Архамоеби — амеби без митохондрии: Entamoeba, Endolimax и екология

Разкриваме света на архамоебите — амеби без митохондрии, от Entamoeba и Endolimax до екология, патогенни форми и еволюция.

Archamoebae са важна група амеби. Те са необичайни сред протистите, защото нямат митохондрии. Въпреки това проучванията показват, че отсъствието на класически митохондрии не означава пълна липса на митохондриален произход: при някои родове се срещат редуцирани митохондриални органели (например митозоми или хидрогенозоми) или в генома им се откриват остатъчни митохондриални гени, което показва, че предците им са имали митохондрии.

Групата включва много родове, които са вътрешни паразити или коменсанти на животните: например Entamoeba и Endolimax. Някои от тях са човешки патогени, причиняващи заболявания като амебна дизентерия, докато други са безвредни коменсанти (напр. Endolimax nana). Други родове архамоеби живеят в сладководни местообитания, често в анаеробни или бедни на кислород среди, и някои от тях имат камшичета или основно флагеларни стадии в жизнения си цикъл. Много видове образуват цисти, което им помага за оцеляване извън гостоприемника и за разпространение.

Морфология и животински черти

Повечето архамоеби са сравнително прости клетки: обичайно имат по едно ядро и едно камшиче, което им служи за придвижване и/или хранене. Въпреки това има значително разнообразие: гигантската амеба Pelomyxa е мултинуклеатна (има много ядра) и притежава множество камшички и псевдоподии, което я прави морфологично по-различна от типичните едноядрени форми. Някои видове съдържат ендосимбиотични бактерии или археи, които могат да участват в обмяната на вещества и метаболизма в анаеробни условия.

Екология и начин на живот

Archamoebae заемат различни екологични ниши: от свободно живеещи форми в донни отлагания на реки и езера до вътрешногостоприемни паразити и коменсанти в червата на животни и хора. Паразитните видове (например някои от Entamoeba) имат жизнен цикъл с трофозоитни (активни) форми и цисти; инфекцията обикновено се предава фекално-орален път чрез поглъщане на цисти. Свободноживеещите форми често обитават среди с ниско съдържание на кислород и могат да използват алтернативни метаболитни пътища, понякога подпомагани от ендосимбиоти.

Медицинско значение

Някои архамоеби имат важно обществено-здравно значение. Най-известен е Entamoeba histolytica, причинител на амебна дизентерия и понякога на чернодробни абсцеси. Симптомите варират от стомашно-чревен дискомфорт до кървави диарии и тежки възпалителни поражения. Диагнозата обикновено се поставя чрез микроскопско изследване на изпражнения, антигенни тестове или PCR; лечението включва антипротозойни лекарства. Превенцията се базира на чиста вода, добра санитария и хигиена на храната.

Еволюция и таксономия

Анализът на голям набор от гени (включително проучвания със сто и повече гена) показва, че Archamoebae са част от Amoebozoa. Тези данни подкрепят идеята, че архамоебите са загубили своите класически митохондрии в хода на еволюцията, но запазват показатели за митохондриален произход. Те са близки роднини на слузестите плесени (Mycetozoa) и другите групи в Amoebozoa. Паразитните и коменсалните форми като Entamoeba и Endolimax са се развили независимо от свободноживеещите предци, което означава, че паразитизмът в групата е възникнал повече от веднъж.

Значение: Архамоебите са интересен пример за това как микроорганизмите могат да приспособят своя метаболизъм и клетъчна организация към анаеробни местообитания и към живот вътре в гостоприемници. Изучаването им дава ценна информация за еволюцията на митохондриите, възникването на паразитизма и екологичните роли на едноклетъчните организми.

Въпроси и отговори

В: С какво Archamoebae се различават от другите протисти?

В: Кои са някои примери за родове в групата на Archamoebae?

В: Всички Archamoebae вредни ли са за хората?

В: Имат ли Archamoebae камшичета?

В: Колко ядра и флагели имат повечето Archamoebae?

В: Какво представлява Pelomyxa?

В: Каква е връзката между Archamoebae и слизестите плесени?

Търсене по буква