Минамисанрику (Мияги) — курортен град, разрушен от японското цунами 2011
Минамисанрику (Мияги) — курортен град, пометен от цунамито 2011: история, разрушение, възстановяване и памет за загиналите и оцелелите.
Минамисанрику (南三陸町, Minamisanriku-chō, "Южна земя на три"), изписван и като Минами Санрику, е курортен град на тихоокеанското крайбрежие на префектура Мияги, Япония. Площта на града е 163,74 кв. км (63,22 кв. мили), а към 1 октомври 2004 г. населението му е 19 170 души. Градът е създаден на 1 октомври 2005 г., когато градовете Шидзугава и Утацу се сливат, за да образуват новия град Минамисанрику.
География и икономика
Минамисанрику се намира по ръба на известната крайбрежна ивица Санрику, характерна с многобройни ръкави и заливи (риасов бряг). Този релеф създава добри природни пристанища, но в същото време усилва ефекта на навлизащите вълни при силни бури или цунами. До бедствието градът се базираше главно на риболов, аквакултури, преработка на морски продукти и крайбрежен туризъм (онсен, плажове и куизини със свежи морски дарове).
2011 г. — земетресение и цунами
На 11 март 2011 г. силно земетресение (известно като земетресението Тохоку, с магнитуд около 9,0) предизвика мащабно японско цунами. Минамисанрику е до голяма степен разрушен — голяма част от крайбрежните населени места и съоръжения бяха пометени от вълни с височина около 16 метра или повече. Повече от половината от населението на града първоначално бе обявено за в неизвестност; по-късно много от тези хора бяха потвърдени като жертви на катастрофата.
Последствия и реакция
Катастрофата предизвика масивни спасителни операции, национална мобилизация на служби и пристигане на международна помощ. Много оцелели бяха настанени в временни заслони, а инфраструктурата — пътища, електропреносни и водоснабдителни мрежи — бе сериозно увредена. Загубите за местната икономика и за семейства, които разчитаха на риболов и туризъм, бяха огромни.
Възстановяване и превантивни мерки
След първоначалния шок започна дългосрочна работа по възстановяване и реконструкция. Сред предприетите мерки бяха:
- планиране и преместване на жилищни и обществени зони към по-високи и по-безопасни места;
- изграждане и подсилване на защитни съоръжения по крайбрежието;
- възстановяване на риболовната инфраструктура и подкрепа за поминъка на местните общности;
- повишаване на системите за ранно предупреждение и евакуация, както и провеждане на обучения и учения за гражданите.
Реконструкцията отне години и включваше както държавни програми, така и местни инициативи и доброволчески усилия. Много от най-видимите промени са видими едва след продължителни строителни и кадастрални мероприятия.
Памет и значение
Минамисанрику остана символ на уязвимостта на крайбрежните общности пред природни бедствия и в същото време пример за устойчивост и възстановяване. В града и в региона се провеждат възпоменателни церемонии в памет на загиналите. Опитът от катастрофата допринесе за преразглеждане на политики за защита, планиране и повишена готовност за спешни ситуации в цяла Япония.
Днес мястото продължава да се възстановява, като местните жители работят за възраждане на общностния живот, икономиката и културните практики, съхранявайки спомените за загубите и уроците от 2011 г.
Минамисанрику (в жълто) в префектура Мияги
Земетресение и цунами през 2011 г.
95 процента от града е разрушен от японското цунами, последвало земетресението Тохоку през 2011 г. Останали са само най-високите сгради, а изчезналите са около 9500 души, което е приблизително половината от населението. Потвърдено е, че 9 700 души са живи и са евакуирани.
В града има два евакуационни центъра, където жителите могат да се спасят от цунами. Единият се намираше на южния нос над града. Другият е навътре в сушата, далеч от центъра на града. Въпреки че и двата центъра се намирали на 20 метра над морското равнище, цунамито ги покрило и отмило хората. Най-малко 31 от 80-те определени места за евакуация в града са били залети от цунамито.
Един от първите доклади сочи, че много жители може да са се евакуирали в близкия град Томе, Мияги. Според учителка по английски език в местната гимназия, разположена на хълм над цунамито, "целият град беше просто пометен. Той просто вече не съществува. Този ден на хълма бяхме около 7000 души. Може би няколко хиляди в училището на отсрещния хълм. Но в града има 17 000 души. Всички останали са изчезнали." Тъй като всички училища са били на високо, много деца са останали сираци. Оцелелите са написали "SOS" с бели букви, на игралното поле на гимназията в Шизугава.
Когато става земетресението, кметът на града Джин Сато (佐藤仁) говори на събранието на града. Те обсъждаха много по-малкото цунами, причинено от предния трус на 9 март преди земетресението на 11 март. Триетажната сграда на градския отдел за управление на кризи (防災対策庁舎, Bōsai Taisaku Chōsha) беше покрита от цунамито. От 130 души, които работели в кметството, Сато бил един от едва 30-те, които достигнали до покрива. Той е един от едва 10 души, които са оцелели. Връща се към държавните дела, като на 13 март 2011 г. основава щаб за борба с бедствията в Bayside Arena.
Болницата Шизугава е една от малкото големи сгради, които оцеляват след цунамито. Въпреки това тя беше частично наводнена и 74 от 109 пациенти загинаха. Близо 200 души са били спасени от покрива на сградата.
Мики Ендо (远藤未希), 25-годишна служителка на градския отдел за управление на кризи, продължава да излъчва предупреждения и сигнали по обществената система за високоговорители, докато цунамито настъпва. Хората вярват, че тя е спасила много животи. Триетажното седалище на отдела останало да стои, но от него останала само стоманената конструкция. Целият интериор и стените са разрушени. След бедствието Ендо е изчезнала и по-късно е открита мъртва. Снимки показват, че покривът на сградата е бил напълно потопен в разгара на цунамито. Някои хора са се държали за антената на покрива.
Международен отговор
В града се намира първата полева болница, създадена от външна държава, която предлага помощ след бедствието. Екип от петима лекари от Израел създава хирургическа клиника. На 29 март 53-членна група от медицински персонал от Командването на Вътрешния фронт и Медицинския корпус на ЦАХАЛ открива полева болница в близост до Минамисанрику. Лечебницата включва хирургично, педиатрично и родилно отделение, както и отделение за интензивно лечение, аптека и лаборатория, заедно с 62 тона медицински консумативи. Клиниката започна да лекува пациенти веднага.
На 23 април 2011 г. министър-председателят на Австралия Джулия Гилард посещава Minami Sanriku.
1960 г. - цунами
Голямото чилийско земетресение от 1960 г. предизвиква цунами, което прекосява Тихия океан и удря тогавашния град Шизугава. Цунамито достига височина от 2,8 м. По онова време щетите се считат за големи. В резултат на това до 1963 г. са построени двуетажни пристанищни стени, а жителите провеждат тренировки за борба с цунами всяка година по повод годишнината. Пристанищните стени са неефективни по време на цунамито през 2011 г., което залива четириетажни сгради.По случай 30-ата годишнина през 1990 г. е поставена двуезична испано-японска плоча с послание от президента на Чили Патрисио Айлуин, придружена от копие на статуя на моаи. Плочата оцелява след цунамито през 2011 г.
Земетресението в Чили през 2010 г. предизвиква цунами с височина 1,3 м в Минамисанрику.
Транспорт
Линията Kesennuma включва следните спирки: Rikuzen-Togura, Shizugawa, Shizuhama, Utatsu и Rikuzen-Minato. Основните пътища включват маршрут 45 и маршрут 398.
Станция Шизухама
Свързани страници
- Kesennuma
- Minamisōma
- Rikuzentakata
обискирам