Фантасмагория — 19-ти век шоу на ужасите с магически фенери и призраци

Фантасмагориите са вид развлекателно шоу на живо и шоу на ужасите от XIX век, в което основен инструмент е магическият фенер (проектор). При тях се използват един или повече магически фенера за прожектиране на плашещи образи като скелети, демони и призраци върху стени, дим, пара или полупрозрачни екрани. Обикновено се прилага задно прожектиране, за да се скрие техниката и да се засили илюзията; използвали са се подвижни или преносими прожектори, което е позволявало прожектираното изображение да се движи, да променя размерите си и да „изскача“ от тъмнината. Множество прожекционни устройства давали възможност за бързо превключване между различни сцени и ефекти.

Техника и сценични похвати

За постигане на впечатляващи ефекти са използвани ръчно рисувани стъклени плочки (слайдове), диафрагми и системи от лещи, релси и кулисни механизми за придвижване на фенерите и образите. Проекциите са били насочвани към пушек или пара, към прозрачни платна (газа) или към екран, монтиран така, че образът да изглежда плаващ в пространството. В представленията често се добавяли:

• страховити декори и реквизит;
• пълна тъмнина и контролирано осветление;
• звук — музика, барабанни удари, викове и озвучаване;
• словесни презентации и внушение чрез разкази и „сеанси“;
• допълнителни сетивни стимули — ароматизатори, прах, дори електрически разряди в по-късни варианти.

Социален и културен контекст

Шоутата често са представяни под прикритието на истински сеанси или парапсихични демонстрации, използвайки обществения интерес към отвъдното след политическите и социални сътресения в края на XVIII и началото на XIX век. За да направят преживяването по-убедително, организаторите прибягвали до различни техники за въздействие върху вниманието и възприемането на публиката — програми при късни часове, изпаданe в умора, понякога гладуване или въвеждане на упойващи средства за част от участниците или доброволците.

Един от най-известните илюзионисти, които популяризират фантасмагориите, е Етиен-Гаспар „Робертсон“, който в края на XVIII и началото на XIX век организира в парижки театър ефектни демонстрации на духове и привидения, съчетавайки визуална и звукова драматургия. Впоследствие техниките, използвани във фантасмагориите, оказват влияние върху развитието на сценичните спецефекти, театралната илюзия и ранното кино.

Произход и разпространение

Шоута с магически фенери, наподобяващи фантасмагориите, започват да се провеждат под прикритието на истински сеанси в Германия в края на XVIII в. и бързо придобиват популярност в по-голяма част от Европа (особено в Англия) през XIX в. С времето някои методи са усъвършенствани — например проекцията върху дим става по-широко използвана, а по-късни опити с огледални и полупрозрачни системи (както в техниката „Pepper’s ghost“) дават нови възможности за сценична магия.

Наследство

Фантасмагориите имат трайно влияние върху визуалните изкуства и развлекателната индустрия: те са предшественик на кинематографичните трикове и на модерните атракции в „къщи на ужасите“, както и на жанровите похвати в хорър литературата и киното. Днес исторически възстановки и музеи показват оригинални магически фенери и слайдове, а изследователи на театралната техника и медиите разглеждат фантасмагориите като важна стъпка в еволюцията на масовото зрелище.

Въпроси и отговори

В: Какво е фантасмагория?

В: Как са създавани страховитите образи в представленията "Фантасмагория"?

В: Какъв вид прожекция се използва в представленията "Фантасмагория"?

В: Какво позволяваше на прожектираното изображение да се движи и да променя размера си върху екрана?

В: Кои са били някои ключови елементи на представленията "Фантасмагория"?

В: Откъде произлизат представленията Phantasmagoria?

В: Какви екстремни методи са били използвани, за да бъдат зрителите по-убедени в това, което виждат по време на фантасмагориите?

Търсене по буква