Азербайджанските килими – история, традиции, техники и регионални стилове

Открийте историята, традициите и техниките на азербайджанските килими, регионални стилове Куба, Ганджа, Карабах и Баку, ЮНЕСКО шедьовър на наследството

Азербайджанските килими (на азербайджански: Azərbaycan xalçaları) са килими, изработени в Азербайджан, древен център на килимарството. Азербайжанският килим е традиционен ръчно изработен текстил с различни размери, с плътна структура и гладка или грапава повърхност, чиито шарки са характерни за многобройните райони на Азербайджан, в които се произвеждат килими. Традиционно от древни времена килимите в Азербайджан се използват за покриване на подове, украса на вътрешни стени, дивани, столове, легла и маси.

Изработването на килими е семейна традиция, която се предава устно и чрез практиката, като изработването на килими и постелки е почти женска работа. В миналото всяко младо момиче е трябвало да усвои изкуството на тъкането на килими, а изтъканите от него килими са ставали част от зестрата му. В случай на новоизлюпен син майка му е била тази, която е изтъкала голям килим за новото му домакинство. Започването на нов килим означавало празник, но завършването на килима означавало още по-голямо тържество за семейството. В старите времена готовите килими се разстилали пред къщата, за да могат минувачите с тежестта на краката си да ги направят още по-стегнати, отколкото вече са били оплетени. За традиционния процес на изработване на килими и пътеки мъжете сваляли вълната от овцете през пролетта и есента, а жените събирали багрила и предели и боядисвали преждата през пролетта, лятото и есента. Азербайджанските килими се разделят на четири големи регионални групи: Куба-Ширван, Ганджа-Казах, Карабах и Баку.

През ноември 2010 г. азербайджанският килим е обявен от ЮНЕСКО за "шедьовър на устното и нематериалното наследство".

Кратка историческа справка

Произходът на азербайджанските килими се губи в древността — археологически находки и писмени извори свидетелстват за развита тъкачна традиция още от първите хилядолетия пр.н.е. През вековете търговски пътища като Пътя на коприната разпространяват изделията и влиянията, но локалните школи запазват характерни техники и мотиви. В периода на персийските, селджукските и османските владения килимите от региона придобиват висока репутация и се търгуват в цяла Евразия.

Материали и основни техники

Материали: Най-често се използва овча вълна за плитката и основата, при по-луксозни изделия — козя или копринена нишка за орнаменти и акценти. За основа (основи) често се използва памук или вълна. Натуралните бои — растителни, минерални и прилагани катрани — осигуряват дълбоки, устойчиви цветове.

Техники: Ръчният възел (двупарен и еднопарен) е основна техника при азербайджанските килими. Други важни стъпки включват предене на вълната, боядисване на преждата, подреждане на вървежа (основите) и тъкане на самия килим. Често срещани са и техники за карвинг (изрязване на влакната за оформяне на релеф) и специални обличащи стъпки за подсилване на ръбовете.

Дизайн, орнаменти и символика

Орнаментите в азербайджанските килими комбинират геометрични и растителни мотиви, животински символи и абстрактни елементи. Мотивите носят символични значения — защита, плодородие, семейно благополучие, слънце, вода и т.н. Някои типични елементи са медальони, розети, „дрвото на живота”, ступки и бордюри, които рамкират централното поле.

Регионални стилове и техните характеристики

Азербайджанските килими се разделят на няколко големи регионални школи — всяка със собствен стил, палитра и техника:

• Куба-Ширван: известни с миниатюрни, финно изпълнени мотиви и ярки, контрастни цветове; често съдържат геометрични повторения и сложни бордюри.
• Ганджа-Казах: килими с по-крупни, плътни орнаменти, стабилна структура и по-малко изработени медальони; характерни груби вълнени нишки, подходящи за ежедневна употреба.
• Карабах: отличават се с богата флорална украса, изящни медальони и внимание към детайла; в някои области се използва копринена нишка за блясък и фини акценти.
• Баку: градски и ателиени килими с по-еклектичен дизайн, често повлияни от западни моди и европейско търсене през 19. век; варират от много фини до масивни изделия.

Социална роля и традиции

Килимът в азербайджанската култура е повече от декорация — той участва в ритуали (сватби, гостоприемство), е част от зестрата и символизира семейна идентичност. Тъкаческото знание се предава от поколение на поколение и е свързано с митове, песни и народни практики.

Съвременни тенденции и пазари

Днес азербайджанските килими се търсят както като традиционни ръчни произведения, така и като модерен интериорен акцент. Възражда се интересът към натуралните багрила и автентичните техники, но съществува и пазар за машинно изработени имитации. Реставрацията, сертифицирането и музейната експозиция играят важна роля за опазване на качеството и историята.

Съхранение, реставрация и опазване

За дълготрайност килимите трябва да се съхраняват на сухо, проветриво място, далеч от пряка слънчева светлина и влага. Професионалната реставрация изисква познаване на оригиналните материали и техники — неправилни поправки могат да увредят ценността на изделието. ЮНЕСКО-признанието от 2010 г. подпомогна опазването на занаята, обученията и документацията, които са ключови за предаването на уменията.

Заключение

Азербайджанските килими съчетават художествена сложност, практическа употреба и силна социална значимост. Те остават живо културно наследство — резултат от дългогодишни техники, локални традиции и многообразие от регионални школи, които продължават да вдъхновяват тъкачи, дизайнери и колекционери по целия свят.

Традиция

Килимите са с уникални шарки, характерни за районите на производство на килими в Азербайджан. Тези килими се използват за покриване на подове, декорация на стени, дивани, столове, легла и маси.

Изработването на килими е азербайджанска семейна традиция, а изработването на килими и пътеки е изключително женско занимание. В миналото всяко младо момиче е трябвало да усвои изкуството на тъкането на килими. Ако синът на семейството се ожени наскоро, майка му е била тази, която е изтъкала голям килим за новото му домакинство. По традиция мъжете стрижели овцете през пролетта и есента, а жените боядисвали преждата през пролетта, лятото и есента.

 
Търговията с килими в Ганджа, Азербайджан, в края на XIX век.  

Въпроси и отговори

В: Какво представляват азербайджанските килими?

В: Каква е традиционната употреба на азербайджанските килими?

В: Кой традиционно изработва азербайджанските килими?

Въпрос: Как се е празнувал новобрачният син в старите времена?

Въпрос: Как в старите времена хората са се уверявали, че килимите им са здраво завързани?

В: В какъв процес са участвали мъжете и жените по време на изработката на килимите?

В: Кога азербайджанският килим е обявен от ЮНЕСКО за "шедьовър на устното нематериално наследство"?

Търсене по буква