Глобалното хранилище за семена в Шпицберген (на норвежки: Svalbard globale frøhvelv) е банка за семена (място, където се съхраняват семена) в Норвегия. Намира се на остров Шпицберген, близо до Лонгйербюен, в арктическия архипелаг Шпицберген. Намира се на около 1 300 км от Северния полюс (810 мили). Природозащитникът Кари Фаулър работи с Консултативната група за международни селскостопански изследвания (CGIAR), за да започне изграждането на хранилището.

Какво представлява хранилището и защо е важно

Целта на хранилището е да служи като глобален резерв — място, където държавни и институционални банки за семена могат да съхраняват дубликати на своите колекции за дългосрочна защита. Семената са хранителни и селскостопански ресурси, от които зависи устойчивостта на културите при бедствия, военни конфликти, природни катаклизми и загуба на биологично разнообразие.

Управление и финансиране

Три организации вземат решения за управлението на хранилището: норвежкото правителство, Глобалният тръст за растително разнообразие (GCDT) и Северният център за генетични ресурси (NordGen). Норвежкото правителство финансира изграждането и осигурява мястото, а GCDT и NordGen участват в оперативното управление и координацията с донорите и институциите-депозитари.

Разходи: строителството струваше около 45 милиона норвежки крони (приблизително 9 милиона щатски долара). Съхраняването на семена в хранилището е безплатно за депозитарите; разходите за текуща експлоатация се покриват основно от Норвегия и GCDT/Crop Trust, който получава средства от частни фондации (например фондация "Бил и Мелинда Гейтс") и държави донори.

Как работи и какво се съхранява

В хранилището се поставят дубликати — „черни кутии“ или проби от семена — които идват от различни национални и международни банките за семена. Депозиторите запазват собствеността и правата върху семената; хранилището функционира като дългосрочен резервен склад. Пробите се запечатват в алуминиеви пакети и се поставят в стелажи в подземната камера.

Температурни и технически условия: семената се съхраняват при постоянна температура около −18 °C, при ниска влажност, за да се гарантира дългосрочното им запазване. Хранилището е изградено дълбоко в скала, зад защитни врати и с редица мерки за сигурност и мониторинг.

Капацитет: хранилището има капацитет за милиони проби (често цитирана цифра е около 4,5 милиона проби), а в него се съхраняват проби от голям брой различни култури и разновидности — зърнени, бобови, плодови видове и др. Към настоящия момент в хранилището има над милион проби от различни институции по света (числото расте с всяка нова доставка).

История и известни събития

Хранилището беше официално открито през 2008 г. и бързо придоби популярност под името „хранилището за края на света“ или „Doomsday Vault“. То вече е използвано като резерв в няколко случаи: например проби са били извадени от хранилището, за да подпомогнат възстановяването на генетични колекции, пострадали при конфликти или катастрофи (известен е примерът с Международния център за изследване на отглеждането в сухите райони — ICARDA).

През 2017 г. имаше съобщения за поява на вода в предверието на тунела на хранилището вследствие на по-топли температури и топене на повърхностния пермафрост; семената в камерата останаха безопасни, но инцидентът показа предизвикателствата пред дългосрочното съхранение в климатично променяща се зона и доведе до допълнителни мерки за защита и подобрения в инфраструктурата.

Практически факти и процедури

  • Достъп: хранилището не е отворено за свободно посещение от обществеността; достъп имат само упълномощени служители и представители на депозитарите при процедурите за депозиране или изтегляне.
  • Правен режим: депозитите се съхраняват по „черна кутия“ — депозиторите остават собственици и определят условията при нужда от връщане.
  • Продължителност: семената, при правилно опаковане и условия, могат да останат жизнени за десетилетия или векове, като периодичната проверка и репликация помагат за поддържане на жизнеспособността.

Глобалното хранилище за семена в Шпицберген е едно от ключовите съоръжения за опазване на селскостопанското биологично разнообразие и служи като международна застраховка за бъдещето на продоволствената сигурност.