Кхас (на непалски: खस जाति) са хора от индоарийската етнолингвистична група, които исторически обитават Хималайския регион и предимно хълмистите райони на днешен Непал. Те са коренни носители на непалския език (кхас кура; транслит. кхасска реч), който принадлежи към индоарийските езици. Хората от племето кхас са били наричани и парбатия, пахари или горхали.
Произход и историческо развитие
Кхас са възникнали като етническа и езикова общност в планинско-хълмистия пояс на Централен и Западен Непал. В средновековието тяхната конфедерация и владения (понякога наричани Кхас-кралства) оказват влияние върху политическата карта на района. През XVIII век обединителните походи на династията Шах (Горкха) използват кхаския език и културни норми, което допринася за налагането на тази реч като език на администрацията и армията в съвременния Непал.
Език
Кхаският говор (наречен кхас кура) е пряко свързан с днешния непалски език. През вековете говорът претърпява промени и стандартизация, в резултат на което модерният непалски става лингва франка в държавата. Поради това кхаската езикова традиция има ключова роля за формирането на съвременната литературна и административна норма.
Социална структура и касти
Вътре в общността на кхас има множество подгрупи и кастови подразделения. Често хората от тази общност вече не се идентифицират под общото име „кхас“, а използват по-малки групови имена. Сред тях са бахун (брахмани), кшетри (военна/административна каста), както и категории, свързани с традиционни занаяти и услуги — саняси/саннеси, ками, дамаи и други. Тези групи показват значителна вътрешна социална диференциация: някои са част от елита (напр. бахун и кшетри), докато други принадлежат към по-уязвими общности с по-нисък социален статус.
Роля в Непал
Кхасите са в продължение на десетилетия една от най-влиятелните групи в Непалската държавна и военна администрация. Те представляват значителен дял от държавните служители и офицерите, което е резултат от историческите процеси на централизация и социална мобилност през княжеския и съвременния период. В ежедневната употреба непалският (кхаският) остава доминиращ език в образованието, медиите и управлението.
Демография и географско разпространение
Кхасите са сред най-големите етнически групи в Непал — според различни оценки те съставляват значителен дял от населението (често се посочва около 31%). Те са концентрирани главно в хълмистите и планинските райони, но поради вътрешна миграция присъстват и в градските центрове. Някои кхаски общности са установени и в прилежащите индийски и бутански райони на Хималаите, където също говорят диалекти, близки до непалския.
Култура и религия
Повечето кхаси изповядват хиндуизъм, като религиозните практики и обреди са тясно свързани с кастовите им принадлежности. Народни обичаи, фолклор, музика и традиционни занаяти (напр. носени от дамаи и ками) са част от културното наследство на общността. Празници като Дашайн и Тихар са широко разпространени и приети като важни обществени събития.
Съвременни промени и предизвикателства
Думата „кхас“ в днешно време е по-рядко използвана като самостоятелно етническо определение — много хора предпочитат да се идентифицират с по-тесни групови или кастови имена. В същото време в обществото съществуват предизвикателства, свързани с неравенството между различните кхаски подгрупи (например между бахун/кшетри и по-уязвимите касти като ками и дамаи). Социалните движения, държавните политики за позитивна дискриминация и бавното икономическо развитие на някои райони оказват влияние върху трансформацията на идентичностите и статусите в общността.
Като цяло кхасите имат значително историческо и съвременно влияние върху езиковото, културното и политическото лице на Непал, макар терминологията и вътрешната структура на групата да продължават да се променят с времето.
