Австралийска лейбъристка партия в Нов Южен Уелс — 'Ланг' фракция (1931–1936)

Австралийската лейбъристка партия (NSW) е австралийска политическа партия, известна като Ланг Лейбърист. Това е клонът на Австралийската лейбъристка партия в Нов Южен Уелс, който се отделя от националната партия и действа самостоятелно от 1931 до 1936 г. Фракцията, водена от Джак Ланг, остава централна част от политическата сцена в щата през целия период на Голямата депресия и предизвиква сериозно разцепление в националния лейбъристки лагер.

Причини и „планът Ланг“

През 1931 г. Джак Ланг, премиер на Нов Южен Уелс, обявява т.нар. "план Ланг" — набор от икономически мерки, насочени към смекчаване на ефектите от Голямата депресия. Основните елементи на плана включват мораториум върху плащанията по държавния дълг към чуждестранни банки, ангажимент към по-широки социални разходи и опити за защита на местната работническа класа от икономическите съкращения. Идеята е щатът да поеме част от тежестта на кризата, вместо да следва строгите и консервативни политики за икономии, налагани от федерално ниво.

Разцепление в партията и удар върху федералното правителство

Позициите на Ланг влизат в остро противоречие с политиката на федералното лейбъристко правителство, ръководено от Джеймс Скълин. В резултат на това поддръжниците на Ланг в федералния парламент — сред които са Джак Бийзли и Еди Уорд — се конфронтират с останалата част от партията и са принудени да напуснат федералната фракция. Отцепването на Ланг и неговите привърженици води до политическа криза: през 1931 г. привържениците на Ланг гласуват заедно с опозиционната партия "Обединена Австралия" в Камарата на представителите, за да свалят правителството на Скълин, което предизвиква предсрочни избори.

Изборни сблъсъци и паралелни кандидати

В навечерието и на самите избори клонът в Нов Южен Уелс издига свои кандидати под името Австралийска лейбъристка партия (Нов Южен Уелс) — обикновено наричани „лейбъристите на Ланг“. Поддръжниците на федералната партия, които в щата се организират около фигури като Тед Теодор и Бен Чифли), участват като отделна федерална група и биват медийно и политически противопоставяни на Лангистите. Този двуполюсен изборен конфликт разделя традиционната избирателна подкрепа на Лейбъристката партия и влошава нейните резултати на федерално ниво.

Резултати и последици (1931–1934)

На федералните избори през 1931 г. Лейбъристката партия търпи тежко поражение, но много от привържениците на Ланг успяват да запазят местата си в работнически избирателни райони, където имат здрава база. Еди Уорд е победен с малка разлика в Източен Сидни, но впоследствие е преизбран на частични избори през 1932 г. Междувременно водещи фигури от федералната група като Теодор и Чифли са победени и федералните лейбъристи печелят само три места в Нов Южен Уелс на онези избори. На федералните избори през 1934 г. федералните лейбъристи успяват да вземат едва едно място в щата (Нюкасъл)), което илюстрира продължаващото разпокъсване на партийната подкрепа.

Кризата в щата и отзвуци в политиката

Разцеплението не се ограничава само до федералната арена. В Нов Южен Уелс напрежението кулминира през 1932 г., когато правителството на Ланг е свалено от губернатора на щата в контекст на конституционни и финансови конфликти, а последвалите щатски избори носят победа за консервативните сили и формиране на правителство от опозицията. Това променя политическата сцена в щата и отслабва позициите на Ланг, въпреки че той и неговите последователи продължават да имат значително влияние.

Помирение и възстановяване на единството (1935–1937)

През 1935 г. Джон Къртин става новият федерален лидер на лейбъристите. Под негово ръководство в началото на 1936 г. се правят стъпки към помирение с отделения клон в Нов Южен Уелс; през февруари 1936 г. е постигнато примирие между федералното ръководство и Лангистите. В следващите години (особено на изборите през 1937 г.) лейбъристите отново се явяват като обединена партия в Нов Южен Уелс, което позволява възстановяване на част от организационната координация и политическата компетентност на партията.

Значение и наследство

Разцеплението през 1931–1936 г. има дълготрайни ефекти върху австралийската лейбъристка политика. Краткосрочното разделение отслабва партията и подпомага консервативните сили през 30-те години, но помирението от 1936 г. позволява на Лейбъристката партия да се консолидира и да изгради платформа за бъдещи изборни успехи. Опитът показва колко крехко може да бъде единството в партията при сериозни икономически кризи и подчертава ролята на лидера и на компромиса при възстановяване на политическа координация.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Австралийската лейбъристка партия (NSW)?

Въпрос: Каква е основната характеристика на "плана Ланг" на Джак Ланг?

В: Кои бяха Джак Бийзли и Еди Уорд?

Въпрос: Как това разделение между федералните и щатските лидери се отрази на изборите?

Въпрос: Кой става лидер след Джеймс Скълин?

В: Как Джон Къртин се помирява с клона на Нов Южен Уелс?

В: Колко места печелят федералните лейбъристи на федералните избори през 1934 г.?

Търсене по буква