Джордж Милър — основоположник на когнитивната психология, изследовател на паметта

Милър е роден в Чарлстън, Западна Вирджиния. През 1940 г. получава бакалавърска степен от Университета на Алабама, където специализира английски език и реч. През 1946 г. Милър получава докторска степен по психология от Харвардския университет. През живота си преподава като професор в Принстънския, Харвардския и Рокфелеровия университет. Умира в Плейнсбъро, Ню Джърси, на 92-годишна възраст.

Първата концепция, въведена от Милър, е известна като "chunking". Разделянето на части е начин, разработен, за да помогне на хората да запомнят определен брой думи или числа. Известно е, че той помага както за краткосрочната, така и за дългосрочната памет. Когато поискал от изследваните лица да изпълняват задачи за запомняне в различни експерименти, той забелязал, че повечето лица си спомнят около седем единици от списък, независимо от темата на списъка. Милър казва, че краткосрочната памет може да побере само 5-9 единици информация (плюс или минус две) и също така е начин да се увеличи капацитетът на краткосрочната памет. Частта може да се отнася до цифри, думи, лица или всякакъв вид смислени единици. Чанкирането е, когато човек групира няколко думи заедно, за да си помогне със задачите на паметта. Тази техника може да помогне на хората да си припомнят определени групи думи. Запомнянето е много по-лесно, когато се използва техниката за разделяне на части. Пример за разделяне на части е опитът да се запомни дълга поредица от цифри. Например 2 4 5 6 1 4 2 7 0 може да се запомни, като тези числа се разделят на по-малки смислени единици, например 245 614 270.

"Магическото число седем, плюс или минус две: някои ограничения на капацитета ни за обработка на информация" е статия, публикувана първоначално в The Psychology Review. Тази статия остава най-известният и цитиран труд на Милър в историята на психологията. В нея се очертава броят на елементите, числата или обектите, които може да побере средната човешка памет. Милър заявява в статията си: "Този брой приема различни маски, като понякога е малко по-голям, а понякога малко по-малък от обичайното, но никога не се променя толкова, че да не може да бъде разпознат" (Милър, 1956 г.). Той прави поредица от задачи за запаметяване, които го карат да вярва, че числото е 7. В статията се навлиза в дълбочина, като се посочва как обхватът на паметта е сложен източник и как той може да побере много информация.

Милър започва да работи по Wordnet в средата на 80-те години на миналия век. Това е голяма база данни от английски съществителни, глаголи, прилагателни и наречия, които са групирани в набори от когнитивни синоними, представящи специфична концепция или идея. Тя наподобява тезаурус, тъй като групира думи въз основа на техните значения. Милър иска да използва Wordnet като инструмент за проверка на психолингвистичните теории за това как хората използват и разбират думите.

• Miller G.A. 1956. Магическото число седем, плюс или минус две: Някои ограничения на капацитета ни за обработка на информация. Психологически преглед 63 (2): 81-97
• Miller G.A; Galanter E. & Pribram K.H. 1960. Планове и структура на поведението. Adams Bannister Cox.

• Университет Принстън
• Харвардски университет

• Награда за изключителен научен принос от Американската психологическа асоциация, 1963 г.
• Награда за изключителни заслуги от Американската асоциация за реч и слух, 1976 г.
• Награда в областта на поведенческите науки от Нюйоркската академия на науките, 1982 г.
• Златен медал от Американската психологическа фондация, 1990 г.
• Национален медал за наука от Белия дом, 1991 г.
• Медал "Луис Е. Леви" от Института "Франклин", 1991 г.
• Международна награда на фондация Fyssen, 1992 г.
• Награда "Джон П. Макгавърн" от Американската асоциация за напредък в науката, 2000 г.
• Награда за изключителен житейски принос към психологията от Американската психологическа асоциация, 2003 г.
• Награда "Антонио Дзамполи" на Европейската асоциация за изследване на езиците, 2006 г.