Шрути — ведически свещени текстове (Веди и Упанишади)
Шрути — древни ведически свещени текстове (Веди и Упанишади): вечни знания, мантри и ритуали, устна традиция и медитация за дълбоко духовно познание.
Шрути (санскрит: śruti, „това, което се чува“) е термин, с който в хиндуистката традиция се обозначава най-авторитетният корпус свещени писания — откровенията, приписвани не на исторически автори, а на непосредствено „чутото“ от риши (мъдреци). Шрути е основата на религиозната, ритуалната и философската мисъл в индуизма и е в центъра на многовековни коментари, систематизации и школи.
Какво включва Шрути
В традиционния смисъл шрути се отнася най-вече до Ведите — четирите основни ведически събрания:
- Ригведа (мантри и химни)
- Самаведа (музикализирани мантри, използвани при жертвоприношения)
- Яджурведа (формули и инструкции за жертвени ритуали)
- Атхарваведа (заклинания, молитви и народни практики)
Всеки Веда традиционно се подразделя на няколко слоя: самхити (сборници от мантри), брахмани (ритуални и митологични коментари), араняка (лесовите текстове, предназначени за уединение) и упанишади (философски трактати и медитативни учения). Упанишадите са смятани за кулминацията на ведическата мисъл и често са обособявани като „Знанието на Веда“ (Vedanta).
Природата и авторството
Шрути се счита за апаурушейя — „нечовешко“, т.е. откровение, което не е плод на човешки автор, а на „чуване“ или „прозрение“ на ришите. Тази идея не означава, че текстовете са се появили автоматично, а че първоначалното им произнасяне и възприемане се приписва на божествено или трансцендентно познание.
Устна традиция и запазване
Едно от най-забележителните качества на шрути е тяхното дългогодишно устно предаване. Преди да бъдат записани на санскрит, текстовете са се съхранявали чрез стриктни методи на запаметяване и рецитация. Традицията изисква прецизност в произнасянето: правилна фонетика, интонация, ударения и ритъм. Ведическите акценти — udātta, anudātta и svarita — и правилната мелодика (свара) са от ключово значение, тъй като според класическата представа правилното звуково изпълнение усилва силата и значението на текста.
За да се постигне безпогрешно предаване, учениците са усвоявали всеки стих чрез множество начини на рецитиране. Традиционно се споменава, че има до 11 различни начина (патхи) на рецитиране. Някои от по-известните методи са пада-патха (изричане на отделните думи), крама-патха (рецитиране в последователни двойки), джата-патха и гхана-патха (сложни повтарящи се схеми). Тази строгост е допринесла за удивителната задържливост на текстовете през хилядолетията.
Роля в култа и философията
Много от мантрите и формулите, използвани в публични и домашни ритуали, произхождат от шрути. Освен практическата ритуална роля, шрути е и основен източник за индийските философски школи. Две от ключовите традиции, занимаващи се с тълкуване и системация на шрути, са Миманса (фокусирана върху ритуала и закона на действащото правило) и Веданта (фокусирана върху метафизиката и крайните въпроси на знанието).
Агами и други корпуси
Понякога в популярни източници се среща твърдението, че шрути включва и агами. В академичната и традиционната класификация агамите (тексти, свързани с храмовото служение, тантрически дисциплини и специфични култови практики) обикновено се разглеждат като отделен корпус и често се класифицират като smṛti или като самостоятелен набор текстове, различен от шрути. Следователно най-правилно е да се разглежда шрути предимно като корпус, съставен от Ведите и техните допълнителни слоеве (брахмани, араняка, упанишади).
Съвременни изследвания и преводи
От XVIII в. насам западни и индийски учени систематично изследват, превеждат и коментират шрути. Съвременната филологична, археологична и философска работа разкрива исторически пластове, лингвистични особености и различни училищни традиции на рецитация. Въпреки това за вярващите шрути остава жива, практическа и вярна основа на религиозния живот.
Значение за практикуващите
За вярващите шрути не са само старинни текстове, а непосредствен извор на ритуална сила, етични принципи и духовно знание. Правилната рецитация и разбиране на тези писания се смятат за път към вътрешно осъзнаване и реализация на древната мъдрост.
-
Аюш Хаки
Въпроси и отговори
В: Какво е Срути?
О: Śruti (деванагари श्रुति, "това, което се чува") са сборниците с ведическа литература в индуизма. Това е канон от хиндуистки свещени текстове, които обхващат цялата история на хиндуизма и съдържат някои от най-ранните известни хиндуистки текстове.
Въпрос: Как се е запазил Шрути?
О: Шрути е запазен чрез устна традиция и накрая е записан на санскрит. По традиция те не са били четени, а са били песнопоения според изключително точни правила за граматика, височина на гласа, интонация и ритъм. Това е позволило съхраняването ѝ в продължение на хиляди години без изменения чрез устни наставления от гуру към шишия, поколение след поколение.
В: Кой е написал Śruti?
О: Шрути няма автор; по-скоро това е божествен запис на "космическите звуци на истината", чути от риши. За него се казва, че е апаурусхейя или "свръхчовешки".
В: От какво се съставят мантрите?
О: Повечето мантри са извлечени от Срути и се използват за обреди на поклонение, както обществени, така и домашни, а също и за лична молитва и джапа.
В: Какво включва изучаването на Шрути?
О: Изучаването на Срути включва философски дискусии, проучвания и коментари, които са породили безброй школи на мисълта. То включва също така задълбочено изучаване и медитация, за да се осъзнае мъдростта, която се съдържа в самия човек.
В: Как учениците научават всеки стих?
О: От учениците се изискваше да научат всеки стих по единадесет различни начина, включително и наобратно, за да го запазят във времето, без да го променят или изкривят.
В: Какъв ефект има върху слушателя слушането на тези свещени писания, които се пеят правилно?
О: Слушането на тези свещени писания, които се пеят правилно, има магическо въздействие върху душата на слушателя, тъй като в този свещен език думата и смисълът са толкова близки.
обискирам