Мачу Пикчу — предколумбов инкски град в Перу, обект на ЮНЕСКО

Мачу Пикчу е предколумбов археологически комплекс, построен от инките от XV век в Перу, Южна Америка. Името идва от кечуа: machu — „стара, висока“ и pikchu — „върх“, и често се превежда като „старата планина“ или „старата връхна точка“.

Местоположение и обща характеристика

Комплексът е изграден върху планински хребет на около 2430 м над морското равнище, между върховете Мачу Пикчу и Хуайна Пикчу, над долината на река Урубамба (част от т.нар. Свещена долина на инките). Местоположението му — стръмни склонове, труднодостъпни проходи и естествена защита — осигурявало стратегическо и ритуално значение.

Архитектура и функции

Инките изградили плътно прилепнали каменни постройки с висококачествена „ашлар“ зидария (без употреба на хоросан), което прави сградите устойчиви на земетресения. Комплексът включва жилищни квартали, религиозни центрове и земеделски тераси. Сред най-известните постройки са:

• Интихуатана — каменен „астрономически“ монолит, използван за маркиране на слънчеви събития и за религиозни церемонии.
• Храмът на слънцето — полукръгла сграда с прецизна каменна обработка, свързвана с култа към Слънцето.
• Стаята на трите прозореца — значима за свещените архитектурни линии и погледа към долината.

За да създадат равни повърхности за строеж, инките изреждали скалите и изграждали тераси — не само за култивиране, но и за контрол на ерозията и отвеждане на вода. Те проектирали и сложна хидроинфраструктура с канали и кладенци, които осигурявали прясна вода и управление на дъждовните води. Някои изследователи смятат, че Мачу Пикчу е служил като кралска резиденция (възможно за владетеля Пачакути) и като религиозен, астрономически и административен център.

История и изоставяне

Точните причини за изоставянето на Мачу Пикчу не са напълно ясни. Когато испанските конкистадори нахлуват в регионите на империята, голяма част от пространството на инките претърпява социални и политически сътресения. Някои изследователи свързват изоставянето с болести, внасяни от Европа, с вътрешни конфликти и с гражданска война между съперничещите се брато—правнуци на владетелите — като конфликтите между Уаскар и Атахуалпа. Испанците обаче никога не откриват Мачу Пикчу по време на своята окупация и мястото остава относително неизвестно за широката история до началото на XX век.

Преоткриване и археология

През 1911 г. американският историк и изследовател Хирам Бингъм — възпитаник на Йейл на — посещава мястото след сведения от местни перуанци и научни слухове. Той организира археологически разкопки и частично възстановяване, финансирани и подкрепени от Националното географско дружество. По време на тези експедиции голям брой артефакти били изнесени в музея Пийбоди към Йейл, което по-късно предизвиква дълъг спор между Перу и Йейл за собствеността на материалите. През 2011–2012 г. част от тези предмети бяха върнати на Перу след договорености и съдебни преговори, макар дебатите и въпросите за пълното възстановяване да продължават.

Статут, опазване и съвременен туризъм

През 1981 г. Мачу Пикчу е обявен за перуански исторически резерват, а през 1983 г. става обект на световното наследство на ЮНЕСКО. През 2007 г. бе избран и като едно от „Новите седем чудеса на света“ в световно интернет гласуване.

Достъпът до Мачу Пикчу е регулиран поради крехкостта на строителната среда и въздействието на масовия туризъм. Има ограничен брой посетители на ден, входни билети с часови интервали и маршрути в рамките на комплекса. Туристите обикновено достигат до близкия град Агуас Калиентес (Machupicchu Pueblo) с влак от Куско или от станции в Свещената долина, а след това се изкачват с автобус или пеша до самия сайт. Любителите на многодневни преходи предпочитат Класическата Пътека на инките (Inca Trail) — маркиран маршрут, който изисква предварителна резервация и ограничен брой места — както и алтернативни трасета (Salkantay, Lares и др.).

Опазването на Мачу Пикчу включва мерки срещу ерозия, контрол на растително покритие, стабилизиране на каменни структури и управление на туристическия поток. Големите предизвикателства остават: натискът от масов туризъм, риск от свличания и земетресения, климатични промени и нуждата от устойчиво развитие на инфраструктурата в региона.

Природа и културно значение

Околността на Мачу Пикчу е част от биогеографски преход между Андите и облачните гори — район с богато биоразнообразие, характерни папрати, орхидеи и животни като викунi и ламоподобни животни. Защитавайки обекта, се опазва не само културното, но и природното наследство и връзката му с живите потомци на инките — кечуа общностите, които все още пазят традиции, език и знание за земеделието и религиозните практики.

Мачу Пикчу остава едно от най-важните и впечатляващи археологически места в света — пример за инженерна мисъл и естетика на инките, както и за сложните им връзки между религия, астрономия и земеделие.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Мачу Пикчу?

В: Кога инките са живели в Мачу Пикчу?

В: Как инките са строили къщи, полета и храмове?

В: Защо инките напускат Мачу Пикчу?

В: Кой преоткрива Мачу Пикчу през 1911 г.?

Въпрос: Кога Мачу Пикчу е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО?

В: Как могат да се посетят днес?

Търсене по буква