Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) е търговско споразумение между Мексико, САЩ и Канада. Споразумението беше подписано от президента на САЩ Джордж Буш-старши, министър-председателя на Канада Брайън Мълрони и президента на Мексико Карлос Салинас на 17 декември 1992 г. в Сан Антонио, Тексас, и влезе в сила на 1 януари 1994 г. Основната цел на НАФТА беше да премахне повечето митнически тарифи и други бариери пред търговията между трите държави, да улесни движението на стоки и услуги и да насърчи инвестициите. Споразумението съдържаше клаузи за защита на авторските права, патентите и търговските марки, както и разпоредби, свързани с услуги, инвестиции и митническо сътрудничество.

Ключови положения

  • Премахване на митата: по-голямата част от стоките, търгувани между трите страни, стана безмитна чрез постепенно премахване на тарифите.
  • Правила за произход: за да се ползват с предимствата на НАФТА, стоките трябваше да отговарят на определени правила за произход (т.е. да се произвеждат или преработват в една от страните).
  • Инвестиции и услуги: споразумението защитава правата на инвеститорите и улеснява търговията в сектора на услугите.
  • Разрешаване на спорове: включва механизми за уреждане на търговски спорове между държавите и между инвеститори и държави (известен e напр. Chapter 19 за антидъмпингови/компенсаторни мерки и Chapter 11 за инвестиционни спорове).
  • Интелектуална собственост и регулации: правила за защита на ИС, стандарти за санитарни и фитосанитарни мерки, регулации по безопасност и др.
  • Странични споразумения: НАФТА беше допълнено от две отделни споразумения — Северноамериканското споразумение за сътрудничество в областта на околната среда (NAAEC) и Северноамериканското споразумение за сътрудничество в областта на труда (NAALC), които въведоха допълнителни екологични и трудови стандарти и механизми за сътрудничество.

Икономически ефекти и критики

НАФТА доведе до значително увеличение на търговията и инвестициите между САЩ, Канада и Мексико и улесни развитието на регионални производствени вериги, особено в автомобилостроенето и електрониката. От друга страна, споразумението предизвика и критики: част от тежката индустрия в САЩ загуби работни места вследствие на преместване на производствени мощности, а в Мексико някои сектори и работници претърпяха натиск върху заплатите и условията на труд. Околна среда и трудовите права също бяха предмет на дебат въпреки страничните споразумения. Механизмите за решаване на инвеститорски спорове (ISDS) бяха критикувани като даващи прекалено големи права на корпорациите спрямо държавите.

Преход към Споразумението между САЩ, Мексико и Канада (USMCA)

На 30 септември 2018 г. беше обявено, че САЩ, Мексико и Канада са постигнали споразумение за замяна на НАФТА със Споразумението между САЩ, Мексико и Канада (USMCA). Новото споразумение внесе промени в правилата за произход на автомобилите, трудовите стандарти, цифровата търговия, селскостопанския достъп и поднови някои механизми за разрешаване на спорове. USMCA влезе в сила през 2020 г. и формално замени НАФТА, като целта бе да модернизира търговските правила и да отговори на част от критиките срещу оригиналното споразумение.

НАФТА остава важна глава в историята на икономическата интеграция в Северна Америка — то ускори регионалната търговия и инвестиции, но също така показа сложните социални и екологични предизвикателства, свързани с либерализацията на търговията.