Морзовият сигнал SOS — история, значение и употреба при бедствия

Ранни разработки

Преди да бъде разработена радиовръзката в началото на 90-те години на XIX век, морските кораби вече са използвали много различни визуални и звукови сигнали за бедствие. Те са използвали семафорни знамена, сигнални ракети, камбани и фанфари. В началото радиото се е наричало безжична телеграфия. Използвала се е морзовата азбука, системата "dit-and-dah", която първоначално е била разработена за наземна телеграфия. когато радиокомуникацията е станала достъпна за корабите, е имало нужда от стандартизирана комуникация. Сътрудничеството беше донякъде ограничено от националните различия и съперничеството между различните радиокомпании.

Първата международна радиотелеграфна конференция се провежда в Берлин, Германия, през 1903 г. Тогава капитан Квинтино Бономо, представител на Италия, обсъжда необходимостта от общи оперативни процедури. Той имал и предложение "бедстващите кораби... да изпращат сигнала SSS DDD на интервали от няколко минути", според "The Wireless Telegraph Conference", в броя на The Electrician от 27 ноември 1903 г. Въпросите за това как да се правят нещата са извън обхвата на конференцията от 1903 г. Въпреки че в член IV от заключителния протокол на конференцията, подписан на 13 август 1903 г., се казва, че "безжичните телеграфни станции трябва да дават приоритет на повикванията за помощ, получени от кораби в морето, освен ако това не е практически невъзможно", по това време не е приет стандартен сигнал.

Тъй като нямаше международни правила, всеки кораб беше оставен да разработи свои собствени практики. Така например през 1905 г. екипажът на потъващ кораб край Нантъкет предава думата "HELP", за да повика спасители. Може би първият приет международен радиосигнал за бедствие е бил "CQD" ( - - - - - - - - - - - - - - - ). Той е обявен на 7 януари 1904 г. в "Циркуляр 57" на Международната морска комуникационна компания "Маркони". Той влиза в сила за инсталациите на Marconi на 1 февруари 1904 г. Друго предложение се появява в изданието от 1906 г. на "Ръководство по безжична телеграфия за ползване от морските електротехници" на С. С. Робисън, публикувано за ползване от Военноморските сили на САЩ. В него се посочва, че стандартните визуални флагови сигнали, известни като Международен кодекс на сигналите, вероятно ще бъдат приети и за радиоизползване. Следователно флагманският сигнал "NC" ( - - - - - - - ), който означава "В беда; искам незабавна помощ", вероятно ще стане и радиосигнал за бедствие.

SOS, създадена в Германия

Третият стандарт води до създаването на сигнала за бедствие SOS. Германското правителство издава набор от национални радиоправила. Те се използват от 1 април 1905 г. С тях се въвеждат три нови последователности на морзовата азбука, включително сигналът за бедствие SOS:

1. Ruhezeichen ("Сигнал за прекратяване"), състоящ се от шест тирета ( - - - - - - - ). Сигналът е изпращан от бреговите станции, за да съобщи на други местни станции да спрат да предават.
2. Suchzeichen ("Сигнал за търсене"), съставен от три дита/три дита/един дит, които се движат заедно (- - - - - - - ). Сигналът се е използвал от корабите, за да привлекат вниманието на бреговите станции.
3. Notzeichen ("Сигнал за бедствие"), състоящ се от три-dits/три-dahs/три-dits (- - - - - - - - - - - ), също в непрекъсната последователност, "да се повтаря от кораб в бедствие, докато всички други станции спрат да работят".

SOS е разработено от общото немско радио повикване "SOE", като трите цифри на "S" се чуват по-лесно в статично време, отколкото една цифра на "E". Редицата няма друго значение. Избрана е и защото е лесна за разпознаване и може да бъде изпратена бързо. Сравнявайки SOS (di-di-di-dah-dah-dah-dah-di-di-dit) с по-стария CQD (dah-di-dah-dit dah-dah-di-dah dah-di-dit) (- --- /-- --/-- -), е очевидно колко по-прост е новият код. Той не би могъл да бъде сбъркан и с CQ. CQ е радиокодът за "повикване на когото и да било", използван при случайни обстоятелства.

През 1906 г. в Берлин се провежда втората Международна радиотелеграфна конвенция. На това съвещание са разработени много правила за обслужване, които са добавени към основното споразумение, подписано на 3 ноември 1906 г. и влязло в сила на 1 юли 1908 г. В член XVI от правилника сигналът за бедствие Notzeichen на Германия е приет за международен стандарт и гласи: "Корабите, изпаднали в беда, използват следния сигнал: - - - - - - - - повтаря се на кратки интервали". Изглежда, че първият кораб, който предава сигнал за бедствие SOS, е лайнерът "Славония" на Cunard на 10 юни 1909 г., според "Забележителни постижения на безжичната мрежа" в "Модерно електричество" от септември 1910 г. Въпреки това операторите на Marconi се противопоставят на приемането на новия сигнал и чак до потъването на RMS Titanic през април 1912 г. корабните оператори на Marconi смесват CQD и SOS сигнали за бедствие. Но с оглед на необходимостта от последователност за обществената безопасност, използването на CQD изглежда като цяло е изчезнало след този момент.

Както в германския закон от 1 април 1905 г., така и в Международните правила от 1906 г. сигналът за бедствие е определен като непрекъсната последователност от три дита/три даха/три дита по морзовата азбука, без да се споменават каквито и да било азбучни еквиваленти. Въпреки това в международния морзов код три дита представляват буквата S, а три дах - буквата O, и скоро става обичайно сигналът за бедствие да се нарича "SOS". В един ранен доклад за "Международната радиотелеграфна конвенция" в Electrical World от 12 януари 1907 г. се казва, че "Корабите в беда използват специалния сигнал SOS, повтарян на кратки интервали". (В американската морзова азбука, която се използва от много крайбрежни кораби в САЩ през първата половина на ХХ век, трите да означават цифрата "5", така че в няколко случая сигналът за бедствие неофициално се нарича "S5S").

За разлика от CQD, който се изпращаше като три отделни букви с интервали между тях, SOS сигналът за бедствие винаги се предаваше като непрекъсната поредица от дит-и-дах, а не като отделни букви. Не е имало проблем, докато операторите са били наясно, че "SOS" технически е просто удобен начин за запомняне на правилната последователност на общо деветте дита и даха на сигнала за бедствие. В по-късните години броят на специалните символи на Морз се увеличава. За да се обозначи правилната последователност от дити и дахи за дълъг специален символ, стандартната практика е да се изброят азбучни знаци, които съдържат същите дити и дахи в същия ред, като на върха на последователността от знаци се поставя черта, която показва, че в предаването не трябва да има вътрешни интервали. По този начин при съвременното записване сигналът за бедствие става SOS. (В международната морзова азбука VTB, IJS и SMB, наред с други, също биха се превели правилно в последователността на сигнала за бедствие - - - - - - - - - - -, но традиционно се използва само SOS).

Понякога SOS се използва и като визуален сигнал за бедствие, състоящ се от три къси/три дълги/три кратки светлинни мигания или от изписано с отделни букви "SOS", например отпечатано в снежна преспа или оформено от дървени трупи на плажа. Фактът, че SOS може да се прочете както с дясната страна нагоре, така и с главата надолу, става важен за визуалното разпознаване, ако се гледа отгоре.

Известни SOS повиквания

• RMS Lusitania
• RMS Titanic
• HMHS Britannic
• SS Andrea Doria

По-късни разработки

След SOS са въведени допълнителни предупредителни и аварийни сигнали. На 20 януари 1914 г. Лондонската международна конвенция за безопасност на човешкия живот на море приема сигнала на Морзовата азбука TTT ( - - -), три букви Т (-), разположени правилно като три букви, за да не се бъркат с буквата О (- - -), като "сигнал за безопасност", използван за съобщения до корабите, "свързани с безопасността на корабоплаването и имащи спешен характер". Когато са разработени радиопредаватели, които могат да изпращат звук, се появява нуждата от говорима фраза за бедствие и "Mayday" е приета от Международната радиоконвенция през 1927 г. като еквивалент на SOS. За TTT еквивалентните звукови сигнали са "Pan-pan" за спешност и "Securite" за навигационна безопасност.

По време на Втората световна война се използват допълнителни кодове, за да се включат непосредствени данни за нападения от вражески кораби, особено по време на битката за Атлантическия океан. Сигналът SSS сигнализира за нападение от подводници, RRR предупреждава за нападение от надводен крайцер, QQQ предупреждава за неизвестен крайцер (обикновено спомагателен крайцер), а AAA - за нападение от самолети. Обикновено те се изпращат заедно с кода за бедствие SOS. По-късно всички тези кодове преминават от три повторения на буквата към четири повторения ("RRRR" и т.н.).