Apterygota са малък подклас примитивни насекоми.

Това са насекоми, които никога не са имали крила в своята еволюционна история. Първата им известна поява във вкаменелостите е в ринийския чакъл от девонския период, преди ~400 милиона години. Въпреки че някои други насекоми, като бълхите, също нямат крила, те са потомци на крилати насекоми и са ги загубили в хода на еволюцията. За разлика от тях атериготите са примитивна група насекоми, които са се разграничили от други разреди преди еволюцията на крилата.

Те имат някои други примитивни черти (характеристики). Нимфите (по-младите стадии) преминават през малка или никаква метаморфоза, така че приличат на възрастните. Те продължават да линеят през целия си живот, като след достигане на полова зрялост имат множество инстарси (стадии). Всички други насекоми имат само един полово зрял стадий на възрастните. Кожата им е тънка, поради което изглеждат полупрозрачни. Мъжките отлагат сперматозоиди в опаковки, а не оплождат женската вътрешно.

Понастоящем нито един вид не е включен в списъка на видовете в риск за опазване.

Описание и отличителни белези

Аптериготите са сравнително малки по размер насекоми с прости телесни форми. Някои характерни белези:

  • Aметаболия — липса на явно превръщане (метаморфоза). Ларвите (нимфите) са подобни на възрастните и липсват ларвални форми като при холометаболиите.
  • Постоянно линеене — при много представители, като бодлестите (bristletails) и сребърните рибки, индивидите продължават да сменят хитиновия покрив и след достигане на полова зрялост (индетерминиран растеж).
  • Липса на крила — никога не присъстват крила или крилни пъпки в ембрионалното развитие, което отличава тези групи от вторично безкрилите насекоми.
  • Външни органи — повечето имат примитивни очи или очни петна, дълги антени и в някои групи характерни крайни придатъци като церки и терминален конец; при Collembola има скоклив орган (furcula).
  • Тънка кутикула — често изглеждат полупрозрачни и са уязвими към изсушаване, поради което обитават влажни среди.

Къде живеят и как се хранят

Аптериготите обитават разнообразни местообитания: почва, растителна декомпозиция, под камъни, в гниеща дървесина и в сгради (неколцина вида са синантропни, като сребърните рибки, които могат да живеят в домовете). Хранителните им навици включват детритофагия (разграждане на органична материя), гъбоядна храна, алгонтрофия и при някои — хищничество (например при Diplura).

Систематика и еволюция

Терминът „Аптеригота“ има история в класическата таксономия, но днес се счита за неформално или парфилетично групиране. В модерен поглед хексаподите, които традиционно се наричат аптериготи, включват няколко отделни линии:

  • Archaeognatha (bristletails) — истински първично безкрили, с голяма подвижност и характерна форма на тялото.
  • Zygentoma (сребърни рибки и firebrats) — близки до археои, традиционно влизат в „apterygota“.
  • Други групи като Collembola, Protura и Diplura често се отделят в групата Entognatha (с вътрешно разположени устни) и имат различен еволюционен произход в сравнение с „истинските“ насекоми (Ectognatha).

Фосилните находки от Девон, например в ринийския чакъл, показват, че хексаподите са се появили рано в историята на сушата, преди еволюцията на крилата. Крилата се развиват по-късно в някои линии, докато други остават първично безкрили.

Размножаване и поведение

Много аптериготи използват индиректно оплождане: мъжките оставят сперматозоиди в малки пакети (сперматофори) върху субстрата, които женските поемат. Това е различно от вътрешното директно копулационно оплождане при повечето напреднали насекоми. Повечето са нощни и избягват светлина; комуникират чрез химични сигнали и механични докосвания.

Екологично и икономическо значение

Аптериготите играят важна роля в разграждането на органична материя и в цикъла на хранителни вещества в почвата. Някои видове са полезни индикатори за здравето на почвите. От икономическа гледна точка, малка част (напр. сребърните рибки) могат да бъдат неприятели в дома и да повреждат хартия, текстил и хранителни продукти.

Опазване

Понастоящем нито един вид не е включен в списъка на видовете в риск за опазване. Това отчасти се дължи на недостатъчно систематични и популационни данни: много малки безкрили хексаподи не са подробно оценени. Хабитатната загуба, замърсяването и прекомерната употреба на пестициди могат да влияят локално на популациите им.

За по-задълбочено разбиране е полезно да се разглеждат отделните групи (Archaeognatha, Zygentoma, Collembola, Protura, Diplura) поотделно, тъй като поведението, анатомията и еволюционните им връзки се различават значително.