Хатиква — националният химн на Израел: история, текст и значение

Открийте историята, текста и дълбокото значение на "Хатиква" — израелският национален химн, символ на 2000-годишната надежда, музикална меланхолия и национална идентичност.

Автор: Leandro Alegsa

11-10-2025 20:55

"Хатиква" (на иврит: התקוה, романизирано: haTīqvā, произношение на иврит: [hatikˈva]; „Надеждата“) е еврейска народна песен, която днес служи като национален химн на Израел. Текстът и музиката изразяват дълбока и продължителна надежда за завръщане в земята на Израел и възстановяване на национален живот в Сион и Ерусалим.

Произход и текст

Текстът произхожда от стихотворение на Нафтали Имбер, съдържащо девет строфи и озаглавено תקותנו (Tikvatenu, „Нашата надежда“). За „Хатиква“ са използвани само първата строфа и припевът от това стихотворение; последният ред на припева е леко променен, а думите са положени върху музика, която съпровожда песента и я прави лесно запомняща се.

Мелодия

Мелодията на „Хатиква“ е преработка на стара и широко разпространена народна мелодия, която е циркулирала в различни варианти в Европа и Близкия изток. Тя бе адаптирана от Самуел Коен, евреин; сведенията за родното му място варират и понякога погрешно се посочва Испания. Мелодията често се описва като минорна или в минорна мелодична линия — тоналност, която традиционно звучи по-меланхолично, но в случая допълва темата за дългото страдание и упоритата надежда за бъдеща радост.

Роля и статут

„Хатиква“ се превръща в неофициален химн на сионисткото движение в края на XIX и началото на XX век и е често изпълнявана на събрания и церемонии. След провъзгласяването на държавата през 1948 г. песента започва да се използва като национален химн и присъства при държавни и обществени церемонии, паради и спортни събития. Статутът ѝ като официален символ на държавата бе потвърждаван и обсъждан през годините, като в обществения дебат се появяват въпроси за нейното значение за всички граждани на многообразна държава.

Значение и тълкуване

Символ на надеждата: Основната тема е надеждата (хатиква) — стремежът към връщане в историческата родина и възстановяване на национален живот.
Исторически и религиозен контекст: Текстът напомня за хилядолетната връзка на евреите със Сион и Ерусалим, съчетавайки национални, исторически и религиозни мотиви.
Културна роля: Песента е изпълнявана и в диаспората, превръщайки се в символ на колективна памет и идентичност; съществуват нейни преводи и адаптации на различни езици и в различни музикални аранжименти.

Забележки и допълнения

Въпреки че меланхоличната мелодия може да изглежда нетипична за национален химн, именно съчетанието на тъга и упование прави „Хатиква“ разпознаваема и емоционално въздействаща. Песента остава едновременно исторически документ и жив символ, който продължава да придружава важни обществени и лични моменти в живота на много хора.

Текстове на песни

Текстове на иврит	Романизация на иврит	Транскрипция по IPA
כֹּל עוֹד בַּלֵּבָב פְּנִימָה נֶפֶשׁ יְהוּדִי הוֹמִיָּה, וּלְפַאֲתֵי מִזְרָח קָדִימָה, עַיִן לְצִיּוֹן צוֹפִיָּה; עוֹד לֹא אָבְדָה תִּקְוָתֵנוּ, הַתִּקְוָה בַּת שְׁנוֹת אַלְפַּיִם, לִהְיוֹת עַם חָפְשִׁי בְּאַרְצֵנוּ, אֶרֶץ צִיּוֹן וִירוּשָׁלַיִם.	Кол од балевав пенима, Нефеш йехуди хомия, Улфаате мизрач, кадима, Аин лецийон цофия. Od lo avda tikvatenu Hatikva bat shnot alpayim, Lihyot am chofshi be'artzenu, Eretz tziyon, virushalayim.	/kol od ba.le.vav pe.ni.ma/ /ne.feʃ je.hu.di ho.mi.ja \|/ /ul.fa.ʔa.te miz.ʁaχ ka.di.ma \|/ /a.jin le.t͡si.jon t͡so.fi.ja \|/ /od lo av.da tik.va.te.nu \|/ /ha.tik.va bat ʃnot al.pa.jim \|/ /lih.jot am χof.ʃi be.ʔaʁ.t͡se.nu \|/ /e.ʁet͡s t͡si.jon vi.ʁu.ʃa.la.jim ‖/

Преводи на английски език

Буквален превод

Поетичен превод

Докато в сърцето, вътре в него,
душата на евреина все още копнее,
и нататък, към краищата на изтока,
окото все още гледа към Сион;

Надеждата ни още не е изгубена,
Надеждата на две хиляди години,
Да бъдем свободен народ в нашата земя,
Земята на Сион и Йерусалим.

О, докато в еврейската гръд
бие истинско еврейско сърце, а
еврейските погледи, обърнати на изток, се
стрелкат към Сион;

О, тогава нашата надежда - тя не е мъртва,
Нашата древна надежда и истинска,
Да бъдем свободен народ завинаги
Цион и Йерусалим в основата ни.

Въпроси и отговори

В: Как се нарича националният химн на Израел?

О: Националният химн на Израел е "Хатиква".

В: Кой е написал оригиналното стихотворение, на което се основава "Хатиква"?

О: Оригиналното стихотворение, на което се основава "Хатиква", се нарича תקותנו (Tikvatenu) и е написано от Нафтали Имбер.

Въпрос: Какъв е текстът на "Хатиква"?

О: Текстът на "Хатиква" разказва за 2000-годишната надежда на еврейския народ да се завърне в родината си Израел. В него са използвани само първата строфа и припевът от стихотворението на Имбер, с лека промяна в последния ред на припева.

Въпрос: Откъде Самуел Коен намира музиката за "Хатиква"?

О: Един ден Самуел Коен се оказва, че си напява стара народна песен, която го вдъхновява за създаването на музиката за "Хатиква".

Въпрос: Защо е необичайно националният химн да бъде в минорна тоналност?

О: Необичайно е националният химн да е в минорна тоналност, защото звучи тъжно, но в случая отразява надеждата на евреите, че тъгата им в крайна сметка ще се превърне в радост.

Въпрос: Откога съществува надеждата на евреите?

О: Надеждата на евреите съществува от 2000 години.

обискирам