Пол Едмунд де Стрелецки (20 юли 1797 г. – 5 октомври 1873 г.) е поляк, който сам преподава геология. Става известен с проучванията си в Австралия. Той е полимат — съчетава научни наблюдения с практически изследвания на залежите, геоложки карти и доклади, които оказват трайно влияние върху развитието на колониалната геология и минното дело в Австралия и други части на света.
Ранен живот и път към науката
Роден е в Глушина, близо до Познан, Западна Полша, през 1797 г. и по-късно служи за кратко в пруската армия. В младостта си има лични и професионални неуспехи — опит за неуспешен брак и обвинение в кражба от работодателя, което го принуждава да напусне родината. Премества се в Лондон, където използва титлата граф Стрелецки. В Лондон се интересува от минералогия и геология и постепенно се утвърждава като самоук, но добре информиран изследовател.
Пътувания и научна дейност
През 1834 г. заминава за Северна Америка и прекарва времето си в посещение на минерални райони и проучване на минерали. Смята се, че той е сред първите, които откриват и картографират значими медни находища в Канада; участва в проучвания на рудни полета и събира обширен материал за минната геология. През 1836 г. пътува по западното крайбрежие от Чили до Калифорния, където наблюдава и документира геоложките особености на тези райони.
През 1839 г. посещава Хаваите, Таити, Нова Зеландия и накрая каца в Сидни, Австралия. Той иска да направи геоложка карта и изследва големи части от Нов Южен Уелс и Виктория, включително Австралийските Алпи. Провежда систематични наблюдения върху скалните формации, почвените типове и минералните залежи, което му позволява да състави едни от първите подробни геоложки описания на тези области. Той изкачва най-високата планина в Австралия и я кръщава Маунт Косцюшко, на името на полския лидер Тадеуш Косцюшко. Неговите наблюдения върху ледниковите и релефните процеси в Алпите са ценен принос към разбирането на австралийската планинска геоморфология.
Прекарва няколко години в Тасмания, където също извършва полеви изследвания, след което се връща в Сидни. През 1843 г. се връща в Лондон. Написва книга за откритията си в Австралия, озаглавена "Физическо описание на Нов Южен Уелс и Земята на Ван Димен" (Physical Description of New South Wales and Van Diemen's Land), публикувана след завръщането му и ползвана като основен източник за колониалните администрации, геолози и търсачи на находища. Кралското географско дружество му връчва медал на основателя за приноса му към географията и картографията.
Обществена дейност и признание
През 1847–48 г. участва в раздаването на средства по време на Големия глад в Ирландия, като работи за Британската асоциация за помощ. В хуманитарната си дейност той въвежда ясни принципи и критерии за отпускане на помощи — практичен подход, предназначен да осигури по-ефективна и справедлива помощ на пострадалите. Тези принципи имат влияние върху по-късни практики в областта на бедствената помощ и благотворителността.
Става член на Кралското географско дружество и на Кралското общество. Признат е за приноса си както в геологията, така и в хуманитарната дейност — през 1869 г. е награден с орден K.C.M.G. (Рицар‑командор на Ордена на Свети Михаил и Свети Джордж). Умира от рак на 5 октомври 1873 г. В завещанието си оставя указания документите му да бъдат изгорени, а тялото му да бъде погребано в немаркиран гроб.
Наследство и памет
Името на Стрелецки е оставило траен отпечатък в топонимията и инфраструктурата в Австралия. Пътят от Линдхърст до Инаминка е наречен Strzelecki Track в чест на Пол Стрелецки. До 30-те години на ХХ в. той е използван за придвижване на добитък до Аделаида, а сега е важен пътен маршрут към Моумба — голямо находище на природен газ, което снабдява Аделаида и Сидни. На негово име са наречени и планинските вериги Strzelecki Ranges в щата Виктория.
Големият национален парк на остров Флиндърс, Национален парк "Стрелецки", носи името на Стрелецки, който изкачва планините там през 1842 г. Освен това много геоложки образувания, върхове и райони носят неговото име, като по този начин се почита приноса му към изследването и картографирането на австралийския континент. Неговата научна методика — внимателни полеви наблюдения, подробно документиране и връзка със стопанските приложения — продължава да се цитира в историческите изследвания на геологията и минното дело.
