Джейнит (от английското "Janeite") е човек, който особено обича произведенията на Джейн Остин. Терминът обаче се използва в различни смисли: понякога неутрално или с доброжелателно възхищение, а друг път — като подигравка или пренебрежителен етикет за прекалено възторжени или „неоригинални“ почитатели. Клаудия Джонсън описва дженевизмът като "самосъзнателно идолопоклоннически ентусиазъм (любов) към 'Джейн' и всеки детайл, свързан с нея (за нея)".
Произход и история
Модерният феномeн около името на Остин започва да се оформя след публикуването на "Мемоари за Джейн Остин" от Дж. Е. Остин-Лий през 1870 г. (James Edward Austen-Leigh), в които образът на писателката е представен като домашен, любящ и аполитичен. Този портрет популяризира Остин извън тесните литературни кръгове и събужда масов интерес — което от своя страна тревожи някои представители на литературния елит, които искат да запазят разграничение между академичното, "сериозното" изучаване и масовата популярност.
Думата "дженеит" (в различни преводи и транслитерации) е приписвана на литератора Джордж Сейнтсбъри и се появява в предговора му към ново издание на "Гордост и предразсъдъци" от 1894 г. Изследователката на Остин Дейдре Линч (Deirdre Lynch) отбелязва, че той е искал да "се снабди с почетна значка, която да може радостно (триумфално, щастливо) да закачи". В началото на XX век това явление — понякога наричано дженевизъм или джейнитство — се проявява предимно сред мъже в издателските среди, академията и литературните кръгове.
Това популярно, дори хумористично отношение към страстните почитатели е отразено и в художествени текстове: например Ръдиард Киплинг публикува разказ, свързан с темата (разказ, наречен "Дженеити") за група войници от Първата световна война, които са почитатели на романите на Остин.
Промяна на значението през XX век
През 1930-те и 1940-те г. произведенията на Остин влизат в учебните програми и стават част от литературния канон. Това институционализиране води до промяна в начина, по който се възприемат нейните почитатели: от чисто ентусиастични групи терминът започва да се използва и критично — за хора, които харесват Остин по "неправилен" или прекалено сантиментален начин. Както отбелязва Линч, думата вече се "използва ... за и срещу други хора".
Съвременни значения и култура на феновете
Днес "джейнит" може да означава всичко от сериозен изследовател на Остин до ентусиазиран фен, който предпочита филмовите адаптации и романтичния аспект на книгите. Съвременните почитатели организират четения, обществени общества, конференции, фестивали и онлайн общности; правят адаптации, пишат фанфикшън, участват в исторически възстановки и в събития с облекло в стил Регентство. Големи филми и телевизионни адаптации (например от 1995 и 2005 г.) също допринасят за възраждане на интереса и за привличане на нови поколения читатели.
В академичните среди тече дебат за отношението между "джейнитството" и литературната критика: доколко фенската привързаност е пречка за обективен анализ и доколко именно ентусиазмът подхранва дълбок интерес и нови интерпретации. За мнозина феновете са мост между масовата култура и научното изследване, за други — личната привързаност може да изглежда като липса на критическа дистанция.
В заключение, "джейнит" е многозначен термин: може да бъде етикет на възхищение, на шега или на укор. Неговото значение варира във времето и според контекста — от историческа литературна мода и елитно собственическо чувство до модерно фенско движение, което активно поддържа и разширява интереса към творчеството на Джейн Остин.
