Мария Калас — гръцка сопрано La Divina, легенда на оперната сцена
Мария Калас — La Divina: гръцка сопрано и легенда на операта с драматичен глас и незабравими изпълнения в Белини, Доницети, Верди и Пучини.
Мария Калас (2 декември 1923 г. - 16 септември 1977 г.) е гръцко сопрано. Тя е една от най-известните и най-противоречиви оперни певици на XX век. Притежавала е много характерен глас с голям диапазон, сила и гъвкавост и е била певица-актриса с голяма драматична интензивност. Почитателите ѝ я наричат La Divina (Божествената). Свързана е предимно с италианския репертоар, по-специално с "Норма" на Белини, "Лучия ди Ламермур" на Доницети, "Травиата" на Верди и "Тоска" на Пучини.
Ранни години и обучение
Родена в семейство на гръцки емигранти, Мария Калас получава основното си музикално образование в Атинската консерватория, където учи при известни преподаватели по вокално изкуство. Рано се откроява с драматичното си изразяване и техника, които ѝ позволяват да овладее както белкантовите, така и по-драматичните роли. Нейната солидна теоретична подготовка и целенасочена вокална дисциплина са в основата на по-нататъшната ѝ международна кариера.
Кариерни пробиви и емблематични роли
Калас бързо се налага на оперната сцена със способността да интерпретира сложни и разностранни персонажи. Нейните изпълнения в Белини, Доницети, Верди и Пучини й осигуряват световна популярност; особено силно е възприета като изпълнителка на роли, изискващи и виртуозна техника, и голяма драматична убедителност. Тя участва в големи оперни театри и фестивали и оставя след себе си запомнящи се сценични партньорства с диригенти и режисьори от най-високо равнище.
Глас и сценично присъствие
Гласът на Калас се отличава с необичаен тембър, широк диапазон и динамичен диапазон, което ѝ позволявало да преминава от нежни, почти интимни фрази до мощни драматични изблици. Сценичното ѝ присъствие и актьорската ѝ дарба превръщат постановките с нея не просто в музикални, а в театрални събития — всеки образ е изграждан с детайл и психологическа убедителност.
Записи и културно наследство
Калас оставя богато звукозаписно наследство — студийни и концертни записи, които и днес се смятат за еталонни интерпретации на много оперни роли. Нейните записи допринасят за популяризирането на оперната музика сред по-широка публика и продължават да бъдат изучавани и възхвалявани от певци, музиколози и почитатели по целия свят.
Личен живот и обществен интерес
Личният живот на Калас, включително браковете, връзките и публичните ѝ взаимоотношения, често е бил в центъра на медиите. Тя става фигура, която предизвиква както възхищение, така и противоречиви становища — не само заради артистичните си избори, но и заради начина, по който съчетава личното и професионалното си пространство пред очите на публиката.
Критика и спорни въпроси
През годините върху Калас се водят множество дискусии: за промяната на нейния глас във времето, за избора ѝ на репертоар и за сценичните ѝ интерпретации. Някои критици и специалисти оспорват определени периоди от кариерата ѝ, докато много други я възприемат като една от най-значимите певици на XX век именно заради смелите ѝ артистични решения.
Смърт и наследство
Мария Калас умира на 16 септември 1977 г. Нейната смърт бележи края на епоха в оперното изкуство, но и началото на продължителен период на оценяване и анализиране на нейното творчество. Днес тя остава вдъхновение за поколения изпълнители и предмет на многобройни биографии, документални филми, академични изследвания и изложби, които проследяват живота и изкуството ѝ.
Значение: Мария Калас е запомнена не само като изключителна певица, но и като артист, който промени представите за оперното изпълнение, синтезирайки вокална виртуозност и дълбока драматична интерпретация. Нейното име продължава да бъде асоциирано с върхов артистизъм и с понятието La Divina.
Мария Калас, 1973 г.
Живот и кариера
Родена като Мария Калогерупулу в Ню Йорк, в семейството на гърци, тя се завръща в Гърция през 1937 г. заедно с майка си и по-голямата си сестра. Там тя учи пеене при Елвира де Идалго и дебютира още като тийнейджърка в Атинската опера през 1939 г.
По време на краткото си завръщане в Америка, за да посети баща си през 1945 г., тя се явява на прослушване в Метрополитън опера, но без успех. Първият ѝ голям пробив е дебютът ѝ в италианската опера във Верона през 1947 г. в ролята на Джокондата. Там тя се запознава с диригента Тулио Серафин, който става неин ментор и я насочва към белкантовия репертоар. Първата си Норма пее във Флоренция през 1948 г., а на следващата година, като заместник в последния момент, се появява в ролята на Елвира в "Чистичките" на Белини във Венеция, което е първият ѝ голям успех.
През 1949 г. се омъжва за индустриалеца Джовани Батиста Менегини, който става неин мениджър. След брака си понякога е известна като Мария Менегини Калас.
Скоро след това дебютира в миланската "Ла Скала", където преминава по-голямата част от кариерата ѝ и където постига най-големите си успехи. В сътрудничество с диригенти като Карло Мария Джулини, Леонард Бърнстейн, Джанандреа Гавацени и режисьори като Франко Дзефирели и Лукино Висконти, специално за нея са създадени пищни постановки на произведения като "Медея" на Керубини, "Весталка" на Спонтини, "Соннабула" и "Норма" на Белини, "Анна Болена" и "Полиуто" на Доницети, "Травиата" и "Масленицата" на Верди, които получават голям успех.
Гостува и в Кралската опера в Лондон, Берлинската държавна опера, Парижката опера, Лирическата опера в Чикаго, Даласката опера и Метрополитън опера в Ню Йорк.
През 1958 г. тя се запознава с гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис, което води до развода ѝ с Менеджини, и бавно започва да се оттегля от сцената. Последната ѝ изява е в "Тоска" в Лондон през 1965 г. Последното си световно концертно турне прави през 1973-74 г. заедно с често партниращия ѝ тенор Джузепе Ди Стефано, но по това време гласът ѝ вече е почти изчезнал.
Калас умира от сърдечен удар в Париж, Франция, на 53-годишна възраст.
Справка
- Пълен речник на операта и оперетата, Джеймс Андерсън, Wings Books, 1993 г.
- Прослушвания за излъчване (2) "Мария Калас" (цикъл "Из колекцията от редки записи" на Максим Малков - на руски език).
Въпроси и отговори
Въпрос: Коя е била Мария Калас?
О: Мария Калас е гръцко сопрано, която е една от най-известните и противоречиви оперни певици на XX век.
В: Какъв е бил прякорът на Мария Калас?
О: Мария Калас е наричана от почитателите си "La Divina" (Божествената).
В: Кои са забележителните оперни роли на Мария Калас?
О: Мария Калас е свързана предимно с италианския репертоар, по-специално с "Норма" на Белини, "Лучия ди Ламермур" на Доницети, "Травиата" на Верди и "Тоска" на Пучини.
Въпрос: Какво беше отличителното в гласа на Мария Калас?
О: Мария Калас имаше много характерен глас с голям диапазон, сила и гъвкавост, които ѝ позволяваха да пее голямо разнообразие от роли.
В: Мария Калас беше певица или актриса?
О: Мария Калас беше певица и актриса с голям драматичен заряд.
В: Кога е родена и кога умира Мария Калас?
О: Мария Калас е родена на 3 декември 1923 г. и умира на 16 септември 1977 г.
В: Защо Мария Калас е смятана за противоречива?
О: Мария Калас е смятана за противоречива заради личния си живот и вокалния си стил, който някои традиционалисти критикуват като твърде "неортодоксален".
обискирам