Поант дю Хок (Pointe du Hoc) е скалист нос в Нормандия, в северната част на Франция. Той се отличава с вертикални скали с височина около 100 m, които рязко се спускат към морето, и с много тънък плаж в основата — потъващ при прилив и открит при отлив. Благодарение на своята доминираща позиция над Английския канал, Поант дю Хок има стратегическо значение, особено по време на Втората световна война.
Роля в операция "Овърлорд"
През 1944 г. Поант дю Хок е ключова точка в плана на операция "Овърлорд", най-голямата морска десантна операция в историята. За нейния успех съюзническото командване трябва да обезвреди или да неутрализира германските артилерийски позиции, които могат да обстрелват плажовете на десанта. Германците са разположили в бетонни крепости имаше шест 155-милиметрови оръдия, способни да стрелят по съюзническите кораби и да пречат на излизането на сушата на войските на плажовете Юта и Омаха.
Подготовка и въздушно- и корабно бомбардиране
Съюзническите самолети, излитащи от Англия, извършват бомбардировки над Поант дю Хок с цел разрушаване на вражеските батареи. Въпреки това въздушните удари и по-късно корабният обстрел не успяват да унищожат напълно тежките артилерийски оръдия, а немският гарнизон успява в някои случаи да премести оръдията или да ги скрие в укрепени бункери.
Обучение и план за щурм
В продължение на няколко месеца преди десанта американските рейнджъри се подготвят за специална операция за изкачване на скалите и разрушаване на батареите. Те тренират заедно с британските командоси, за да овладеят техники за започване под артилерийски и картечен огън, използване на въжета, стълби и десантни средства.
Десантните лодки и подходът към наносянето на удара
За пренасяне на атакуващите сили се използват плоскодънни десантни кораби, специално предназначени да плават до брега. Тези лодки тип LCA и LCVP (наричани също лодки на Хигинс) превозват рейнджърите и морската пехота. Те са управлявани от моряци от британския флот. За да се намали въздействието от вражеския огън, лодките са пуснати на разстояние от скалите и подходът е извършен по предварително зададен маршрут. Британците добавят допълнителна броня към бордовете на някои лодки за по-добра защита, но това прави управлението и маневрирането по-трудни.
Атака и завладяване
На 6 юни 1944 г. (D-ден) американските рейнджъри извършват смел щурм на Поант дю Хок. Изкачването на почти вертикалните скали с помощта на въжета, стълби и специални приспособления е извършено под силен вражески огън и артилерийско бомбардиране. Въпреки че някои от оръдията са били преместени от непосредствените им позиции, рейнджърите успяват да локализират и да изведат от употреба част от вражеските установки, след което да задържат сложната позиция срещу контраатаки, докато не получат подкрепление от войските на плажовете Юта и Омаха. Операцията минава с тежки загуби за атакуващите, но стената на скалата е преодоляна и целта е постигната.
Последици и памет
Успехът на рейнджърите при Поант дю Хок предотвратява възможността германските оръдия да оказват решаващо влияние върху десанта на плажовете и допринася за успеха на общата операция в Нормандия. Днес Поант дю Хок е запазен като място на памет и историческо наследство: на брега все още се виждат останки от бункери и артилерийски позиции, следи от бомбардировки и бойни действия, както и паметници в чест на американските рейнджъри и загиналите за освобождението на Европа. Мястото е открито за посетители и служи като напомняне за тежестта и значението на събитията от лятото на 1944 г.
