Корабите за превоз на роби са големи товарни кораби, често търговски ветроходи, специално преустроени или изграждани с цел превоз на роби, най-вече новозаловени африкански хора, до различни пристанища в Америка. Тези плавания, известни като „Средният проход“ (англ. Middle Passage), са били част от т.нар. триъгълна търговия — европейски стоки за Африка, африкански роби за Америка и американски колониални продукти за Европа. Условията на живот на борда били нечовешки: мъже, жени и деца били натъпквани в тесните междинни палуби, почти без възможност за движение или свеж въздух. Храната била крайно оскъдна и лошо приготвена; миризмата и мизерията били неописуеми, с повръщане, болести и трупове, които често оставали дни на борда.

Устройство на корабите и методи на превоз

За да вкарат повече хора, капитаните и търговците прилагали различни промени по стандартните товарни кораби: изграждане на допълнителни междинни палуби (наричани „платформи“), поставяне на решетки и вериги, засилване на охраната и оборудване за бързо сваляне и качване. В практиката се различавали два основни начина на натоварване — „тясно опаковане“ (tight pack) и „по-рядко опаковане“ (loose pack). „Тясното“ увеличавало броя на превозените хора и печалбата, но и рискa от болести и висока смъртност; „по-рядкото“ понякога намалявало загубите по време на плаването.

Условия на пътуване и причини за висока смъртност

  • Продължителност: Средното време за плаване през Атлантическия океан е от 60 до 90 дни; при неблагоприятни ветрове и аварии пътуването можело да продължи до четири месеца или повече.
  • Болести: дизентерия, коремен тиф, вариола (мазол), скарлатина, морбили, скорбут и чести кожни инфекции — всички те се разпространявали бързо в претъпканите условия.
  • Глад и дехидратация: храната и водата били оскъдни; рациите често били с ниско качество и водели до недохранване и отслабване на имунитета.
  • Насилие и отчаяние: физическо наказание, депресия и самоубийства били чести. Някои хора умишлено се хвърляли зад борда, а други ставали жертва на репресии от страна на екипажа.
  • ОНИС: липсата на адекватна вентилация, санитарни условия и медицинска помощ влошавали ситуацията.

Общо между 1526 г. и 1867 г. около 12,5 милиона души са изпратени с кораби за роби от Африка към Америка; от тях около 10,7 милиона пристигат живи. Разликата — приблизително 1,8 милиона души — представлява смъртни случаи само по време на трансатлантическото плаване, което прави тази миграция една от най-смъртоносните в човешката история по брой изгубени животи. Освен смъртните случаи на борда, голям брой хора загиват по време на отвличане, маршовете към крайбрежните крепости, в задържанията във форти и по време на „сезонирането“ (период на ужасяващи адаптация и висока смъртност в първите месеци след пристигане).

Екипаж, организация и икономика

  • На борда обикновено имало капитан, първи помощник, надзиратели (билнични) и охрана; понякога и лекар или „сурогатен лекар“ — често неспособен да лекува епидемии.
  • Търговията с роби била силно печеливша: доходите от продажбите в Америка компенсирали разходите по кораба и риска от загуби, което поддържало практиката въпреки човешките жертви.

Съпротива и въздействие

На борда се случвали бунтове и опити за бягство — най-известният пример е делото на кораба Amistad (1839), но имало стотици по-малки въстания или саботажи. Някои общности по крайбрежието и в средните части на Западна Африка също се организирали, за да противодействат на залавянията, въпреки вътрешните и външни фактори, които благоприятствали търговията.

Край на официалната търговия и остатъчни явления

През XIX век все повече държави забраняват участие в трансатлантическата търговия с роби — например Великобритания през 1807 г., САЩ през 1808 г. — но нелегални рейсове продължават и през следващите десетилетия. Въпреки забраните, незаконни кораби и мрежи продължили да действат, като се регистрират захвати и арести и през 60-те години на XIX век; поради това в по-нови извори се използва периодът до около 1867 г. за обозначаване на последните известни трансатлантически рейсове, макар че трафикът значително е намалял. Последствията от този дълъг период на робство и транспорт са дълбоки — демографски, социални, икономически и културни — и продължават да се усещат и днес.

От всички човешки миграции тази е една от най-катастрофалните по отношение на загубените човешки животи и унищожените общности. Историята на корабите за роби остава важен предмет на изследване и памет — за да се разбере обхватът на престъплението и да се отдаде почит на жертвите.