Българската комунистическа партия (БКП): история, лидери и преход 1944–1990

Разказ за Българската комунистическа партия (БКП): превратът от 1944, ключови лидери като Тодор Живков и Димитър Благоев, и преходът към БСП (1944–1990).

Българската комунистическа партия (на български: Българска комунистическа партия; съкратено БКП) е политическа организация, която доминира политическия живот на България в периода след Втората световна война до началото на прехода към многопартийна система — формално от края на 1940‑те до 1990 г. Като политическа сила тя има корени в социалистическото движение от края на XIX и началото на XX век и постепенно се превръща в една от управляващите партии в Източна Европа след 1944 г.

Произход и ранна история

Произходът на партията е свързан със социалдемократическите и революционни формации, оглавявани в началото от Димитър Благоев. Тази традиция преминава през разделенията в българското социалистическо движение и след Първата световна война довежда до учредяването на партията като комунистическа организация (официално под това име в началото на XX век). Партията е свързана с международното комунистическо движение и участва в дейността на Коминтерна.

Утвърждаване на властта (1944–1949) и режимът на еднопартийна система

През септември 1944 г. БКП е основна сила в Отечествения фронт и след последвалите политически събития — често описвани като преврат — установява контрол върху държавната власт. През следващите години партията национализира промишлеността и земеделието, провежда процеси на индустриализация и централизация на икономиката и въвежда еднопартийна система, която се подкрепя от конституционни и институционални промени. В този период се развиват и репресивни практики: политически дела, цензура, дейност на държавната сигурност и лагери за принудителен труд за противници на режима.

Политика, общество и икономика

• Икономика: национализация на голяма част от икономиката, колективизация в селското стопанство, централизирано планиране и приоритет на тежката индустрия.
• Социални промени: широки кампании за грамотност, разширяване на образованието и здравеопазването, урбанизация и модернизация на инфраструктурата.
• Репресия и контрол: силен апарат за вътрешен контрол (Държавна сигурност), политически преследвания, ограничения на свободата на словото и религията.
• Етнически и национални политики: особено видими са опитите за асимилация на малцинствени групи, като най-познатият пример е т.нар. „Възродителен процес“ през 80‑те години, който довежда до конфликти и масова емиграция на български турци.

Водещи фигури

• Димитър Благоев — ключова фигура в ранното социалистическо и комунистическо движение в България и идеологически основоположник.
• Георги Димитров — водач на партията в междувоенния и следвоенния период; виден международен комунистически представител.
• Вълко Червенков — партиен и държавен ръководител в края на 40‑те и началото на 50‑те години, период на силна сталинистка политика.
• Тодор Живков — дългогодишен лидер на партията и на държавата (1954–1989), често описван като най‑дълго управлявалият лидер в рамките на Източния блок; при него България стабилизира индустриализацията, но също така изпитва натрупване на структурни проблеми и корупция.
• Петър Младенов — последният партиен и държавен лидер от комунистическия период, ключова фигура в началото на прехода през края на 1989 г.

Крахът на режима и преименуването (1989–1990)

Вълните на реформи в Съветския съюз и промените в Източна Европа през 1989 г. засегнаха и България. На 10–11 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от партийното ръководство; на 11 декември 1989 г. лидерът Петър Младенов обявява, че партията се отказва от гарантираното ѝ право на управление, което отваря пътя към многопартиен политически живот. През 1990 г. партията започва процес на реформиране и в началото на април 1990 г. официално променя името си на Българска социалистическа партия (БСП), като част от опитите да се дистанцира от тоталитарната си предистория и да приспособи програмата си към новите политически реалности.

Наследство и значение

Наследството на БКП е сложено и противоречиво: от една страна, периодът носи значителни постижения в индустриализацията, образованието и социалната инфраструктура; от друга — авторитарни практики, ограничения на личните свободи, икономическа неефективност и национални конфликти. След 1990 г. дебатът за ролята на БКП в българската история продължава — чрез процедуры за отваряне на архиви, политически дискусии и преосмисляне на икономическите и социалните политики от комунистическия период. Следвоенната ера завършва с установяване на многопартийна система и трансформация на БКП в БСП, която остава един от основните играчи в съвременната българска политика.

Въпроси и отговори

Въпрос: Колко време Българската комунистическа партия управлява в България?

В: Кое събитие довежда до възхода на Българската комунистическа партия?

Въпрос: Кой е най-дългогодишният лидер на Българската комунистическа партия?

Въпрос: Кой е първият лидер на Българската комунистическа партия?

Въпрос: Кога Българската комунистическа партия се отказва от гарантираното ѝ право да управлява?

В: В какво се превърна Българската комунистическа партия след 1990 г.?

Въпрос: Какво е съкратеното наименование на Българската комунистическа партия?

Търсене по буква