El Siglo de Oro — Испанската златна епоха в литературата и изкуството
El Siglo de Oro — Испанската златна епоха в литературата и изкуството: открийте шедьоври, драматурзи и визуални шедьоври от златния век на Испания.
"El Siglo de Oro", буквално "векът на златото", обозначава период на изключителен културен разцвет в историята на Испания. Това е епоха, в която испанската литература, театър, музика, архитектура и изобразително изкуство постигат международно признание. Понятието не е строго хронологично и обхваща повече от един век: като начало често се посочва 1492 г. — край на Реконкистата, първото плаване на Христофор Колумб до Новия свят и публикуването на Gramática de la lengua castellana от Антонио де Небриха. В политически план периодът на върховенство на Хабсбургска Испания намалява след Пиринейския договор от 1659 г., а смъртта на Педро Калдерон де ла Барка през 1681 г. често се приема за културен край на El Siglo de Oro.
Хронология и политически контекст
El Siglo de Oro се развива през времето на династията на Хабсбургите — от управлението на Карл V и Филип II до слабостта на испанската монархия при Филип IV и предаването на властта на Бурбоните. Някои ключови политически и военни събития, които оформят контекста на тази епоха, са:
- Откриването на Новия свят (1492) и потокът от богатства и суровини към Испания;
- Войната в Нидерландия (протестантските бунтове) и дългите конфликти с Франция и Англия;
- Тридесетгодишната война (1618–1648), която изтощава европейските сили и има отражение върху испанската позиция;
- Пиринейският договор (1659), който формализира загуба на влияние във Франция и бележи политическия упадък на Хабсбургска Испания.
Литература
Литературният разцвет е най-известният аспект на El Siglo de Oro. Някои от най-важните направления и имена:
- Романът: възникват и достигат до класика жанрове като пикаресковия роман — Lazarillo de Tormes (анонимно, 1554) — и новите форми на романтизирана проза. Мигел де Сервантес (Miguel de Cervantes) с Don Quijote (част I — 1605, част II — 1615) създава фундаментален текст за европейската литература.
- Драматургията: Лопе де Вега (Lope de Vega) създава системата на "comedia nueva" и пише стотици пиеси; Педро Калдерон де ла Барка (Pedro Calderón de la Barca) развива философско-алегорическия бароков театър — най-известна е La vida es sueño.
- Поезията: конфронтацията между стиловете — концептистите (напр. Франсиско де Кеведо) и култерранистите (напр. Луис де Гонгора) — бележи сложността и богатството на бароковата поезия. Гарсиласо де ла Вега задава тоновете на ренесансовата лирика.
Изобразително изкуство
В изкуството Испания ражда някои от най-големите европейски майстори:
- Диего Веласкес — двоен портретист на двора на Филип IV; най-известната му творба е Las Meninas, която поставя въпроси за гледната точка и ролята на художника.
- Ел Греко — с уникален маниеристичен стил, познат най-вече със своите религиозни композиции като The Burial of the Count of Orgaz.
- Хуанес, Франсиско де Сурбаран, Хосе де Рибера — представители на религиозния реализъм и силния светлосянен израз на испанския барок.
Архитектура, музика и сцена
- Архитектурата преминава от ренесансова и платерескна украса към строгия, монументален стил на Хуан де Ерера (Herrerian) и по-късно към барока.
- Театралната сцена процъфтява: сцените (corrales de comedias) в градовете и покровителството на двора подпомагат масовото разпространение на театри и актьорски трупи.
- Музиката — композитори като Томас Луис де Виктория отразяват високите стандарти на религиозната полифония; популярни са и инструменти като виуела.
Причини за възхода и последващия упадък
Причините за културния възход са комплексни: политическата и икономическа мощ на империята, католическата църква като покровител на изкуствата, активната система на патронаж от кралския двор и аристокрацията, както и богатите контакти с останалата Европа и Америка. Упадъкът на влиянието на Испания в средата на XVII век се дължи на:
- Военни и финансови изтощения (скъпи войни в Европа и Нидерландия);
- Икономически проблеми: инфлация, корупция, неустойчива данъчна система и изтичане на богатства, които често не достигаха до модернизацията на икономиката;
- Демографски кризи (чуми, глад) и политическа нестабилност.
Наследство
El Siglo de Oro оставя дълбок отпечатък върху европейската култура: испанският език и литература заемат централно място в класическия канон (особено чрез произведението на Сервантес), а в изкуството и архитектурата се формират образци, които продължават да влияят върху следващите поколения. Глобалните контакти на Испания през този период също допринасят за културния обмен между Европа и Америка.
В резюме, El Siglo de Oro е епоха на големи противоречия: огромни творчески постижения, съжителстващи с политически и икономически трудности. Именно тази комбинация прави периода богато поле за изучаване и възхищение.
обискирам