Езерото Мънго

Геология

Седиментите в езерото Мънго са се отлагали в продължение на повече от 100 000 години. На източния бряг на езерото се намират "Китайските стени". Те представляват поредица от люнети с дължина 26 км и височина около 30 м, образувани в продължение на хиляди години. Има три различни слоя пясъци и почви, които образуват стените. Най-старият е червеникавият слой Gol Gol, образуван преди 100 000-120 000 години. Средният сивкав пласт е пластът Mungo, отложен преди 50 000 до 25 000 години. Най-новият е пластът Занчи, който е бледокафяв и е положен преди 25 000 до 15 000 години.

Най-богат на археологически находки е пластът Mungo, отложен преди последния ледников период. Това е било време с малко валежи и по-хладно време, но повече дъждовна вода се е стичала от западната страна на Голямата разделителна верига, което е поддържало езерото пълно. То е поддържало голямо човешко население, както и много разновидности на австралийската мегафауна.

По време на последния ледников период нивото на водата в езерото спада и то се превръща в солено езеро. Това направило почвата алкална, което спомогнало за запазването на останките, оставени в Китайските стени. Въпреки че езерото напълно пресъхнало преди няколко хиляди години, върху Стените се запазила наземна растителност. Това е помогнало за стабилизирането и запазването им. С пристигането на европейските заселници в района през 80-те години на XIX в. внесените видове, предимно зайци, овце и кози, са унищожили растителната покривка. Това е довело до засилена ерозия на дюните. Тази ерозия обаче е довела до откриването на много човешки и животински останки. Вятърът е пренесъл пясъка и почвата на изток от стените, образувайки подвижна пясъчна дюна, която всяка година се придвижва все по на изток.

Археология

Най-важните находки в езерото Мънго са "Човекът Мънго" и "Дамата Мънго". Мънго Лейди, частично кремирано тяло, е открито през 1969 г. от д-р Джим Боулър от Австралийския национален университет (АНУ). Първоначално се смята, че тя е на 25 000 години. По-късно, през 2003 г., е установено, че възрастта ѝ вероятно е около 40 000 години. Лейди Мънго е най-ранният известен човек, който е бил кремиран. Човекът Мънго също е открит от д-р Боулър на 26 февруари 1974 г. Останките са били покрити с червена охра, което е най-ранният известен случай на подобна погребална практика. Въпреки че според някои изследвания възрастта му е над 60 000 години, понастоящем се приема, че той е на около 40 000 години.

Хората живеят около езерото Мънго от поне 50 000 години. В дюните са открити каменни инструменти, които са по-стари от човека от Манго. Намерени са мелници за приготвяне на брашно на възраст между 5000 и 10 000 години, изработени от пясъчник, произхождащ от

Басейнът на река Мъри е на 100 км. В дюните е намерена и каменна глава на брадва на възраст поне 500 години, изработена от камък от планината Камел, близо до Шепартон, на повече от 300 км.

Богатото археологическо наследство на обекта е от голямо значение за австралийските аборигени от района. Районът на Уиландра е дом на племената баркинджи, нийампаа и мути мути. Те имат споразумения за съвместно управление с правителството на Нов Южен Уелс за управление на езерото и националния парк "Мунго".

Геомагнитна екскурзия до езерото Мънго

През 1972 г. са проведени археомагнитни изследвания на праисторическите огнища на аборигените, открити по древната брегова линия на езерото Мънго. Запазените в камъните на пещите и изпечените огнища магнити показват, че аксиалното диполно поле се е изместило до 120 градуса от нормалното си положение преди около 30 000 години. Това се нарича геомагнитна екскурзия. Тъй като повечето екскурзии, открити преди езерото Мънго, са в седиментни материали, се е смятало, че аномалиите в посоката на магнитното поле са с детритален или диагенетичен произход. Резултатите от езерото Мънго се дължат на термореманентно намагнитване, което изключва седиментоложки феномен.

Две екскурзии са регистрирани в седименти от Skjonghelleren на Valderøy, Норвегия. Виртуалният геомагнитен полюс (VGP) на едното от тях се е случило по същото време като езерото Мунго, което предполага, че събитието е било по-скоро глобално, отколкото локално. Данните от езерни седименти на сходна възраст във Франция, имащи почти идентични линии на магнитното поле, също потвърждават, че езерото Мунго е глобално събитие. Въпреки това се предполага, че аномалното поле на езерото Мънго е резултат от удари на мълнии.