Пачакути Инка Юпанкуи (или Пачакутек; кечуа: Пачакутик, чието име означава "Този, който преобразява света", е деветият сапа инка (1438-1471/1472) на кралство Куско, което превръща в империя - Тавантинсую. Той поставя началото на ерата на завоеванията, която в рамките на три поколения разширява владенията на инките от долината на Куско до почти цялата цивилизована Южна Америка. Той бил четвъртият от династията Ханан, а името на съпругата му е дадено като Мама Анавархи или Коя Анахурка. Техният син е Тупак Инка Юпанкуи. Пачакути реорганизирал новата империя - Тахуантинсую или "обединените четири провинции". Според неговата система имало четири апо, всеки от които контролирал една от четирите провинции (сую).

Ранен възход и военни кампании

Според хрониките Пачакути придобива власт след победата над племето на чанка, което заплашвало Куско. След това той започва серия от военни кампании и дипломатически придобивания, с които разширява границите на царството. Тези действия полагат основите на централизирана военна машина и на практика превръщат Куско в ядрото на империята, която по-късно ще обхване големи части от Андите — от днешното централно Еквадорско крайбрежие до централна Чили и източно към части от Боливия и Аржентина.

Администрация и вътрешни реформи

Пачакути е важен не само като военачалник, но и като реформатор. Той въвежда или систематизира административни и икономически мерки, които улесняват управлението на разширяващата се държава:

  • Официално деление на империята на четири сую (провинции), всяка под управлението на апо, което дава основа за централна администрация.
  • Организация на труда чрез системата митʼа — задължителна обществена трудова повинност в услуга на държавата и религията.
  • Развитие на сложна мрежа от пътища и постояни станции (тамбо), които свързват отдалечени райони и ускоряват комуникацията и разпределението на ресурси.
  • Укрепване на религиозните институции, особено култа към бога-слънце Инти, и централизиране на храмовото стопанство (напр. разширения на Кориганча в Куско).
  • Систематизиране на вече съществуващите практики за преместване на население (митмак), събиране и съхранение на храни в държавни складове за кризисни периоди.

Архитектура и културно наследство

По времето на Пачакути Куско е преустроен: разширяват се обществените и религиозни комплекси, строят се отбранителни и ритуални съоръжения като Саксайуаман, както и множество терени и дворци. Той се счита за ключова фигура в развитието на инканската каменна архитектура и техники на зидарство — стени с прецизно обработени мегалитни блокове, които пасват почти без хоросан.

Смята се, че Мачу Пикчу датира от времето на Пачакути. Много изследователи смятат, че това място е било използвано като кралска резиденция и церемониален център — комплекс със стопанско, религиозно и административно значение, разположен стратегически и с отлична строителна техника.

Наследство и въпросът за преемствеността

Въпреки политическите и военните таланти на Пачакути, той не оставя формализирана и безспорна система за наследяване. Синът му става следващият инка без големи спорове, но в по-далечно време преемствеността често изисквала подкрепа от влиятелни групи — апосите, свещениците и военните — за да се наложи един кандидат. Това създава предпоставки за вътрешни конфликти при смъртта на по-силни владетели и допринася за бъдещи граждански борби в империята.

Наследството на Пачакути е многопластово: той е смятан за основател на имперската структура на инките, реформатор на администрацията и строител на монументални съоръжения. Неговите реформи и завоевания определят рамката, в която последващите инки ще разширяват и управляват Тахуантинсую.

Ключови приноси:

  • Превръщане на Куско от кралство в централизирана империя.
  • Административна реорганизация на държавата в четири провинции (сую).
  • Въвеждане/усъвършенстване на държавната икономика (митʼа, тамбо, складове).
  • Развитие на инфраструктурата (пътища, комуникации) и монументалната архитектура.