Germania — римското име за народ и територия край Рейн и Дунав
Germania — римското име за тевтонски народ и обширна територия край Рейн и Дунав: история, география и древни описания на мистичната гориста земя.
Germania е римско име, дадено първоначално на племе, което живело по поречието на река Рейн. Те били тевтонски народ, който се споменава за първи път през IV в. пр. Хр. галите го променят от име на народ в име на територия. Това била обширна гориста пустиня на север, за която Рим знаел много малко. Тя се простирала от запад по река Рейн (Rhenus) до изток и Карпатите и река Висла. На север граничеше със Северно море, а на юг - с река Хистер (Дунав).
Произход и употреба на името
Името Germania първоначално е обозначавало отделно племе или група племена по Рейн и едва по-късно се използва като общ топоним за голяма територия на изток от Рейн. Римляните заемат и адаптират това название от съседни народи — особено от галите — и го превръщат в географско понятие. В ранните източници то носи смисъла както на „народ“, така и на „земя“. С течение на вековете латинският термин остава основа за много европейски имена на германските народи и на модерната държава (например съвременната българска форма „Германия“ произхожда от латинското название).
География и граници
- Запад: Рейн (Rhenus) — естествена и стратегическа граница към Галия и Римските провинции.
- Юг: Дунав (Хистер / Дунав) — граница на римската сфера на влияние в райони от Централна Европа.
- Изток: приблизително до Висла и планинските системи около Карпатите, като точните граници варират в различните векове.
- Север: Северно море и крайбрежните зони на днешна Скандинавия и Балтийско море.
Територията, наричана от римляните Germania, представлявала предимно гори, блата и реки — пейзаж, който затруднявал големи военни кампании и административен контрол. Затова голяма част от тази област остава извън прякото владение на Рим и е известна като Germania Magna (Велика Германя) в римските извори.
Население и култура
Обитателите на Germania са били разнообразни племена от германски тип (в по-широк смисъл — т.нар. тевтонски/германски народи). Те са говорили предци на съвременните германски езици и са имали племенна организация, със силен акцент върху военната сплотеност и местните обичаи. Културните влияния са били смесени:
- взаимодействие с келтски групи и култури (включително материална култура от La Tène);
- контакти и търговия с Рим — което води до внасяне на римски стоки, оръжие и монети;
- местни археологически комплекси (напр. Jastorf и други регионални култури), които показват връзки, но и относителна самостоятелност на местните общности.
Взаимодействие и конфликти с Рим
Римляните и германските племена имат сложни отношения: търговия, съюзи, наемни служби, но и чести въоръжени сблъсъци. Някои ключови моменти:
- Юлий Цезар и други римски полководци в края на I в. пр. Хр. описват германските народи и техните взаимодействия с Галия.
- при император Август Рим предприема опити за завладяване и организиране на провинции по границата, но поредица от поражения затрудняват пълното подчинение на региона;
- особено известна е битката в Тевтобургската гора (9 г. сл. Хр.), в която римски легиони под командването на Публий Квинтилий Варус са разгромени от германски племена, сплотени под водачеството на Арминий — това слага край на римските амбиции за пълно завладяване на териториите източно от Рейн;
- след тези събития Рим установява добре укрепени граници (римският лимес) и се ограничава главно до контрол на западния бряг на Рейн и южния бряг на Дунав.
Провинции и административно значение
В римската административна система по бреговете на Рейн и Дунав постепенно се оформят провинции и военни области, известни като Germania Superior и Germania Inferior, които засягат райони под директен римски контрол. Областта на Germania Magna обаче остава главно извън провинциалния ред и функционира по-скоро като буферна зона, населена от племена с разнообразни политически структури.
Промени в късната античност и наследство
През периода на Великото преселение на народите (IV–VI в.) множество германски племена мигрират, създават кралства и формират нови политически общности на територията на бившата Римска империя — готи, вандали, алани, франки и др. От германските племена произлизат и средновековни държави и народности, които оформят съдбата на Централна и Западна Европа.
Днес латинското название Germania се разпознава в много езици като исторически корен на името на продължаващата географска и културна област и на съвременната държава „Германия“.
Заключение
„Germania“ във римския смисъл е сложен феномен — както етноним, така и топоним — който обхваща разнообразни народи, гъсти гори и непредвидими реки. За римляните това е било място на потенциална заплаха, но и на интензивни взаимодействия: търговия, обмен на идеи и оръжия, военни конфликти и постоянни политически промени.

Карта на Germania
Племена
Germania Inferior
Германия е била дом на много голям брой германски и няколко келтски племена. Северните провинции на Германия се наричали "Germania Inferior". Някои от племената, за които се знае, че са живели тук, са менапи, батави, кондрузи, атуатаци и ебурони. Близо до римските укрепления от източната страна на Рейн живеели племената фризи, чауси, иставони, сикамбри, марси, кати и убии. Убийците били в приятелски отношения с римляните и осигурявали конница, както и охранявали границата за римляните.
Germania Superior
"Germania Superior", или южна Германия, е била дом на племената трибоци, раураци (келти), немети, цереуси, секвани (гали) и хелвети (гали). На изток от Рейн и покрай Дунав живеели племената марвиги, вариси (наричани още нариси), бургунди, хермундури, суеби и херуси.
Римско завладяване
По време на Галската война Юлий Цезар слага край на германското присъствие в Елзас, като унищожава Ариовист. През 55 г. пр.н.е. той построява мост над Рейн и навлиза в Германия. Той убеждава суебите и други племена да не се намесват в Галия, която е римска територия. Освен че през 53 г. пр. н. е. навлиза за втори път в Германия и воюва срещу няколко племена, той оставя Германия на мира. Така границата между Германия и римска Галия минава по река Рейн. В периода 49-45 г. пр.н.е. Цезар е зает с гражданската война. След това е убит през 44 г. пр.н.е.
Началото на окупацията на Германия от Рим е поставено през 15 г. пр. Подножието на Алпите е завладяно по време на управлението на Август. Това, заедно със земите на запад от Рейн, завладени от Цезар, се превръща в тяхна опора. Римляните се опитват да поставят под римска власт земите на север до река Елба. През 7 г. от н.е. Рим приема, че Германия е под римско управление, когато Публий Квинкций Вар става управител на окупираната от римляните Германия. Тъй като били толкова силни, римляните не разчитали на никаква съпротива от страна на германските племена.
Битката при Тевтобургската гора
През 9 г. сл.Хр. Варус с три легиона от най-добрите римски войски се придвижва към постоянна база на Рейн. Има сведения за въстание на местни племена, с което Варус възнамерява да се справи. Варус е убеден, че ще бъде лесно да окупира Германия. Той бил добър администратор, но не и войник. Докато маршируват през Тевтобургската гора, три легиона от римската армия попадат в засада. В продължение на три дни до 30 000 римски войници, техните семейства и роби са избити от народите, които те наричат варвари. Битката е най-голямото поражение на Рим.
Германският водач Арминий разбира както силните, така и слабите страни на римската армия. Той знаел, че не трябва да атакува римските легиони в открито сражение. В Тевтобургската гора той примамва 17-и, 18-и и 19-и легион в засада. По време на сблъсъка битката се води на няколко места. Тези, които не били убити, били взети в плен. Предполага се, че когато император Август чул новината, извикал: "Квинтилий Варе, върни ми легионите!". Номерата XVII (17), XVIII (18) и XIX (19) никога повече не били използвани като номера на легиони.
Германик получава заповед да отмъсти за загубата на легионите. През 14 г. от н.е. той отново започва завладяването на Германия. След две години обаче решава, че е направил достатъчно, за да отмъсти за голямата загуба на Рим, и се връща в Рим. Оставил Германия на собствените ѝ вражди. Арминий е убит през 21 г. от роднини заради вътрешни борби.
Паметник в Тевтобургската гора, Германия, в чест на победата на военачалника Арминий над римските легиони през 9 г.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил германският народ?
О: Германците са тевтонско племе, което първоначално живее по поречието на река Рейн.
В: Кога се споменава за германския народ?
О: Германците се споменават за първи път през IV в. пр.
В: Какво са направили галите с името Germania?
О: Галите променили името на Германия от име на народ в име на територия.
В: Колко обширна е била територията, известна като Германия?
О: Германия е била обширна горска пустиня, която се простирала от запад по река Рейн до изток и Карпатите и река Висла. На север тя е граничела със Северно море, а на юг - с река Хистер.
Въпрос: Знаел ли е Рим много за Германия?
О: Не, Рим е знаел много малко за Германия.
В: Къде се намирала северната граница на Германия?
О: Северната граница на Германия е била Северно море.
В: Каква е била южната граница на Германия?
О: Южната граница на Германия е била река Хистер (Дунав).
обискирам