Sui generis — значение, произход и употреба на латинския термин

Sui generis — значение, произход и употреба: открийте историята, философския смисъл, уникалността и практическите примери на латинския термин.

Sui generis (произнася се [ˈs(j)uːaɪ ˈdʒɛnərɪs] или [ˈsuːɪ ˈdʒɛnərɪs]) е термин от латински език. Може да се преведе като of (his/her/its) own kind — „от собствен род/вид“ или по-близко до българския език: „уникален, неподлежащ на сравнение“. В общи линии означава, че нещо притежава толкова специфични характеристики, че не може да се вмести удобно в по-широка категория или да бъде сравнено с други подобни явления. Терминът често се свързва с употребата му в мисълта на философите, които са използвали израза, за да подчертаят, че една идея или понятие е толкова специфично и самостоятелно, че не може да бъде приобщено към общи понятия.

Етимология

Изразът идва от латинските думи sui (родителна форма на местоимението suus, „свой/своя“) и generis (родителна форма на genus, „род, вид, категория“). Буквално значи „от своя род/вид“. В класическия латински това е генитивна конструкция, показваща принадлежност или произход.

Употреба и значения

Sui generis се използва в различни области и носи малко по-различни нюанси в зависимост от контекста:

• Право: описва правни режими или институции, които са уникални и не могат да бъдат отнесени към вече съществуващи категории. Пример — „sui generis regime“ или специфични защити като т.нар. „sui generis database right“ в европейското право (право върху бази данни).
• Социология и политология: използва се за обозначаване на социални или политически феномени, които са уникални в контекста си и изискват отделен анализ.
• Изкуство и литература: прилагателно за творци, произведения или стилове, които трудно биха могли да бъдат класифицирани в съществуващи жанрове — „своебразен“, „неповторим“.
• Наука и таксономия: понякога се употребява свободно за обозначаване на организми или явления с уникални свойства, макар в строгата биологична таксономия предпочитаният термин е специфичен за класификационната рамка.

Правопис и граматика

В модерните езици фразата обикновено се третира като чуждестранно вмъкване и често се пише в курсив (в печат) или без промяна в склонението — т.е. остава sui generis както в единствено, така и в множествено число. В българския език може да се използва както в оригиналната латинска форма, така и с превод — „уникален“, „своеобразен“, „неподлежащ на сравнение“. Когато се ползва като част от изречение, може да се адаптира синтактично: „Това е явление sui generis“ или „Това е явление с единствен по рода си характер (sui generis).“

Примери

• „Правният режим на международните организации често е sui generis — не е нито напълно международно право, нито вътрешно държавно право.“
• „Творчеството на този автор е sui generis — трудно може да бъде отнесено към какъвто и да е жанр.“
• „В европейското право съществува sui generis защита за бази данни, различна от авторскоправната.“

Синоними и близки изрази

В българския език най-близките синоними са: „уникален“, „своеобразен“, „неповторим“, „специален“, „неподлежащ на сравнение“. В зависимост от контекста някои от тези думи може да предадат по-конкретен нюанс.

Бележки

Като латински израз, sui generis често се използва и в научни публикации, юридически текстове и журналистика, когато е нужно да се подчертае уникалността или необичайността на даден обект или явление. При превод на текстове обикновено се решава дали да остане в оригинал (за подчертаване) или да се преведе на български в зависимост от аудиторията и стила.

Търсене по буква