Тантал — гръцкият цар, наказан с вечна жажда и глад
Тантал е смъртен цар в гръцката митология. Според различни версии на мита той е син на Зевс и нимфата Плѹто (или потомък на ливийски царе) и е владетел на област, често свързвана с Лидия или планината Сипил. Тантал извършил поредица от тежки престъпления срещу боговете и богините: като ги измамил, разкрил божествени тайни на хората, откраднал свещените напитки (амброзия и нектар) и, в най-ужасяващата версия на мита, убил сина си и го сервирал на боговете.
Престъплението на банкета
На един банкет Той се опитал да нахрани боговете с месото на сина си Пелопс. По този начин искал да ги подмами и да провери тяхното всевиждащо знание или да покаже надмощие над божественото. Когато боговете разбрали какво е замислил, те отхвърлили храната и го наказват — не само в света на живите, където царството му бива разрушено, но и в отвъдното, където наказанието е много по-жестоко.
Наказанието в подземния свят
След смъртта си Тантал е затворен в Тартарос — дълбокото място на наказание. Налагало се да стои в басейн с вода до брадичката за вечни времена. Винаги бил гладен и жаден. Всеки път, когато Тантал навеждаше глава, за да пие от водата, тя се отдръпваше и го лишаваше от утоляване. Над главата му висели клони на дървета, пълни с плодове, но когато се опитваше да ги достигне, вятърът ги издухваше извън обсега му. Така той бил постоянно "залъгван" с храна и напитки — символ на вечната му мъка и на наказанието за надменното му поведение. Оттук идва и думата "изкушавам" (а в английския език – "tantalize") като препратка към неговото наказание.
Потомство и възраждане
Дъщеря му е Ниоба, чието своеобразно надменно поведение срещу богинята Лето също води до трагедия. А синът му Пелопс е оживял отново благодарение на боговете — според един вариант Деметра, разсеяна от скръб, изяла част от раменната му област, след което боговете го възстановили, поставяйки в рамото къс слонова кост. Пелопс заминал за Гърция и станал владетел на полуострова, който и до днес носи неговото име - Пелопонес. По този начин едно семейство, белязано от божествено наказание и трагедия, остава в центъра на много по-широки митологични разкази и династични легенди.
Значение и културно влияние
Митът за Тантал е възприеман като урок срещу хюбриса (надменността) и проявата на неуважение към боговете. Образът му е описан и коментиран от множество класически автори и по-късни творци и служи като мощна метафора за неосъществени желания и вечни изкушения. В литературата, изкуството и езика името му остава като символ на страдание, което не може да бъде утолено и като етимологичен източник на думата за изкушение и мъчително желание.
Въпроси и отговори
В: Кой е Тантал?
О: Тантал е смъртен цар в гръцката митология.
В: Какво направил Тантал, за да разгневи боговете и богините?
О: На един банкет той се опитал да нахрани хората с месото на сина си Пелопс.
В: Какво е било наказанието на Тантал, докато е бил жив?
О: Наказанието му приживе беше разрушаването на царството му.
В: Какво се случило с Тантал, когато умрял?
О: Когато умрял, наказанието му в Тартарос на подземното царство било много по-тежко. Той бил принуден да стои в басейн с вода до брадичката си за вечни времена. През това време той винаги бил гладен и жаден. Всеки път, когато Тантал навеждаше глава, за да пие от водата, в която стоеше, водата се спускаше надолу. Над главата му висели клони на дървета, пълни с плодове, но вятърът ги разнасял извън обсега му, така че той никога не можел да ги вземе.
Въпрос: Откъде идва думата "тантализъм"?
О: Думата "тантализирам" идва от тази история, тъй като се отнася до това да бъдеш дразнен или разочарован от нещо, което е недостъпно - както храната и напитките за Тантал в тази история.
В: Кой е Ниоба?
О: Ниоба е дъщерята на Тантул.
В: Кой е Пелопс и какво се е случило с него?
О: Пелопс е синът на Тантул, който е върнат от смъртта от боговете и става владетел на гръцкия полуостров, който все още носи неговото име - Пелопонес.
