Родът Legionella е патогенна група Грам-отрицателни бактерии. Той включва видовете, причиняващи заболяване от типа на пневмония, наречено легионерска болест, и леко грипоподобно заболяване, наречено треска Понтиак. Legionella са особено значими за общественото здраве поради способността им да колонизират системи за топла вода и охладителни инсталации и да се предават чрез вдишване на контаминирани аерозоли.

Какво представляват бактериите Legionella

Legionella са аеробни, изискващи специфични хранителни фактори (като цистеин и желязо) бактерии, които често растат най-добре на специализирани среди като buffered charcoal yeast extract (BCYE). Легионелата може да бъде видяна със сребърно петно при микроскопско оцветяване. Тези бактерии са природни обитатели на околната среда — присъстват в почви и в различни водни системи; до момента са идентифицирани поне 50 вида и над 70 щама.

Молекулярни и серологични особености

Страничните вериги на клетъчната стена на Legionella носят захарни структури, които определят соматичната (О) антигенна специфичност. Химическият състав и подреждането на тези захари определят естеството на соматичните или О-антигенни детерминанти, които са основно средство за серологично класифициране на много Грам-отрицателни бактерии. Серогрупирането е важно за проследяване на огнища — например повечето случаи на легионерска болест у хората се дължат на Legionella pneumophila, особено серогрупа 1.

Резервоари и предаване

Legionella се развиват и оцеляват в природни и изкуствени водни среди. Чести места на колонизация са:

  • система за топла и студена питейна вода (резервоари, тръби, кранове);
  • охладителни кули и системи за климатизация;
  • джакузи и горещи вани;
  • фонтани, кули и декоративни водни елементи;
  • болнични и индустриални водни инсталации, системи за вентилация и пръскащи уреди.

Предаването към хора става основно чрез инхалиране на контаминирани аерозоли (микродроплети). По принцип не се счита за типично прехвърляне от човек на човек, въпреки редки и спорни съобщения за възможна директна трансмисия.

Клинични прояви

Инфекциите с Legionella водят към две основни клинични форми:

  • Легионерска болест — тежка пневмония, която започва с висока температура, кашлица (понакога с храчки), задух, болки в гърдите и обща отпадналост. Чести са и стомашно-чревни симптоми (повръщане, диария) и неврологични прояви (замаяност, объркване). Инкубационният период е обикновено 2–10 дни (може до 14). Смъртността варира в зависимост от ранна диагноза и лечение и от състоянието на пациента — по-висока при възрастни, пушачи и имуносупресирани хора.
  • Треска Понтиак (Pontiac fever) — остро, нетежко грипоподобно заболяване без пневмония. Симптомите включват висока температура, миалгии, главоболие и кашлица и обикновено преминават спонтанно за 2–5 дни. Инкубационният период е кратък — 1–3 дни.

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез комбинация от клинична оценка и лабораторни изследвания:

  • култура от храчки или бронхоалвеоларен лават (на BCYE) — позволява изолирането и точната идентификация на вида/щама;
  • уринен антигенен тест — бърз и чувствителен за Legionella pneumophila серогрупа 1, но не открива всички видове;
  • серология (две серуми) — за доказване на нарастване на антитела;
  • PCR — молекулярно откриване на ДНК на микроорганизма от респираторен материал;
  • образна диагностика (рентгенография/КТ) за оценка на пневмоничните промени.

Лечение

Антибиотичното лечение трябва да започне възможно най-рано при съмнение за легионелна пневмония. Препоръчани класове антибиотици са:

  • макролиди (например азитромицин) — често избор при леко до средно тежко болни;
  • флуорохинолони (например левофлоксацин, моксифлоксацин) — често предпочитани при тежки форми и болни с коморбидност;
  • в някои случаи се използват рифампицин в комбинация с друго средство, но това зависи от конкретната клинична ситуация и чувствителността.

Продължителността на терапията обикновено е 7–14 дни или по-дълго при по-тежки случаи или бавно клинично подобрение.

Превенция и контрол

Контролът на Legionella е насочен към минимизиране на растежа и образуването на аерозоли от контаминирани водни системи. Основни мерки включват:

  • поддържане на подходящи температури (студена вода под ~20 °C и гореща вода над ~50 °C, където е безопасно и приложимо);
  • редовно почистване и дезинфекция на охладителни кули, резервоари, джакузи и системи, които могат да образуват аерозоли;
  • използване на химични средства (хлор, монохлорамин, медно-сребърна йонизация) и физически методи (филтрация) за контрол на биофилма;
  • предотвратяване на стагнация на водата чрез редовен поток, поддържане и промиване на системите;
  • разработване на програми за управление на риска и мониторинг (тестове за Legionella), особено в болници, хотели и обществени сгради.

История

Легионелата получава името си след като през 1976 г. избухва огнище на неизвестна тогава "мистериозна болест", което разболява 221 души и води до 34 смъртни случая. Епидемията е забелязана сред участниците на конгрес на Американския легион — асоциация на американските военни ветерани. На 18 януари 1977 г. причината е идентифицирана като нова бактерия, която по-късно е кръстена Legionella.

Кой е изложен на риск

Повишен риск за развитие на легионерска болест имат:

  • възрастни хора (особено над 50 г.);
  • пушачи и бивши пушачи;
  • лица с хронични белодробни заболявания или други сериозни заболявания (сърдечно заболяване, бъбречна недостатъчност);
  • имуносупресирани пациенти (например лечение с кортикостероиди, химиотерапия, органни трансплантации).

Публично здраве и отчитане

Легионелозите обикновено се маркират като задължително съобщавани заболявания в повечето държави. При огнища се извършват епидемиологични разследвания, вземат се проби от водни системи и се предприемат контролни мерки за намаляване на риска от допълнителни случаи.

При съмнение за легионерска болест е важно бързо медицинско оценяване и начало на адекватно лечение, както и уведомяване на здравните власти при потвърдени или предполагаеми огнища.