Трансатлантическата търговия с роби (1526–1867) и робските кораби
Трансатлантическата търговия с роби (1526–1867): потресаваща хроника на робските кораби, нечовешките условия и милионите жертви — научете истината и последствията.
Корабите за превоз на роби са големи товарни кораби, често търговски ветроходи, специално преустроени или изграждани с цел превоз на роби, най-вече новозаловени африкански хора, до различни пристанища в Америка. Тези плавания, известни като „Средният проход“ (англ. Middle Passage), са били част от т.нар. триъгълна търговия — европейски стоки за Африка, африкански роби за Америка и американски колониални продукти за Европа. Условията на живот на борда били нечовешки: мъже, жени и деца били натъпквани в тесните междинни палуби, почти без възможност за движение или свеж въздух. Храната била крайно оскъдна и лошо приготвена; миризмата и мизерията били неописуеми, с повръщане, болести и трупове, които често оставали дни на борда.
Устройство на корабите и методи на превоз
За да вкарат повече хора, капитаните и търговците прилагали различни промени по стандартните товарни кораби: изграждане на допълнителни междинни палуби (наричани „платформи“), поставяне на решетки и вериги, засилване на охраната и оборудване за бързо сваляне и качване. В практиката се различавали два основни начина на натоварване — „тясно опаковане“ (tight pack) и „по-рядко опаковане“ (loose pack). „Тясното“ увеличавало броя на превозените хора и печалбата, но и рискa от болести и висока смъртност; „по-рядкото“ понякога намалявало загубите по време на плаването.
Условия на пътуване и причини за висока смъртност
- Продължителност: Средното време за плаване през Атлантическия океан е от 60 до 90 дни; при неблагоприятни ветрове и аварии пътуването можело да продължи до четири месеца или повече.
- Болести: дизентерия, коремен тиф, вариола (мазол), скарлатина, морбили, скорбут и чести кожни инфекции — всички те се разпространявали бързо в претъпканите условия.
- Глад и дехидратация: храната и водата били оскъдни; рациите често били с ниско качество и водели до недохранване и отслабване на имунитета.
- Насилие и отчаяние: физическо наказание, депресия и самоубийства били чести. Някои хора умишлено се хвърляли зад борда, а други ставали жертва на репресии от страна на екипажа.
- ОНИС: липсата на адекватна вентилация, санитарни условия и медицинска помощ влошавали ситуацията.
Общо между 1526 г. и 1867 г. около 12,5 милиона души са изпратени с кораби за роби от Африка към Америка; от тях около 10,7 милиона пристигат живи. Разликата — приблизително 1,8 милиона души — представлява смъртни случаи само по време на трансатлантическото плаване, което прави тази миграция една от най-смъртоносните в човешката история по брой изгубени животи. Освен смъртните случаи на борда, голям брой хора загиват по време на отвличане, маршовете към крайбрежните крепости, в задържанията във форти и по време на „сезонирането“ (период на ужасяващи адаптация и висока смъртност в първите месеци след пристигане).
Екипаж, организация и икономика
- На борда обикновено имало капитан, първи помощник, надзиратели (билнични) и охрана; понякога и лекар или „сурогатен лекар“ — често неспособен да лекува епидемии.
- Търговията с роби била силно печеливша: доходите от продажбите в Америка компенсирали разходите по кораба и риска от загуби, което поддържало практиката въпреки човешките жертви.
Съпротива и въздействие
На борда се случвали бунтове и опити за бягство — най-известният пример е делото на кораба Amistad (1839), но имало стотици по-малки въстания или саботажи. Някои общности по крайбрежието и в средните части на Западна Африка също се организирали, за да противодействат на залавянията, въпреки вътрешните и външни фактори, които благоприятствали търговията.
Край на официалната търговия и остатъчни явления
През XIX век все повече държави забраняват участие в трансатлантическата търговия с роби — например Великобритания през 1807 г., САЩ през 1808 г. — но нелегални рейсове продължават и през следващите десетилетия. Въпреки забраните, незаконни кораби и мрежи продължили да действат, като се регистрират захвати и арести и през 60-те години на XIX век; поради това в по-нови извори се използва периодът до около 1867 г. за обозначаване на последните известни трансатлантически рейсове, макар че трафикът значително е намалял. Последствията от този дълъг период на робство и транспорт са дълбоки — демографски, социални, икономически и културни — и продължават да се усещат и днес.
От всички човешки миграции тази е една от най-катастрофалните по отношение на загубените човешки животи и унищожените общности. Историята на корабите за роби остава важен предмет на изследване и памет — за да се разбере обхватът на престъплението и да се отдаде почит на жертвите.
Ето как африканците са били превозвани като товар на борда на кораби
Продажни роби
Капитаните на кораби са имали заповед от робовладелците да доставят само роби, които могат да бъдат продадени. Гладуващите, болните или проблемните роби често са били хвърляни зад борда в океана, за да се удавят. Понякога африканците са били държани на палубата, оковани с дълги вериги. Понякога те скачали зад борда, като вземали със себе си всички останали оковани роби, за да избегнат неизвестната си съдба. Много кораби държали допълнителни членове на екипажа на палубата, за да предотвратят това. В други случаи членовете на екипажа изхвърляли робите зад борда за предупреждение на другите роби. Ако на кораба липсваше храна или вода, всички роби биваха убивани, за да се спаси екипажът от гладна смърт.
Клането в Зонг
Понякога корабите, превозващи роби, можеха да получат застраховка за товара си от роби. Но застраховката не се изплащаше, ако робовладелците измъчваха робите с глад или те се разболееха. Застраховката се изплащала, ако робите се удавят, но не и ако умрат от силен глад. През 1781 г. корабът за роби "Зонг" превозвал 470 роби - повече, отколкото корабът можел да побере. Много от тях започнали да се разболяват. Докато корабът стигне до Долдръмите - район в средата на Атлантическия океан, където понякога няма вятър, няколко души от екипажа умират от разпространяващите се болести. За да се спасят, останалите членове на екипажа изхвърлят 132 умиращи и болни роби в океана. Други 10 роби скачат с тях. Когато се опитали да получат застраховката, застрахователят отказал да я изплати. През 1782 г. съдът в Ямайка отсъжда в полза на собствениците. Застрахователната компания обжалва решението. Това предизвикало голямо обществено внимание. То започва да се нарича клането в Зонг. Нито един член на екипажа или собственик не е обвинен в убийство.
Превземане на робски кораби
Около 15-20 % от корабите, които напускат Африка, никога не пристигат в Америка. В хиляди случаи екипажите са били изпреварени от пленени роби, някои от които са били воини. Често екипажът бил убит, а африканците успели да отплават обратно за Африка. В други случаи корабите били изгубени в морето.
Някои от документираните въстания на робски кораби са:
- Бунтът на кораба "Литъл Джордж" се случва, след като корабът "Литъл Джордж" напуска Гвинея през юни 1730 г. Той превозва 96 роби за Роуд Айлънд. Няколко от африканците се измъкват от оковите си и надвиват екипажа. Те убиват трима от екипажа, които по това време са на палубата. Останалите са взети в плен. Африканците отплавали с кораба обратно към река Сиера Леоне, където изоставили кораба и все още затворения екипаж.
- През 1732 г. кораб от Портсмут, Ню Хемпшир, с капитан Джон Мейджър, току-що е натоварил стотици роби и тръгва, когато около 50 африканци превземат кораба. Екипажът е убит с пушки, брадви, мечове и други оръжия, взети от членовете на екипажа.
- През 1747 г. американски кораб с капитан на име Биърс е завладян от стотици пленени африканци в Западна Африка. Всички членове на екипажа, с изключение на двама, са убити със собствените им оръжия. Няма данни колко африканци са загинали по време на кратката битка.
- Инцидент с кораб от 1764 г. Неназован кораб от Ню Лондон, Кънектикът, току-що е натоварил роби в Сенегал. Същата нощ, докато корабът все още бил в пристанището, африканците се освободили и с помощта на тояги убили целия екипаж и капитана. След това африканците изчезват обратно в Сенегал.
- През 1839 г. испанският кораб "Амистад" плава край бреговете на Куба с цел контрабанда на роби. По това време търговията с роби е незаконна, освен в Куба. Джоузеф Чинкуе, който е бил заловен като роб в Сиера Леоне, повежда бунт, който има далечни последици. Последвалото съдебно дело в Кънектикът е обжалвано пред Върховния съд на Съединените щати, където е потвърдено. Синке и оцелелите африканци се завръщат в Сиера Леоне през 1842 г.
- Въстанието на креолските кораби. Корабът "Креол" отплава от Ричмънд, Вирджиния, на 27 октомври 1841 г. Той пътува за Ню Орлиънс с товар от 135 роби. Робите успяват да убият част от екипажа, а останалите са взети в плен. Корабът пристига в Насау, Бахамските острови, където робите са освободени от британците.
Въпроси и отговори
В: Какво представляваха корабите за превоз на роби и каква беше тяхната цел?
О: Корабите за роби са били товарни кораби, специално предназначени за превозване на новозаловени африкански роби до Америка.
В: Какви са били условията на живот на робите на робските кораби?
О: Условията на живот на робите на робските кораби са били нечовешки - мъже, жени и деца са били претъпкани във всяко пространство, без да има място за движение и дишане. Имаше малко храна и миризмата беше непоносима.
Въпрос: Колко роби са били изпратени от Африка до Америка с кораби за роби?
О: Между 1526 г. и 1867 г. около 12,5 милиона роби са изпратени с кораби за роби от Африка до Америка.
Въпрос: Колко роби всъщност са пристигнали в Америка с кораби за роби?
О: Само около 10,7 милиона роби са пристигнали в Америка с кораби за роби.
В: Защо търговията с роби е била най-скъпата миграция по отношение на загубените човешки животи?
О: Търговията с роби е била най-скъпоструващата миграция от гледна точка на загубените човешки животи, тъй като много роби са умирали по време на пътуването през Атлантическия океан поради нечовешките условия на живот.
Въпрос: Колко време е отнемало плаването през Атлантическия океан с кораб с роби?
О: Средното време за прекосяване на Атлантическия океан с робски кораб е от 60 до 90 дни, но понякога пътуванията са отнемали до четири месеца.
В: Какво е било влиянието на робските кораби върху африканската история и култура?
О: Корабите с роби оказват опустошително въздействие върху африканската история и култура, тъй като милиони африканци са били насилствено поробени, транспортирани и са преживели ужасите на средния преход. Травмата от търговията с роби все още засяга африканците и техните потомци.
обискирам