Сийид ’Али Мухаммад (20 октомври 1819 г. – 9 юли 1850 г.) е родом от Шираз и е търговец по професия. По-късно той основава религиозно движение в Персия, което влиза в историята като бабизъм. След обявяването на мисията си Сийид ’Али Мухаммад приема титлата Баб (буквално „Врата“), защото първоначално се представя като „врата“ към очаквания от шиитите спасител (Каим или Махди). Хората, които са приели неговото учение, са известни като баби или бабисти и мнозина от тях са го смятали за пророк.

Ранен период и публично провъзгласяване

Баб е роден в Шираз през 1819 г. и произхожда от семейство с религиозни връзки. През 1844 г. той обявява своята мисия пред първите си последователи, сред които са и т.нар. „Писма на живите“ (Letters of the Living) — група непосредствени привърженици, които разпространяват неговото послание в Персия. Неговите изказвания и писания предизвикват бързо разпространение на движението, особено сред хора, недоволни от съществуващите религиозни и социални порядки.

Учение и писания

Баб написва десетки, а по оценка на изследователите — стотици писма и книги, в които обяснява своята идентичност и новите религиозни правила. Сред най-важните му произведения е персийският и арабският Баян (Bayán) — събирателен назован текст с догми, закони и духовни наставления. В своето учение Баб въвежда промени, които за неговите последователи заменят някои от елементите на шериата и традиционните мюсюлманските практики. Някои от неговите постановления засягат морал, семейния живот и обществените отношения.

Отношение към шиитското очакване за Каим

В шиитската традиция съществува очакването за идването на Каим (или Махди) — справедлив водач, който ще възстанови правдата. Баб първоначално се представя като „врата“ към скрития Имам, но в хода на своята проповед постепенно заявява по-съществена религиозна роля, която мнозина негови последователи тълкуват като пророческа. По-късно Баб прогласява, че скоро ще дойде още по-голяма личност, която ще развие и завърши неговото дело.

Преследване и екзекуция

Разпространението на бабизма предизвиква силно неодобрение и съпротива от страна на шиитското духовенство и религиозните лидери в Иран, които виждат в новото движение заплаха за устоите на обществото и своята власт. В резултат последователите на Баб са подложени на арести, насилия и публични обвинения. През 1848–1850 г. в няколко града — включително в Шираз и Табриз — избухват конфликти между баби и правителствени сили; сред известните събития са дългите обсади и сражения, свързвани с движенията около Бабовите привърженици (например защитата на Баба сред борческите укрепления в района на Табарзи). В крайна сметка Баб е арестуван, заточен на няколко места (включително в Маку и Чихриг) и на 9 юли 1850 г. в Табриз е осъден и разстрелян от правителствените власти.

Наследство и връзка с бахайската вяра

След смъртта на Баб движението, което той започва, се разклонява. Много последователи вярват, че той е предвестник на още по-голям религиозен учител. Сред тези, които приемат подобно тълкуване, са основателите на бахайската религия. Бахайците тълкуват обявеното от Баб настъпване на „по-силен и още по-могъщ“ пророк като пророчество за идването на Бахаулла, който по тяхното учение поставя началото на бахайството и доразвива божественото откровение, започнато от Баб.

Име и титли

Освен името Баб, той е известен и с други названия и епитети, използвани от последователите му, като „Първична точка“ и „Точка на Баян“. Тези наименования отразяват ролята му като начална точка на ново религиозно откровение в очите на привържениците.

Културно и религиозно значение

Бабизмът и личността на Баб оставят траен отпечатък върху религиозната история на Иран и региона. Движението предизвиква дискусии за ролята на религиозните институции, отношението между традиция и реформация и мястото на новите религиозни идеи в мюсюлманското общество от XIX век. Наследството на Баб продължава да бъде предмет на исторически и религиозни изследвания и до днес.