Мис Марпъл – британски измислен детектив от романите на Агата Кристи
Мис Джейн Марпъл е британски измислен персонаж, който се появява в дванадесет от криминалните романи на Агата Кристи и в двадесет разказа. Тя е възрастна старица, която живее в селцето Сейнт Мери Мийд и работи като любител детектив. Тя е един от най-известните герои на криминалната литература и мистерията на убийствата. За нейните разследвания са заснети много филми и телевизионни сериали.
Агата Кристи създава персонажа през 1930-те години; първата ѝ поява е в романа The Murder at the Vicarage (1930). Мис Марпъл присъства в творчеството на Кристи през по-голямата част от кариерата ѝ и нейните разкази и романи варират от класическата „загадка в затворено общество“ до психологически криминални сюжети. Сред по-известните романи с мис Марпъл са The Body in the Library, A Murder Is Announced, The Mirror Crack'd from Side to Side, A Caribbean Mystery, Nemesis и публикуваният постхумно Sleeping Murder.
Характерните черти на мис Марпъл включват остро наблюдение, дълбоко познаване на човешката природа и умение да прави паралели между „малките“ истории от селския живот и по-сложни престъпни мотиви. Тя често разрешава загадки не чрез научна детективистика, а чрез логика, опит и разбиране на човешките слабости. Нейните методи подчертават социалните и моралните аспекти на престъпленията, а сюжетите често използват атмосферата на английското провинциално общество и приятелските (или клюкарските) мрежи в селото.
Персонажът е адаптиран многократно за различни медии: освен в споменатите филми и телевизионни продукции, има радиопостановки, театрални постановки и екранизации за стрийминг. Няколко от най-популярните актриси, играли мис Марпъл, са Margaret Rutherford (кинопродукции от 1960-те, където образът е в по-комична и енергична интерпретация), Joan Hickson (BBC сериалите от 1980-те — често считана за най-близка до литературния оригинал), Geraldine McEwan и Julia McKenzie (ITV адаптации от 2000-те и 2010-те). Всяка от тези интерпретации подчертава различни аспекти на героинята — от игривата любознателност до студената рационалност и емпатията към жертвите и заподозрените.
Мис Марпъл има значителен културен принос: тя разрушава стереотипите за възрастните жени и за ролята на „любител-детективите“, като показва, че наблюдението и житейският опит могат да надхитрят дори модерните полицейски методи. Персонажът продължава да вдъхновява адаптации, критически анализ и любители на загадките по целия свят, оставайки едно от най-разпознаваемите имена в класическата детективска литература.
Романи с мис Марпъл
- Убийството във викарията (1930)
- Тялото в библиотеката (1942)
- Движещият се пръст (1943)
- Обявено е убийство (1950)
- Те го правят с огледала или убийство с огледала (1952)
- Пълен джоб с ръж (1953)
- 4.50 от "Падингтън" или "Какво видя г-жа Макгиликуди"! (1957)
- Огледалото, счупено от една страна до друга (1962)
- Карибска загадка (1964)
- В хотела на Бъртрам (1965)
- Немезида (1971)
- Sleeping Murder (написана около 1940 г., публикувана 1976 г.)
Разкази
- The Thirteen Problems (сборник с разкази, публикуван и като The Tuesday Club Murders) (1932)
- "Последните случаи на мис Марпъл и две други истории" (написана между 1939 и 1954 г., публикувана през 1979 г.)