Пойнт дю Хок — скална позиция в Нормандия по време на Операция Овърлорд

Пойнт дю Хок — драматичната скална позиция в Нормандия, ключова сцена на Операция Овърлорд: битки с германската артилерия, смелите рейнджъри и морската инвазия.

Поант дю Хок (Pointe du Hoc) е скалист нос в Нормандия, в северната част на Франция. Той се отличава с вертикални скали с височина около 100 m, които рязко се спускат към морето, и с много тънък плаж в основата — потъващ при прилив и открит при отлив. Благодарение на своята доминираща позиция над Английския канал, Поант дю Хок има стратегическо значение, особено по време на Втората световна война.

Роля в операция "Овърлорд"

През 1944 г. Поант дю Хок е ключова точка в плана на операция "Овърлорд", най-голямата морска десантна операция в историята. За нейния успех съюзническото командване трябва да обезвреди или да неутрализира германските артилерийски позиции, които могат да обстрелват плажовете на десанта. Германците са разположили в бетонни крепости имаше шест 155-милиметрови оръдия, способни да стрелят по съюзническите кораби и да пречат на излизането на сушата на войските на плажовете Юта и Омаха.

Подготовка и въздушно- и корабно бомбардиране

Съюзническите самолети, излитащи от Англия, извършват бомбардировки над Поант дю Хок с цел разрушаване на вражеските батареи. Въпреки това въздушните удари и по-късно корабният обстрел не успяват да унищожат напълно тежките артилерийски оръдия, а немският гарнизон успява в някои случаи да премести оръдията или да ги скрие в укрепени бункери.

Обучение и план за щурм

В продължение на няколко месеца преди десанта американските рейнджъри се подготвят за специална операция за изкачване на скалите и разрушаване на батареите. Те тренират заедно с британските командоси, за да овладеят техники за започване под артилерийски и картечен огън, използване на въжета, стълби и десантни средства.

Десантните лодки и подходът към наносянето на удара

За пренасяне на атакуващите сили се използват плоскодънни десантни кораби, специално предназначени да плават до брега. Тези лодки тип LCA и LCVP (наричани също лодки на Хигинс) превозват рейнджърите и морската пехота. Те са управлявани от моряци от британския флот. За да се намали въздействието от вражеския огън, лодките са пуснати на разстояние от скалите и подходът е извършен по предварително зададен маршрут. Британците добавят допълнителна броня към бордовете на някои лодки за по-добра защита, но това прави управлението и маневрирането по-трудни.

Атака и завладяване

На 6 юни 1944 г. (D-ден) американските рейнджъри извършват смел щурм на Поант дю Хок. Изкачването на почти вертикалните скали с помощта на въжета, стълби и специални приспособления е извършено под силен вражески огън и артилерийско бомбардиране. Въпреки че някои от оръдията са били преместени от непосредствените им позиции, рейнджърите успяват да локализират и да изведат от употреба част от вражеските установки, след което да задържат сложната позиция срещу контраатаки, докато не получат подкрепление от войските на плажовете Юта и Омаха. Операцията минава с тежки загуби за атакуващите, но стената на скалата е преодоляна и целта е постигната.

Последици и памет

Успехът на рейнджърите при Поант дю Хок предотвратява възможността германските оръдия да оказват решаващо влияние върху десанта на плажовете и допринася за успеха на общата операция в Нормандия. Днес Поант дю Хок е запазен като място на памет и историческо наследство: на брега все още се виждат останки от бункери и артилерийски позиции, следи от бомбардировки и бойни действия, както и паметници в чест на американските рейнджъри и загиналите за освобождението на Европа. Мястото е открито за посетители и служи като напомняне за тежестта и значението на събитията от лятото на 1944 г.

Атака

Американските 2-ра и 5-а армейска рейнджърска дивизия са прикрепени към скалите в Поант дю Хок. Полковник Джеймс Ърл Ръдър ръководи атаката. Атаката започва в 6:30 ч. сутринта на Деня Д, когато бойният кораб USS Texas спира стрелбата към Поант дю Хок. Тъй като времето било лошо, лодките на рейнджърите се носели във водата и им отнело допълнителен половин час, за да стигнат до плажа. Дотогава германците бяха излезли от укрепленията си и бяха готови на върха на скалата.

Американските десантни лодки стигнаха до плажа, а армейските рейнджъри се спуснаха по плажа към скалите. Войниците използваха въжета, прикрепени към задвижвани с ракети грайфери, за да се изкачат по скалите. Двама войници носеха въжетата и грайферите в дървена кутия. Войниците използваха и стълби, прикрепени към десантни лодки, и грайфери, които бяха изстреляни от лодките.

Когато рейнджърите достигат върха на скалите, малки групи войници нападат германците. След като стигнали до фортовете, където смятали, че германците държат оръжията си, рейнджърите установили, че оръжията вече не са там. Рейнджърите навлезли във вътрешността на страната, потърсили оръжията и ги открили. Те използвали термитни огнени гранати, за да разтопят важни части от оръдията.

От 225 войници само 90 са все още способни да се бият, когато пристигат подкрепленията.

Място за голям немски пистолет

Въпроси и отговори

В: Какво е Pointe du Hoc?

В: Защо Пойнт дю Хок е важен по време на Втората световна война?

Въпрос: Как съюзниците се опитаха да разбият тежките артилерийски оръдия?

Въпрос: Какъв тип лодки използват моряците от британския флот за нападението си срещу Франция?

Въпрос: Как американските рейнджъри се подготвиха за нападението си над Франция?

Въпрос: Какво затрудняваше тези специални десантни лодки да се движат бързо и да завиват?

Търсене по буква