Първи Супербоул (AFL–NFL 1967) — Грийн Бей Пакърс срещу Канзас Сити Шефс
Първи Супербоул (1967): исторически мач в Лос Анджелис — Грийн Бей Пакърс победиха Канзас Сити Шефс 35:10. История, ключови моменти и любопитни факти.
Супербоул I е първият шампионат по американски футбол за професионалисти. По онова време той се нарича Първи световен шампионат на AFL-NFL. Играе се на 15 януари 1967 г. в "Лос Анджелис Мемориъл Колизеум" в Лос Анджелис, Калифорния. Шампионът на Националната футболна лига (НФЛ) Грийн Бей Пакърс побеждава шампиона на Американската футболна лига (АФЛ) Канзас Сити Шефс. Резултатът е 35:10.
Контекст и значение
Мачът създава прецедент като първата среща между шампионите на двете професионални лиги след започнатите преговори за сливане между AFL и NFL. Официалното наименование тогава остава AFL–NFL World Championship Game, а популярното наименование "Супербоул" постепенно се утвърждава в следващите години. Тази игра поставя основата на ежегодния шампионат, който по-късно става най-гледаното спортно събитие в САЩ.
Отбори, треньори и ключови фигури
За Грийн Бей Пакърс треньор е легендарният Винс Ломбарди, чийто отбор вече е считан за доминираща сила в НФЛ през 1960-те. За Канзас Сити Шефс треньор е Ханк Страм, който след това ще бъде запомнен с иновативните си тактически подготовки.
Най-ценният играч (MVP) на мача е титулярният квотърбек на Пакърс Барт Стар, чието спокойствие и ефективно разпределение на пасовете помогнаха за контрола на играта и реализирането на резултата. Други забележителни играчи включват опитни получачи и защитници от състава на Пакърс, както и водещи фигури от Шефс, които водеха атака и защита на своя отбор.
Резултат и ключови моменти
Краен резултат: Грийн Бей Пакърс 35, Канзас Сити Шефс 10. Пакърс доминират основно чрез консолидирана защита и ефективно офанзивно играене, което им позволява да водят и да запазят преднината през повечето от времето на мача. Имаше и няколко запомнящи се изпълнения от резервни играчи, които допринесоха за успеха на Пакърс.
Мачът е пример за това как дисциплината, тактическата подготовка и опитът при важни ситуации могат да решат шампионатен двубой. Важни пасове, успешни игри в защита и добра игра на специалните отряди помогнаха на Пакърс да затворят мача убедително.
Излъчване и посещаемост
Играта беше излъчена по NBC и CBS. Това е единственият Супербоул, който се излъчва по две телевизионни мрежи едновременно; двете станции имаха свои коментатори. По CBS говореха Рей Скот, Джак Уитакър и Франк Гифорд. По NBC бяха Кърт Гауди и Пол Кристман. Така феновете на двете лиги имаха възможност да гледат мача през предпочитаната от тях мрежа.
Събитието не беше разпродадено: от капацитета на Колизеума—приблизително 94 000 места—бяха продадени около 61 946 билета, което означава, че близо 33 000 места останаха незаети. Това прави този двубой единствен по рода си сред всички Супербоул финали по отношение на посещаемостта.
Програма и развлечения
Полуинтервалната програма включваше маршируващи формации и традиционни полувремеви изпълнения, характерни за събитието в този период. Понеже това беше първото издание на такъв мащабен междулигаш шампионат, организационните и развлекателни елементи все още се оформят и ще се развиват значително в следващите години.
Наследство
Супербоул I се приема като историческа отправна точка за модерния шампионат на професионалния американски футбол. Победата на Грийн Бей Пакърс утвърждава тяхната доминация през епохата и допринася за легендарния статус на треньора Винс Ломбарди. Събитието също така ускорява процеса на сливане между AFL и NFL и полага основите на ежегодната традиция, която впоследствие прераства в национален и международен феномен.
В исторически план Супербоул I остава важен не само като спортно събитие, но и като културен феномен — моментът, в който двете професионални лиги официално се изправят една срещу друга на най-голямата сцена и поставят началото на ерата на Супербоул.
Канзас Сити Шефс
Шефовете влязоха в мача след 11-2-1 през редовния сезон. В шампионата на АФЛ те побеждават Бъфало Билс с 31:7.
Нападението на Канзас Сити е водещо в АФЛ по отбелязани точки (448) и общ брой ярдове (2274). Триото им бегачи - Майк Гарет (801 ярда), Бърт Коан (521 ярда) и Къртис Макклинтън (540 ярда) - се нарежда сред десетте най-добри бегачи в АФЛ. Куотърбекът Лен Доусън е най-високо оцененият пасър в АФЛ. Той завършва 159 от 284 (56%) от пасовете си за 2527 ярда и 26 тъчдауна. Уайд рисийвърът Отис Тейлър има 58 рецепции за 1297 ярда и 8тъчдауна. Ресивърът Крис Бърфорд добави 58 рецепции за 758 ярда и 8 тъчдауна.
Шефовете имаха и силна защита. В състава им са били играчите от All-AFL Джери Мейс и Бък Бюканън. Лайнбекърът Боби Бел беше страхотен в спирането на бягания и покриването на пасове. Най-силната част от защитата им беше вторият сектор, воден от защитниците на всички от АФЛ Джони Робинсън и Боби Хънт, които записаха по 10 прехващания, и от защитника Фред Уилямсън, който записа 4.
Green Bay Packers
Packers бяха династия в НФЛ. Само осем години по-рано те преобръщат отбора, който е губещ. През 1958 г. отборът има най-лошия рекорд в НФЛ - 1-10-1. През януари 1959 г. е нает легендарният старши треньор Винс Ломбарди. Ломбарди искаше да изгради отбор, който да печели. По време на сезона той подписва договор с Фред "Fuzzy" Търстън. Ломбарди прави и голяма сделка с Кливланд Браунс, която довежда трима играчи в отбора. Тези играчи стават важна част от защитата: лайнсмени Хенри Джордан, Уили Дейвис и Бил Куинлан.
Усилената работа на Ломбарди се отплаща. През 1959 г. "Пакърс" постига резултат 7-5 в редовния сезон. През следващата година те изненадват лигата, като стигат до шампионата на НФЛ през 1960 г. Пакерите губят със 17:13 от Филаделфия Ийгълс. Но те показаха, че вече не са губещи. Грийн Бей продължава да печели шампионата на НФЛ през 1961, 1962, 1965, 1966 и 1967 г.
Куотърбекът на "Пакърс" Барт Стар е най-високо оцененият куотърбек в НФЛ за 1966 г. Той печели наградата за най-полезен играч на НФЛ, като изпълнява 156 от 251 (62,2%) паса за 2257 ярда, 14 тъчдауна и само 3 прекъсвания. Основните му цели бяха широките ресивъри Бойд Даулър и Карол Дейл. Общо те имат 63 приема за 1336 ярда. Фулбекът Джим Тейлър беше най-добрият бързак на отбора със 705 ярда, а също така улови 41 паса за 331 ярда. Нападателната линия на "Пакърс" също беше голяма причина за успеха на отбора. Те бяха водени от All-Pro гардовете Джери Крамър и Търстън, както и от Форест Грег.
Церемонии и развлечения
В първото шоу на полувремето на Супербоул участват американският тромпетист Ал Хирт и маршовите оркестри на Университета на Аризона и Държавния университет в Грамблинг.
Церемонията по връчването на трофеите след мача беше ръководена от Пат Самъръл от CBS и Джордж Ратерман от NBC. Съмъръл и Ратерман трябваше да делят един микрофон.
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше Супербоул I?
О: Супербоул I е първият шампионатен мач в професионалния американски футбол.
В: Как се наричаше по онова време?
О: По онова време се наричаше Първи световен шампионат на AFL-NFL.
В: Кога се е играл и къде?
О: Играе се на 15 януари 1967 г. в "Лос Анджелис Мемориал Колизеум" в Лос Анджелис, Калифорния.
В: Кой спечели Супербоул I?
О: Шампионът на Националната футболна лига (НФЛ) Green Bay Packers победи шампиона на Американската футболна лига (АФЛ) Kansas City Chiefs.
В: Какъв е резултатът на Супербоул I?
О: Резултатът беше 35:10.
Въпрос: Беше ли Супербоул I разпродаден по отношение на посещаемостта?
О: Не, Супербоул I е единственият Супербоул в историята, който не е бил разпродаден по отношение на посещаемостта. От общо 94 000 места в Колизеума 33 000 не бяха продадени.
В: Как беше излъчен Супербоул I?
О: Супербоул I беше излъчен по NBC и CBS. Това е единственият Супербоул, който се излъчва по две телевизионни мрежи. Всяка от мрежите използваше свои собствени диктори. Рей Скот, Джак Уитакър и Франк Гифорд бяха по CBS. Кърт Гауди и Пол Кристман бяха по NBC.
обискирам