Снимките на Sonderkommando са четири размазани, но исторически изключително важни кадъра, направени тайно през август 1944 г. в концентрационния лагер Аушвиц по време на Втората световна война. Те са заснети от затворник в Аушвиц II–Биркенау и представляват едни от малкото визуални доказателства, които показват непосредствено случващото се около газовите камери в лагера за унищожение на Аушвиц.

Фотографът е бил член на Sonderkommando — специална група затворници, принудена да работи в и около газовите камери и крематориумите. Членовете на Sonderkommando живеели и работели при постоянен страх от смъртно наказание за всяка проява на съпротива или за предаване на информация. За да направи снимките, фотографът е рискувал живота си: трябвало е да насочи фотоапарата от бедрото си и да снима „на сляпо“, поради което кадрите са размазани и лошо фокусирани.

Откриването и изнасянето на филма от лагера също е извършено при голям риск. Полската съпротива (движение на поляци, борещи се срещу нацистите) успява да измъкне филма от фотоапарата, скрит в тубичка от паста за зъби, и така кадрите стигат до външния свят. Благодарение на това те са запазени и по-късно предадени на исторически институции за съхранение и изследване.

Кадрите са регистрирани в Държавния музей Аушвиц–Биркенау под номера 280–283. Описанието и разчленяването на съдържанието им е следното:

  • Номер 280 и 281: показват кремация на кремация на мъртви тела в открита огнена яма — сцени на изгаряне на трупове, които потвърждават свидетелства за опожаряване на телата извън крематориумите в определени периоди.
  • Номер 282: ясно различима група голи жени, подредени непосредствено преди да влязат в газовата камера — един от малкото визуални документи за процеса на деперсонализация и унищожение на жертвите.
  • Номер 283: показва само дървета — резултат от факта, че фотографът не е могъл да насочи точно апарата и е снимал твърде високо; въпреки това и този кадър е част от цялостния документален комплект.

Въпреки лошото качество, снимките имат голяма историческа и доказателствена стойност: те потвърждават десетки писмени и устни свидетелства от оцелели, както и други документални източници за начина, по който са се извършвали масовите убийства. Те са сред най-ранните и най-редките фотографски доказателства, показващи непосредствени сцени около газовите камери и кремациите в Аушвиц–Биркенау.

Идентичността на фотографа остава анонимна в наличните архиви; много от членове на Sonderkommando са загинали или са били убити, а тези, които са оцелели, често са мълчали поради травмата и страх. Снимките и историята около тях са ярко напомняне за куража и самоотвержеността на затворници и подпомагащи ги групи, които рискували всичко, за да оставят свидетелство за престъпленията.

Днес тези кадри се съхраняват от Държавния музей Аушвиц–Биркенау и се използват в научни изследвания, образователни програми и експозиции. Важно е при разглеждането им да се подхожда със зачитане към жертвите и с разбиране за тяхното значение: те не са „сензационни“ изображения, а документи с тежка емоционална и историческа тежест, които помагат за съхранението на паметта и за предотвратяване на подценяване или отричане на Холокоста.