МиГ-17 Fresco е изтребител, произведен от руската компания Mikoyan. За първи път лети през 1950 г. и е трябвало да замени МиГ-15 по време на Корейската война, но не пристига достатъчно бързо. Използван е от северновиетнамците във Виетнамската война. На него са монтирани 3 оръдия, а по-късните версии носят и ракети. Днес се използва като учебно-тренировъчен самолет в други военновъздушни сили.


 

История и предназначение

МиГ-17 е разработен като подобрена и по-маневрена версия на МиГ-15, с по-добри аеродинамични характеристики при звукови и близкозвукови скорости. Първите прототипи се появяват в края на 1940-те години, а серийното производство започва в началото на 1950-те. Самолетът е предназначен за доминиране във въздушния бой на средни и ниски височини и за съпровод и прикритие на бомбардировачи.

Конструкция и характеристики

Конструкцията е класическа за своя период: едноместен метален самолет с стреловидно крило и един реактивен двигател. В сравнение с МиГ-15, МиГ-17 има променена форма на крилото и фюзелажа, което подобрява стабилността и маневреността при по-високи скорости.

  • Екипаж: 1 (повечето бойни версии), съществуват двуместни учебни варианти.
  • Двигател: един турбореактивен двигател (в масовите версии – Klimov VK-1); при версията MiG-17F използван е форсажен вариант.
  • Максимална скорост: над 1 000 км/ч (в зависимост от височината и модификацията).
  • Практически потолък: около 16 000–17 000 м.
  • Дължина: приблизително 11,36 м; размах на крилото: около 9,6 м.
  • Тегло: празен – около 4,8 т; максимално излитане – около 8,8 т (стойности варират според модификацията).

Въоръжение

Стандартното въоръжение на ранните серийни МиГ-17 включва три оръдия – обикновено комбинация от едно 37 мм оръдие и две 23 мм оръдия, пригодени за въздушен бой и атаки по земни цели. По-късните варианти и модернизации добавят подкрилни уравнища за окачване на:

  • неръководими ракети (НУРС),
  • бомби с различна маса,
  • в определени случаи – както и контейнери и системи за целеуказване или допълнителни горивни резервоари.

Основни версии

  • MiG-17 – ранни серийни машини.
  • MiG-17F – версия с форсажен двигател за по-добро ускорение и скорост.
  • MiG-17PF – оборудвана с радиолокационен обхватник за нощни и всичкиусловни задачи (въздушен боeн патрул).
  • MiG-17UM / UTI – двуместни учебни варианти, използвани за подготовка на пилоти.

Боево използване

МиГ-17 добива широка известност във Виетнамската война, където северновиетнамските пилоти го използват успешно срещу по-производителни, но по-тежки американски изтребители и изтребители-бомбардировачи. Благодарение на отличната си маневреност при по-ниски скорости, МиГ-17 често успява да постави в неблагоприятно положение по-тежките и по-малко маневрени американски машини при близък въздушен бой.

Освен във Виетнам, самолетът е участвал в конфликти на Близкия изток, Африка и Латинска Америка през 50-те, 60-те и 70-те години, където е използван в различни роли – от въздушен бой до нападение срещу наземни цели.

Оператори и разпространение

МиГ-17 е един от най-масово изнасяните изтребители от съветското производство. Освен СССР, той е служил в авиациите на много страни от Варшавския договор, както и в държави в Азия, Африка и Латинска Америка. Сред известните оператори са (като примери) Китай (където е произвеждан под лицензи като Shenyang J-5), Полша, Чехословакия, Румъния, Египет, Сирия, Куба, Северен Виетнам и други.

Наследство и значение

МиГ-17 се смята за успешна междинна стъпка в развитието на изтребителната авиация — понастоящем се оценява като здрав, лесен за експлоатация и поддръжка самолет, който е дал на много страни възможност да формират модерни за времето си въздушни сили. Двуместните учебни версии продължават да се използват за обучение и в някои случаи – за състезателни и исторически полети и до наши дни.