Фонтанът на Латона (на френски: Bassin de Latone) е един от най-известните фонтани в градините на Версайския дворец. Намира се на главната ос изток–запад между двореца, фонтана на Аполон, "Зеления килим" и Големия канал. Статуята на Латона е обърната към запад и гледа в посока Големия канал, което подчертава осовата композиция на парка и връзката с темата за Аполон и Слънцето.

Проект и изпълнение

Фонтанът е проектиран от големия пейзажен архитект Андре Льо Нотр през 1666 г. Фигуративните групи са отливани от олово и са изработени от братята Марси между 1668 и 1670 г. По-късно, през 1686 г., арх. Жюль Хардуен-Мансар предприема промени: той повдига пиедестала на статуята на Латона и я завърта на 180 градуса спрямо първоначалната ѝ ориентация, така че да се впише по-добре в новата визия на градината.

Описание на композицията

Фонтанът е многостоен и често е описван като "стъпаловидна" или в стил на сватбена торта заради характерните си нивелации. На най-горното ниво стои статуята на богинята Латона заедно с нейните деца — Аполон и Диана. На второто и третото ниво са разположени фигури на жаби, а на най-ниското — костенурки и алигатори, които оформят периферията на басейна и допълват театралната водна сцена.

Митологичен смисъл и символика

Сюжетът идва от митологията: Латона (римското име на богинята Лето) била майка на Аполон и Диана. След като Юнона (римската Хера) се разярила, Латона търсила убежище; според мита ликейските селяни ѝ се подиграват и отказват вода, за което тя ги наказва, превръщайки ги в жаби. Тази сцена — наказанието на неподчинението и възтържествуването на божествената воля — е вписана като вид морална и политическа алегория.

В контекста на Версай композицията напомня и за властта на монарха: Аполон е свързван със Слънцето и с идеята за ред, хармония и централна власт — характеристики, които френската монархия (особено при Луи XIV) искала да проектира през парковите ансамбли и скулптурите.

Материали, състояние и реставрации

Оригиналните фигури са от олово — материал, използван често през XVII век за големи декоративни скулптурни групи. Поради метеорологичното влияние и износване през вековете върху елементите се правят периодични реставрации и консервации. През XIX и XX век, както и по-късно, басейнът е ремонтиран и частично възстановяван, за да се запази оригиналният облик и работоспособността на водната система. При реставрациите се полагат усилия да се запазят максимално оригиналните форми и материали, като в някои случаи се правят реплики или се подсилват уязвими части.

Посещение и значение

  • Фонтанът на Латона е ключова точка в маршрута за разглеждане на градините на Версай — както заради художественото си качество, така и заради значението му в осовата композиция.
  • От тук се откриват живописни гледки към Големия канал и към останалите барокови елементи на парка.
  • При посещение е полезно да се обърне внимание на нивата на композицията, на малките фигури (жаби, костенурки, алигатори) и на начина, по който водата подчертава драматичността на сцената.

Фонтанът на Латона остава едно от емблематичните произведения в градинното изкуство на Версай — комбинирайки митологичен разказ, политическа символика и барокова декорация, той продължава да привлича вниманието на посетители и изследователи.