A Hard Day's Night — албум и филм на The Beatles (саундтрак, 1964)
A Hard Day's Night — култовият 1964 саундтрак и филм на The Beatles: емблематични песни, задкулисни истории и пробивът, който промени попкултурата.
A Hard Day's Night е албум на The Beatles от 1964 г., издаден на 10 юли същата година. Албумът служи като саундтрак към едноименния игрален филм с участието на групата и режисиран от Ричард Лестър. Това е третият студиен албум на групата и първият им LP, който съдържа почти изцяло оригинални композиции на дуета Ленън–Маккартни. Името на албума и на заглавната песен се приписва на шеговит коментар, направен от Ринго Стар по време на снимките.
Албумът и оформлението
Албумът е записан през пролетта и началото на лятото на 1964 г. в студиото на EMI (Abbey Road) под продукцията на Джордж Мартин. Записите съчетават енергичния раннен бийтълс саунд с по-мелодични и акустични изпълнения, като албумът демонстрира бързото развитие на групата като автори и изпълнители.
Съдържание (основни песни)
В повечето издания албумът включва следните песни (приблизителен ред по страни):
- A Hard Day's Night — известна с впечатляващия отварящ акорд
- I Should Have Known Better
- If I Fell
- I'm Happy Just to Dance with You
- And I Love Her
- Tell Me Why
- Can't Buy Me Love
- Any Time at All
- I'll Cry Instead
- Things We Said Today
- When I Get Home
- You Can't Do That
- I'll Be Back
Всички горни песни са главно писани от Леннон–Маккартни, като проявяват разнообразие от кратки поп песни до по-интимни балади като „And I Love Her“.
Филмът и сценарият
Филмът е продуциран, за да придружи албума и да се възползва от нарастващата популярност на групата; инициатор е филмовата компания United Artists, която иска да пусне успешен саундтрак. Първоначалната идея да се направи бърз музикален филм среща резерви у Бийтълс; те настояват проектът да бъде изпипан и с добър сюжет. В резултат United Artists наема драматург Алън Оуен, който пътува с групата по време на концертно турне и изгражда сценария въз основа на наблюденията си за взаимоотношенията и ежедневните ситуации около тях. За да се привлече и по-възрастна публика, в сценария е добавен образът на „дядото“ — персонаж, изигран от Уилфрид Брамбел.
Филмът има полудокументален, комедиен стил: това е остроумно и динамично заснет портрет, който смесва сценки, диалози и музикални изпълнения. Дори с наличието на сценарий, „Бийтълс“ често импровизират репликите си и внасят собствен хумор и спонтанност в кадрите. Режисьорските идеи на Ричард Лестър и свободата, дадена на актьорите, създават усещане за естественост, което допринася за големия успех на филма.
Актьорски роли и участие
Във филма участват самите членове на групата, които играят карикатурни версии на себе си, както и актьори като Уилфрид Брамбел — известен от телевизионния сериал „Стептоу и син“, където той е познат с ролята си на търговец на боклук.
Прием, значимост и наследство
Албумът и филмът спечелват широка популярност и критично признание. Песните от албума допринасят за утвърждаването на Ленън–Маккартни като водещи автори на поп музика, а самият запис оказва влияние върху развитието на съвременното поп изпълнение и продукция. Филмът пък се разглежда като предшественик на музикалните клипове и едно от най-важните заглавия в жанра „музикално-игрален филм“ на 60-те години.
Корица и визуален стил
Корица на албума и визуалният му подход (включително познатата мрежа от портрети на групата) са дело на известни фотографи и дизайнери от екипа на Parlophone и помагат за утвърждаването на имиджа на Бийтълс през този период.
Екип и изпълнители
Основният вокално-инструментален състав са John Lennon, Paul McCartney, George Harrison и Ringo Starr. Продюсър е Джордж Мартин, а звукорежисьорите и студийните музиканти, които допринасят за записа, са част от стандартния екип, работещ с групата в този период.
Бележки
- Албумът изиграва ключова роля за оформянето на поп културата през 1964 г. и остава сред най-ценените записи във фонотеката на The Beatles.
- Изданията в различни страни могат да се различават по подредба и съдържание — особено между британските и американските версии, поради различни издавачески практики и маркетингови решения.
Това естетически издържан и музикално разнообразен проект показва как The Beatles комбинират хитови поп песни с по-интимни композиции и създават нови стандарти за музика и филмово представяне в средата на 60-те години.
Преглед на филма
В сюжета на филма "Бийтълс" отиват в Лондон, за да участват в телевизионна програма. Семейството на Пол изпраща дядо му, за да могат двамата с него да си правят компания. Дядото е "смесител" и обича да създава проблеми между хората. (Често се забелязва и че е "много чист"; заигравка с "мръсната" телевизионна роля на Брамбъл).
Beatles обичат да нарушават правилата и очакванията и да се шегуват. Мениджърът им Норм и пътният мениджър "Шейк" се опитват да осигурят гладкото протичане на нещата, но имат много работа, за да се справят както с "Бийтълс", така и с дядото на Пол, и да се уверят, че телевизионното шоу ще протече по план. (Норма и Шейк са базирани на роуд мениджърите Нийл Аспинал и Мал Евънс.)
Песни от албума
Това е единственият албум на "Бийтълс", в който всички песни са написани от Джон Ленън и Пол Маккартни, и първият, в който има само песни, написани от "Бийтълс".
- Тежка дневна нощ
- Трябваше да знам по-добре
- Ако падна
- Щастлив съм само да танцувам с теб
- И аз я обичам
- Кажи ми защо
- Не можеш да ми купиш любов
- По всяко време
- Вместо това ще плача
- Нещата, които казахме днес
- Когато се прибера у дома
- Не можеш да го направиш
- Ще се върна
Първите седем песни са използвани във филма.
| The Beatles | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Въпроси и отговори
В: Как се казваше третият албум на "Бийтълс"?
О: Третият албум на "Бийтълс" е озаглавен "A Hard Day's Night".
В: Кой е режисьор на филма със същото име като албума?
О: Филмът със същото име като албума е режисиран от Ричард Лестър.
В: Защо United Artists иска да направи албум със саундтрак?
О: United Artists искаше да направи саундтрак албум, защото много филми, които включваха рокендрол, не бяха добри филми.
Въпрос: Кой написа историята за филма?
О: Алън Оуен е автор на историята на филма. Той пътува с "Бийтълс" по време на концертно турне и основава историята си на видяното.
В: Кой герой беше добавен, за да се хареса на по-възрастните зрители?
О: За да се хареса на по-възрастните зрители, е добавен персонажът "дядо", изигран от Уилфрид Брамбел. Брамбел е популярен телевизионен актьор, който участва в "Steptoe and Son" в ролята на "мръсен стар" търговец на боклук.
Въпрос: Използвали ли са "Бийтълс" свой собствен диалог в някои части на филма?
О: Да, "Бийтълс" импровизираха някои от собствените си диалози в някои части на филма. Те също така изиграха идеите на режисьора Ричард Лестър.
обискирам