Лиганд — биохимично определение, функции, видове и афинитет
Лигандът е биохимично вещество, чиято основна роля е да се свързва с друга биологична молекула — най-често протеин — и да предизвиква или модулира определена функция. Свързването на лиганда обикновено променя конформацията на рецепторния протеин и по този начин променя поведението и активността на протеина. В по-тесен смисъл лигандът е сигнална молекула, която се свързва с конкретно място в целеви протеин.
Как се осъществява свързването
Свързването между лиганда и мишената молекула се дължи на различни междумолекулни сили, като йонни връзки, водородни връзки, сили на Ван дер Ваалс и хидрофобни взаимодействия. Тези сили обикновено са слаби на единично ниво, но в сумата си позволяват силно и специфично свързване. Свързването (асоциирането) обикновено е обратимо — при което се наблюдава и дисоцииране.
Видове лиганди и примери
- Ендогенни лиганди: хормони (напр. инсулин), невротрансмитери (напр. серотонин, допамин), йони и метаболити.
- Екзогенни лиганди: лекарствени молекули, токсини и някои растителни вещества.
- Функционални типове: субстрати (за ензими), инхибитори, активатори, антагонисти, агонист и частични агонисти.
- Специални категории: ко-фактори и коензими, всички те действат като лиганди спрямо ензимите или рецепторите.
Места на свързване
- Активен сайт — мястото, където ензимът свързва своя субстрат.
- Ортостатично място — мястото, където се свързва основният (ендогенен) лиганд.
- Алостерично място — отделно от ортостатичното; свързването тук променя формата и активността на протеина (алостерична модулация).
Афинитет и кинетика
Тенденцията или силата на свързване се нарича афинитет. Афинитетът често се характеризира чрез дисоциационната константа (Kd): по-ниска стойност на Kd означава по-висок афинитет (лигандът остава по-дълго свързан). Свързването има и кинетични параметри: скорост на асоциация (kon) и скорост на дисоциация (koff). При равновесие Kd = koff/kon.
Специфичност, селективност и кооперативност
- Специфичност — степента, до която лигандът разпознава точно определена молекула или сайт.
- Селективност — предпочитание към един тип рецептор пред друг, важна при проектиране на лекарства, за да се намалят страничните ефекти.
- Кооперативност — взаимодействие между различни свързващи sites; при положителна кооперативност свързването на един лиганд улеснява свързването на следващите (напр. хемоглобин).
Агонист, антагонист и ефективност
Агонистът свързва рецептора и индуцира функция (пълен агонист дава максимален ефект). Антагонистът свързва рецептора, без да активира функцията, и блокира действията на агониста. Частичният агонист предизвиква частична активност, а инверсният агонист намалява базовата активност на рецептора. Важна е разликата между афинитет (способност за свързване) и ефикасност (способност за индуциране на ефект).
Методи за измерване
Някои често използвани методи за изследване на взаимодействието лиганд–мишена:
- Радиолигандно свързване (radioligand binding)
- Изотермална титрационна калориметрия (ITC)
- Повърхностен плазмонен резонанс (SPR)
- Флуоресцентни и биофизични методи, електрофизиология за йонни канали
Физиологично и клинично значение
Лигандите са в центъра на клетъчната комуникация и метаболитната регулация — от предаването на нервни импулси до контрол на метаболизма и растежа. В медицината разбирането на лиганд-рецепторните взаимодействия е основа за разработване на лекарства: целта е да се създадат молекули с подходящ афинитет, селективност и ефективност за лечение на болести, като минимизират нежеланите реакции.
Кратко обобщение
Лигандът е молекула, която се свързва специфично с целева биологична молекула и променя нейната функция. Свързването е резултат от комбинирани междумолекулни сили и обикновено е обратимо. Лигандите могат да бъдат субстрати, инхибитори, активатори, невротрансмитери и др., а силата на свързване се нарича афинитет.


Миоглобин (син) със свързан лиганд хем (оранжев).
Свързани страници
- Предаване на сигнали
- Цитокини
- Агонист
- Рецепторен антагонист
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява сухожилието?
О: Лигандът е биохимично вещество, което се свързва с биологична молекула, за да я накара да изпълнява определена функция.
В: Как свързването на лиганда влияе на рецепторния протеин?
О: Свързването на лиганда променя формата на рецепторния протеин, което от своя страна променя поведението на протеина.
В: Как се осъществява свързването на лиганда?
О.: Свързването на лиганда става чрез междумолекулни сили, като йонни връзки, водородни връзки и сили на Ван дер Ваалс.
В: Обратното свързване на лиганда ли е?
О: Да, свързването на лиганда обикновено е обратимо и може да се дисоциира.
В: Какви са някои примери за лиганди?
О: Лигандите включват субстрати, инхибитори, активатори и невротрансмитери.
В: Как се нарича тенденцията или силата на свързване?
О: Тенденцията или силата на свързване се нарича афинитет.
В: Каква е специфичната функция на лиганда по отношение на целевите протеини?
О: В по-тесен смисъл лигандът е сигнална молекула, която се свързва със специфично място на целеви протеин.