Макс и Мориц — немска хумористична приказка на Вилхелм Буш (1865)

Класическата немска приказка "Макс и Мориц" (1865) от Вилхелм Буш — хумор, илюстрации и поука в забавни пакости, които удивляват поколения.

Макс и Мориц (на немски: Max und Moritz) са две непослушни момчета в иронична и черна по дух приказка на Вилхелм Буш. Разказите са написани през 1865 г. и са публикувани като илюстрована книжка във форма на стихотворни епизоди; произведението и до днес е изключително популярно в Германия и е смятано за класика в детската (и не само) литература.

Вилхелм Буш е както художник, така и писател. Той пише много истории в рими и сам прави рисунките към тях, съчетавайки кратки стихове с живи и изразителни гравюри. Макс и Мориц са именно такива истории: седем отделни шеги или епизода, всеки от които показва как двамата герои измислят и изпълняват палави номера срещу различни жители на селото. В последната шега те са хванати и стигат до тъжен край — това отразява нравоучителния тон на произведението, характерен за епохата. През XIX век авторите често подчертават, че лошото поведение в крайна сметка ще бъде наказано; така седемте истории също носят явна поука.

Сюжет и структура

Книгата е съставена от седем кратки епизода, всеки разказан в ритмични стихове и придружен от илюстрации. Всеки епизод показва различна пакост или детайлен номер на Макс и Мориц: те измислят капани, тормозят и се гаврят с хора и животни, като всяка шега завършва със смешен, но често и груб резултат. Разказите са поднесени с характерния за Буш хумор — едновременно сатиричен, черен и артистично изразен, което прави книгата подходяща както за деца, така и за възрастни, които разбират иронията.

Стил и илюстрации

Буш комбинира кратки, запомнящи се стихове с експресивни черно-бели рисунки. Ритъмът и римите правят текста лесен за запомняне и често използван в четене за начинаещи; илюстрациите визуализират действието по комичен и понякога гротесков начин. Този синтез на слово и образ се разглежда като предшественик на съвременния комикс и анимацията — начин на последователно графично разказване на история.

Влияние и преводи

„Макс и Мориц“ е превеждан на много езици и е вдъхновил разнообразни адаптации — театрални постановки, куклени спектакли, филмови и анимационни варианти, както и илюстрирани издания за нови поколения читатели. Произведението е оставило траен отпечатък в немската култура: многи поколения деца в Германия познават героите и техните пакости, а цитати и изображения от книгата често се появяват в популярната култура.

Защо се чете и днес

Причините за дълготрайността на „Макс и Мориц“ са няколко: остроумните рими, характерните илюстрации, универсалността на темата за палавите деца и наказанието, както и историческата стойност на произведението като пример за сатирична книги от XIX век. В същото време модерният читател може да възприеме историята и критично — като произведение, което отразява тогавашните педагогически и морални представи.

Бележка: За въведение в творчеството на Вилхелм Буш и по-подробни анализи на „Макс и Мориц“ могат да се намерят множество изследвания и съвременни коментари, които разглеждат както литературната форма, така и визуалните и нравствени аспекти на текста.

Седемте истории

В първата история момчетата връзват парчета хляб на конец и ги слагат на мястото, където възрастната жена, вдовицата Болте, държи кокошките си. Кокошките се опитват да погълнат по едно парче хляб, което засяда в гърлото им и те накрая увисват на дървото и умират.

Във втория разказ вдовицата Болте, която все още плаче, решава, че може и да опече кокошките. Момчетата вземат въдици, качват се на покрива и издърпват с въдиците си пържещите се кокошки. Вдовицата Болте открива, че кокошките са изчезнали, мисли, че малкото ѝ куче ги е изяло, и нанася побой на бедното куче.

В третия разказ те вземат трион и правят дупка в малкото дървено мостче пред къщата на шивача. Те крещят на шивача, наричайки го с имена. Той се ядосва и изтича навън, мостът се счупва и той пада в потока. Две летящи гъски го спасяват. Той има ужасни болки в корема, но жена му слага горещо желязо на корема му и той се чувства по-добре.

В четвъртата история момчетата слагат пушек в тръбата на учителя, докато той е в църквата. Когато той запалва тръбата си, се получава експлозия.

В петата история момчетата събират бръмбари и ги слагат под матрака в леглото на чичо си. Посред нощ, когато чичото спи, бръмбарите се промъкват върху него. Той се събужда и се бори с тях, докато не ги убива всичките.

В шестия разказ момчетата се опитват да откраднат кренвирши от пекарната, но те попадат във ваната с тесто. Пекарят влиза и ги намира. Той ги изпича във фурната, но когато ги изважда, те си пробиват път през тестото и избягват.

В седмата история момчетата пробиват дупка в чувалите на фермера. Когато мелничарят вдига един от тези чували, той разбира, че зърното се е разсипало. Той вижда момчетата, слага ги в чувала и ги отнася в мелницата, където мелничарят ги смила на царевица и с тях храни патиците си.

Статуя в Кьолн на Макс и Мориц, които играят на скок

Търсене по буква