МиГ-19 Фармер е съветски изтребител, разработен и произведен от бюрото на Микоян. Първият му полет е през 1953 г., а през 1955 г. влиза в серийна експлоатация. Проектиран е като по‑мощен и бърз наследник на МиГ-17 Фреско, целящ да даде на ВВС на СССР първия им сериен свръхзвуков изтребител в хоризонтален полет. По време на Виетнамската война е използван в ограничено количество от северновиетнамските сили и от техни съюзници, но по‑широко разпространени в конфликта бяха МиГ-17 и по‑новият МиГ 21 Рибар.

Конструкция и задвижване

МиГ-19 е класически самолетоносач с тънко крило с умерена стреловидност и два реактивни двигателя, разположени в фюзелажа. Задвижван е от два турбореактивни двигателя Тумански РД-9 (Tumansky RD‑9), всеки от които развива тяга 7165 фунта (3250 килограма) с форсаж — стойности, посочени и в оригиналните учебни данни. Двойният двигателен агрегат придава на МиГ-19 по‑добро ускорение и скорост спрямо еднодвигателните предшественици.

Военна полезност и въоръжение

  • Основно въоръжение: три 30‑милиметрови оръдия (комбинация, характерна за ранните серийни варианти).
  • Подфюзелажни и подкрилни точки за окачване: възможност за носене на до 4 бомби или неуправляеми и управляеми ракети/нешестрани боеприпаси за атака по земни и въздушни цели.
  • Радиоелектроника: някои варианти са снабдени с радиолокационно оборудване и противоповредни системи, други са изчистени за по‑лека конструкция и по‑добра маневреност.

Технически характеристики (основни)

  • Празно тегло: 11 397 фунта (5 170 кг).
  • Максимално излетно тегло (в най‑тежката версия): до 19 621 фунта (8 900 кг).
  • Дължина: 42 фута 11 инча (13,1 метра).
  • Височина: 12 фута (3,6576 метра).
  • Размах на крилата: 29,5 фута (9 метра).
  • Максимална скорост: около 903 мили в час (1450 километра в час) — достатъчна да го класира като първия серийно произвеждан свръхзвуков съветски изтребител в хоризонтален полет.

Варианти

По време на серийните доставки и експлоатация са разработени няколко основни модификации на МиГ-19, сред които:

  • стандартен дневен изтребител (серия S) с максимално въоръжение на борда;
  • интерцепторни варианти с носова апаратура и различно разпределение на оръдията (поради монтаж на радара понякога броят на оръдията е редуциран);
  • разузнавателни и изпитателни варианти, пригодени за носене на камера или допълнително оборудване.

В Китай МиГ-19 е серийно произвеждан като Shenyang J-6 с множество локални модификации и дълга експлоатация, което допълнително разпространява конструкцията в Азия и други региони.

Оперативна служба и история

МиГ-19 е използван основно като изтребител‑интерцептор и временен заместител на по‑старите типове. Въпреки добрата си скорост и въоръжение, самолетът имаше и недостатъци — относително къс радиус на действие, висок разход на гориво в следствие на мощните двигатели и по‑сложна поддръжка в сравнение с по‑ранните машини. Тези фактори ограничиха широкото му използване в дълги конфликти далеч от базата.

В различни периоди МиГ-19 е експлоатиран от Въздушните сили на СССР и от множество страни‑клиенти и съюзници, както през 50‑те и 60‑те години, така и в по‑късни локални конфликти под формата на китайския J‑6.

Наследство и замяна

Като първи съветски серийно произвеждан свръхзвуков изтребител, МиГ-19 има важно историческо значение: той послужи като преход към по‑сложни дизайни, натрупа опит в експлоатацията на двудвигателни свръхзвукови изтребители и подпомогна развитието на оръжейни и двигателни технологии. В крайна сметка той е заменен от по‑модерния и универсален МиГ-21, който предложи по‑добър баланс между скорост, радиус на действие, радиолокационно оборудване и възможности за носене на ракети.