Италия е държава в южната част на Европа. Тя е разделена на 20 административни единици — региони. Регионът е част от страната, която има собствено местно правителство и президент (или председател на регионалния съвет). Регионите управляват важни публични услуги и често определят местните приоритети в здравеопазването, образованието, транспорта и икономическото развитие.

Какви правомощия имат регионите

Според италианската конституция регионите имат законодателни и изпълнителни правомощия в определени области. Те могат да отпускат средства за местния бизнес, да организират и финансират болници, училища и транспорт, както и да разработват политики за териториално развитие и опазване на околната среда. В практиката степента на автономия варира — някои региони имат повече компетенции и финансова самостоятелност, други — по-малко.

Примери за области, в които регионите често имат отговорност: управление на болниците, финансиране и организация на училищата, планиране и поддръжка на транспортната мрежа, подкрепа за малкия и средния бизнес и туризма.

Автономии и „специален статут“

Пет от италианските региони имат т.нар. специален статут — те са по-автономни и имат разширени законодателни и фискални привилегии. Тези региони получават повече правомощия за управление на собствените си ресурси и често имат възможност да задържат част от събраните данъци. Такива са, например, Сицилия и Сардиния, както и регионите на север, където има силни езикови и културни различия. Тези региони се наричат "региони със специални закони" (на италиански: Regione a statuto speciale).

Езици и култури

В някои региони на Италия официално или широко разпространено е използването на други езици, освен италианския. Например в Алто Адидже/Южен Тирол много хора говорят предимно немски и регионът има специален статут, за да защити езиковите и културните права на немскоговорящото население. В други области се говорят френски, словенски, ладински и локални диалекти — което също влияе върху формите на автономия и местните политики.

Островни региони

Сардиния и Сицилия са големи острови и са отделни региони. Те имат специфични предизвикателства — транспортни връзки със сушата, икономическо развитие, демографски проблеми и опазване на уникалната природа и културно наследство. Затова и законодателството и финансовите механизми за тях понякога са различни от тези на континенталните региони.

Списък на 20-те региона (с бележки)

  • Вал д'Аоста / Valle d'Aosta (Вале д'Аоста) — специален статут; френски език широко разпространен.
  • Пиемонте — северозападен регион, силно индустриализиран.
  • Ломбардия — най-населеният регион и икономически център (Милано).
  • Трентино–Алто Адидже / Trentino-Alto Adige — специален статут; включва автономните провинции Тренто и Болцано (Алто Адидже/Южен Тирол), където много хора говорят немски.
  • Венеция-Венеция / Венето — богат регион със силни промишлени и търговски традиции.
  • Фриули-Венеция Джулия / Friuli Venezia Giulia — специален статут; многоезично крайбрежие (словенски и други).
  • Лигурия — крайбрежен регион (Генуа) с важни пристанища.
  • Емилия-Романя — силен индустриален и селскостопански район.
  • Тоскана — исторически и културен център (Флоренция), силен туризъм.
  • Умбрия — вътрешен, с богато културно наследство.
  • Марке — смес от индустрия и земеделие на източното крайбрежие.
  • Лацио — централният регион с Рим като столица.
  • Абруцо — планини, природни паркове и селско стопанство.
  • Молизе — малък регион с характерна локална икономика.
  • Кампания — южен регион с голямо население (Неапол) и силен туризъм.
  • Базиликата / Базиликата и Калабрия — (Бележка: Калабрия е южен регион със специфични социално-икономически предизвикателства.)
  • Пулия / Апулия — югоизточен полуостров с богато земеделие и крайбрежие.
  • Калабрия — южен регион с дълга крайбрежна и планинска област.
  • Сицилия — остров, специален статут; уникална култура и проблеми, свързани с транспорта и икономиката.
  • Сардиния — остров, специален статут; специфични екологични, икономически и логистични особености.

Бележка: някои наименования могат да имат местни варианти или исторически форми. Регионалната структура продължава да се развива — например чрез промени в разпределението на функции между държавата и регионите или чрез инициативи за по-голяма децентрализация.

Защо регионите са важни

Регионите играят ключова роля за ежедневния живот на гражданите, защото те доставят услуги близо до хората и могат да адаптират политиките към местните нужди. Те също така разпределят и управляват средства от Европейския съюз за регионално развитие и инфраструктура, което ги прави важен партньор в националната икономика и в изпълнението на проекти за развитие.