене на снимки, а не на филми. Широчината му е 35 мм, поради което често се нарича и 35-милиметров филм.

Той бързо набира популярност. До края на 60-те години на миналия век става по-популярен от филма 120. Оттогава насам той е най-популярният формат фотографски филм. Въпреки конкуренцията на формати като 828, 126, 110 и APS, той остава такъв и до днес.

Отделните ролки с филм 135 са затворени в единични, светлонепроницаеми метални касети. Това позволява зареждане на фотоапаратите на дневна светлина. Филмът се закрепва или залепва на шпулата и излиза през покрит с кадифе слот. Краят на филма се отрязва от едната страна, за да се образува водач, който се вкарва в съответния прорез в шпулата за поемане на фотоапарата. Размерите и стъпката на перфорация на филма са същите като на 35-милиметровия филм за печат.

История и развитие

Идеята за използване на 35 мм лента за светлинеприятни изображения идва от ранните години на киното и малките експериментални фотоапарати. Първите системи за снимане на 35 мм в малки фотоапарати (като Leica) се появяват през 20-те години на XX век. През 1934 г. Kodak стандартизира и комерсиализира 135 формата, като поставя филма в лека метална касета — това прави зареждането лесно и безопасно при светлина и дава сериозен тласък на масовото му използване.

Конструкция и касети

Касетата за 135 филм е цилиндрична, метална (понякога пластмасова външна облицовка) и е напълно светлонепропусклива. Вътре филмовата лента е навита около шпула, покрита с влаго- и светлозащитна хартия (backing paper) при някои производители. В единия край на касетата има отвори за перфорация и водач, които позволяват на фотоапарата да придвижва филма от касетата към празна шпула в камерата.

  • Предимства на касетата: възможност за зареждане на дневна светлина, защита от прах и светлина, удобство при обработка и архивиране.
  • Лидер (водач): предварително оформен край на филма, който лесно се фиксира в приемащата шпула на фотоапарата.

Формат на кадъра и перфорация

Стандартният кадър при 135 филм е 24 × 36 мм (приблизително отношение 3:2). Това е най-разпространеният „пълен формат“ за филмово негативно и слайдово изображение в 35 мм фотография. Перфорациите по ръба на филма служат за механично придвижване в камерата и имат стандартизована стъпка — това осигурява съвместимост между различни камери и кинопроекторни механизми.

Типични ролки и брой кадри

Най-често срещаните фабрично предлагани бройки кадри са:

  • 24 кадъра
  • 36 кадъра

Съществуват и други варианти (например 12, 20 или по-специални дължини). Има и half-frame камери, които използват същата ролка, но с кадър 18 × 24 мм и удвоен брой кадри (например 72 кадъра на стандартна 36-кадрова ролка).

Стандарти и кодиране

Форматът 135 е описан в стандарт ISO 1007 (както е посочено в началото). След въвеждането на автоматиката в компактните апарати се появи и системата DX кодиране по корпуса на касетата, която автоматично предава информация за ISO, брой кадри и наличие на експозиционен код към фотоапарата.

Видове филм и процеси на проявяване

За 135 формат се предлагат различни видове емулсии:

  • Цветен негатив (Color Negative) — най-разпространен, обработва се в процес C-41.
  • Слайд (Color Reversal) — за прямосветещи позитиви (диапозитиви), обработва се в процес E-6 (или E-4/RA-4 исторически).
  • Черно-бял (B/W) — обработва се в различни традиционни проявители (например D-76, Ilford ID-11 и др.).

Фотографите използват техники като push (повишаване на експозиционния индекс при проявяване) и pull (намаляване), за да контролират контраста и видимостта при ниска или висока чувствителност спрямо номиналния ISO на филма.

Камери и приложения

135 филмът е бил и продължава да бъде използван в широк спектър от фотоапарати:

  • Ранни и съвременни rangefinder (примерно Leica)
  • SLR (однообективни рефлексни апарати) — много модели на Nikon, Canon, Pentax и др.
  • Компактни point-and-shoot камери
  • Полу-форматни (half-frame) и панорамни адаптации

Този формат е предпочитан както от любители, така и от професионалисти заради съчетанието от качество, гъвкавост и наличност на материали и лабораторни услуги.

Силни и слаби страни; съвременна употреба

  • Силни страни: широк избор на емулсии и скорости, лесно зареждане, наличност на филми и лаборатории, голям архивен материал.
  • Слаби страни: ограничение в размера на кадъра в сравнение с среден и голям формат (по-малка детайлност при големи отпечатъци), нужда от химична обработка или сканиране.

В дигиталната ера 135 филмът преживява ренесанс — много фотографи търсят „филмовия“ външен вид (грайн, тонове, динамичен обхват) и харесват процеса на снимане и обработка. Наличността на нови емулсии и рестартиране на класически (подновени серии Kodak, Ilford, Fujifilm) поддържа формата жив.

Практически съвети

  • Съхранявайте неизползваните ролки в херметичен контейнер на хладно и сухо място; за дългосрочно съхранение използвайте хладилник или фризер (преди употреба оставете филмът да достигне стайна температура).
  • Проверявайте DX кода и настройките на фотоапарата за правилен ISO при автоматично четене.
  • При сканиране на негативи използвайте добро разрешение (минимум 2400–3600 dpi за висококачествени отпечатъци), а при печат от тъмна стая — подходящи филтри и контрастни хартии.

Заключение

135 (35 мм) филмът е устоял на времето като най-разпространеният и универсален фотографски формат. Комбинацията от компактна конструкция, стандартни размери на кадъра, лесно зареждане и богат избор на филмови емулсии го правят подходящ както за документална и улична фотография, така и за студийна или артистична работа. Дори в дигиталната епоха той остава важна част от фотографската култура и технология.