Езерото Мънго — сухо езеро и археологически обект в Австралия
Езерото Мънго — сухо езеро и археологически обект в Австралия: световно наследство в национален парк Мънго с древни човешки останки и ключови археологични открития.
Езерото Мънго е сухо езеро в югозападната част на Нов Южен Уелс, Австралия. Намира се на около 760 км западно от Сидни и на 90 км североизточно от Милдура. Езерото е основната характеристика на националния парк Мънго и е част от района на езерата Уиландра, който включва 17 езера и е включен в списъка на световното културно наследство поради своята уникална комбинация от природни и културни ценности.
География и геология
Езерото Мънго е остатък от по-широка система от езера, които са изпълнени и пресъхвали многократно през последните стотици хиляди години в отговор на климатични промени. На източния бряг на езерото се издига известната формация от дюни и скални наслаги, наричана “Walls of China” — характерни лунерални (полулунни) наслаги, които са ерозирали в сложни пластове с ясно видима стратиграфия. Тези седименти запазват богата палеоекологична и археологическа информация за периодите на влажност и суша в региона.
Археологически находки
В езерото са направени много важни археологически открития, които оказват значително влияние върху разбирането за ранното човешко присъствие в Австралия и в света. Сред най-значимите са:
- Човекът Мънго (Mungo Man) — едни от най-старите човешки останки, откривани в Австралия; свързан с ритуали и погребални практики (например носене на охра) и датиран чрез различни методи на десетки хиляди години (в интервалите, посочвани от изследванията, около 40–45 хил. години, като има и научни дебати и прецизиране на датировките).
- Лейди Мънго (Mungo Lady) — женски останки, чието кремиране е сред най-ранните известни ритуални кремации в света; и тя се датира на приблизително подобна древност, което показва сложни социални и ритуални практики при ранните населени на Австралия.
Археологичните пластове около езерото съдържат и каменни оръдия, остатъци от огнища, фаунни останки и други материали, които помагат да се реконструира животът на древните общности в условията на променящ се климат.
Геомагнитна екскурзия
На мястото е регистрирана т.нар. геомагнитна екскурзия на езерото Мънго — събитие, което предоставя първото убедително доказателство, че наблюдаваните аномалии в магнитните свойства на седиментите действително отразяват промени в земното магнитно поле (геомагнитно явление), а не са само резултат от седиментоложки процеси. Тези данни са важни за палеомагнитните реконструкции и за датировките, основани на магнитни сигнали.
Културно значение и управление
Районът на езерото Мънго е от дълбока духовна и културна важност за местните аборигенни общности. Националният парк и обектите в него се управляват в сътрудничество между службите за опазване (NSW National Parks and Wildlife Service) и традиционните собственици/общности, като в управлението се вземат предвид културните права и чувствителността на археологическите находки. Откритите човешки останки и други свещени места са третирани с високо уважение и внимателни протоколи за достъп и проучване.
Туризъм и опазване
Езерото и „Walls of China“ са популярна туристическа дестинация заради драматичните пейзажи, археологическите находки и възможността да се научи повече за древната история на Австралия. В района има посетителски център с информация за геологията, археологията и културното значение, както и организирани обиколки с водачи. Посещенията са регулирани, за да се намали ерозията, да се защити пластовете с археологически находки и да се уважат културните обекти.
Сред основните предизвикателства за опазването са ерозията, въздействието от посетители, климатичните промени и необходимостта от устойчиво управление, което да съчетава научните изследвания, туристическите интереси и правата на традиционните собственици.
Езерото Мънго остава ключово място за изследване на ранната човешка история, взаимодействието човек–околна среда и на промените в климата в австралийската вътрешност.
Снимки на езерото Мънго от Landsat 7. Бялата линия, определяща източния бряг на езерото, е пясъчната дюна или лунет, където са открити повечето археологически материали.
Геология
Седиментите в езерото Мънго са се отлагали в продължение на повече от 100 000 години. На източния бряг на езерото се намират "Китайските стени". Те представляват поредица от люнети с дължина 26 км и височина около 30 м, образувани в продължение на хиляди години. Има три различни слоя пясъци и почви, които образуват стените. Най-старият е червеникавият слой Gol Gol, образуван преди 100 000-120 000 години. Средният сивкав пласт е пластът Mungo, отложен преди 50 000 до 25 000 години. Най-новият е пластът Занчи, който е бледокафяв и е положен преди 25 000 до 15 000 години.
Най-богат на археологически находки е пластът Mungo, отложен преди последния ледников период. Това е било време с малко валежи и по-хладно време, но повече дъждовна вода се е стичала от западната страна на Голямата разделителна верига, което е поддържало езерото пълно. То е поддържало голямо човешко население, както и много разновидности на австралийската мегафауна.
По време на последния ледников период нивото на водата в езерото спада и то се превръща в солено езеро. Това направило почвата алкална, което спомогнало за запазването на останките, оставени в Китайските стени. Въпреки че езерото напълно пресъхнало преди няколко хиляди години, върху Стените се запазила наземна растителност. Това е помогнало за стабилизирането и запазването им. С пристигането на европейските заселници в района през 80-те години на XIX в. внесените видове, предимно зайци, овце и кози, са унищожили растителната покривка. Това е довело до засилена ерозия на дюните. Тази ерозия обаче е довела до откриването на много човешки и животински останки. Вятърът е пренесъл пясъка и почвата на изток от стените, образувайки подвижна пясъчна дюна, която всяка година се придвижва все по на изток.
Брегът на езерото Мънго.
Археология
Най-важните находки в езерото Мънго са "Човекът Мънго" и "Дамата Мънго". Мънго Лейди, частично кремирано тяло, е открито през 1969 г. от д-р Джим Боулър от Австралийския национален университет (АНУ). Първоначално се смята, че тя е на 25 000 години. По-късно, през 2003 г., е установено, че възрастта ѝ вероятно е около 40 000 години. Лейди Мънго е най-ранният известен човек, който е бил кремиран. Човекът Мънго също е открит от д-р Боулър на 26 февруари 1974 г. Останките са били покрити с червена охра, което е най-ранният известен случай на подобна погребална практика. Въпреки че според някои изследвания възрастта му е над 60 000 години, понастоящем се приема, че той е на около 40 000 години.
Хората живеят около езерото Мънго от поне 50 000 години. В дюните са открити каменни инструменти, които са по-стари от човека от Манго. Намерени са мелници за приготвяне на брашно на възраст между 5000 и 10 000 години, изработени от пясъчник, произхождащ от
Басейнът на река Мъри е на 100 км. В дюните е намерена и каменна глава на брадва на възраст поне 500 години, изработена от камък от планината Камел, близо до Шепартон, на повече от 300 км.
Богатото археологическо наследство на обекта е от голямо значение за австралийските аборигени от района. Районът на Уиландра е дом на племената баркинджи, нийампаа и мути мути. Те имат споразумения за съвместно управление с правителството на Нов Южен Уелс за управление на езерото и националния парк "Мунго".
Геомагнитна екскурзия до езерото Мънго
През 1972 г. са проведени археомагнитни изследвания на праисторическите огнища на аборигените, открити по древната брегова линия на езерото Мънго. Запазените в камъните на пещите и изпечените огнища магнити показват, че аксиалното диполно поле се е изместило до 120 градуса от нормалното си положение преди около 30 000 години. Това се нарича геомагнитна екскурзия. Тъй като повечето екскурзии, открити преди езерото Мънго, са в седиментни материали, се е смятало, че аномалиите в посоката на магнитното поле са с детритален или диагенетичен произход. Резултатите от езерото Мънго се дължат на термореманентно намагнитване, което изключва седиментоложки феномен.
Две екскурзии са регистрирани в седименти от Skjonghelleren на Valderøy, Норвегия. Виртуалният геомагнитен полюс (VGP) на едното от тях се е случило по същото време като езерото Мунго, което предполага, че събитието е било по-скоро глобално, отколкото локално. Данните от езерни седименти на сходна възраст във Франция, имащи почти идентични линии на магнитното поле, също потвърждават, че езерото Мунго е глобално събитие. Въпреки това се предполага, че аномалното поле на езерото Мънго е резултат от удари на мълнии.
Въпроси и отговори
В: Къде се намира езерото Мънго?
О: Езерото Мънго се намира в югозападната част на Нов Южен Уелс, Австралия.
В: На какво разстояние е езерото Мънго от Сидни?
О: Езерото Мънго се намира на около 760 км западно от Сидни.
В: Каква е основната характеристика на националния парк Мънго?
О: Основната характеристика на националния парк Мънго е езерото Мънго.
В: Колко езера има в района на езерата Уиландра?
О: В района на езерата Уиландра, включени в списъка на световното културно наследство, има 17 езера.
В: Какви важни археологически открития са направени в езерото Мънго?
О: В езерото Мънго са направени много важни археологически открития, включително Човекът Мънго - най-старите човешки останки, намерени в Австралия, и Лейди Мънго - най-старите човешки останки в света, които са били ритуално кремирани.
В: Какво представлява геомагнитната екскурзия на езерото Мънго?
О: Геомагнитната екскурзия на езерото Мънго е първото убедително доказателство, че геомагнитните екскурзии са геомагнитен феномен, а не седиментоложки.
В: Какво е разстоянието между Милдура и езерото Мънго?
О: Езерото Мънго се намира на около 90 км североизточно от Милдура.
обискирам