Мърчисън (1969) — въглеродният хондрит от Виктория, Австралия

Мърчисън (1969) — знаменит въглероден хондрит от Виктория, Австралия: паднал видимо, над 100 кг, богат на органични съединения и ключов за изследванията на произхода на живота.

Метеоритът Мърчисън е наречен на мястото, където е паднал: Мърчисън, щата Виктория, Австралия. Той е голям (над 100 кг) и е видян да пада. Той е един от най-изследваните метеорити, тъй като принадлежи към група метеорити, богати на органични съединения, известни като въглеродни хондрити.

На 28 септември 1969 г. около 10:58 ч. е наблюдавано ярко огнено кълбо. То се разделя на три фрагмента, след което изчезва, оставяйки облак дим. Около 30 секунди по-късно се чува трус. Хората намират фрагменти на площ, по-голяма от 13 km², като отломките достигат до 7 kg. Един от тях, с тегло 680 г, пробил покрива и паднал в сеното. Масата му е над 100 kg.

Класификация и възраст

Мърчисън е класифициран като въглероден хондрит от типа CM (понякога отбелязван като CM2). Това означава, че съдържа значително количество въглеродни и органични материали и е преминал през умерена водна промяна (степен 2). Радиометричните и други геохимични данни поставят възрастта на материала около 4.56 милиарда години, т.е. отпреди раждането на Слънчевата система.

Състав и органични вещества

Мърчисън е изключително богат на органични съединения. Включва:

• десетки разновидности на аминокиселини (повече от 70), сред които както познати от земните организми, така и редки или неизвестни за биосферата на Земята;
• карбоксилни киселини, алкохоли, кетони, алдехиди и други низши органични молекули;
• полициклични ароматни въглеводороди (PAHs) и други комплексни органични фракции;
• водосъдържащи минерали, предимно филоилосиликати (слоести силикатни минерали), които свидетелстват за водна химия в родителското тяло;
• пресоларни зрънца и изотопни аномалии, които дават информация за материали, по-стари от Слънчевата система.

Научна значимост

Мърчисън е важен за няколко причини:

• Бързото събиране на множество парченца непосредствено след падането намали контаминацията от земни органични вещества, което позволи да се установи извънземният произход на голяма част от органиката.
• Откритите аминокиселини и други предпървични молекули служат като доказателство, че сложни органични съединения могат да се формират в космически условия и евентуално да бъдат доставени на ранната Земя, подпомагайки хипотезите за вноса на прекурсори на живота.
• Изследванията на Мърчисън са допринесли за развитието на аналитични методи (напр. GC–MS, изотопни анализи) и за по-доброто разбиране на процесите на водна алтерация и органосинтеза в родителските тела на метеоритите.

Падане, събиране и разпределение на пробите

Падането беше наблюдавано от множество свидетели и фрагментите бяха събрани от обширна зона от над 13 km². Общо възстановената маса надвишава 100 kg, а отделни фрагменти са разпределени между музеи и изследователски институти по целия свят. Наличието на много малки късове позволи на изследователите да работят с репрезентативни проби и да извършват многократни анализи, запазвайки резервни материали за бъдещи технологии.

Заключение

Мърчисън е един от най-важните въглеродни хондрити за научните изследвания на произхода на органичните молекули в Космоса и на възможната им роля при появата на живота на Земята. Неговата богата органична химия, водосъдържащите минерали и относително ранното събиране на проби правят този метеорит непрекъснат източник на нови открития и интерпретации в планетарната наука и екзобиологията.

Търсене по буква