Джордж Милър — основоположник на когнитивната психология, изследовател на паметта
Джордж Милър — пионер на когнитивната психология: открития за краткосрочната памет, „магичното число 7“ и влияние върху езика и науката.
Джордж Армитраж Милър (3 февруари 1920 г. - 22 юли 2012 г.) е един от основателите на когнитивната психология през 20 век. Той провежда обширни изследвания върху мисленето, езика и паметта, като комбинира експериментални методи с идеи от информатиката и теорията на информацията.
Милър установява, че ако помолите хората да запомнят списък с думи или числа, повечето могат да възпроизведат само около пет до девет елемента. В класическата си статия "The Magical Number Seven, Plus or Minus Two" (1956) той описва това ограничение на човешката краткосрочна памет и обсъжда факторите, които определят капацитета ѝ.
Основни идеи и понятия
Една от най-известните концепции, които Милър въвежда и популяризира, е т.нар. chunking — групирането на отделни елементи в по-големи смислови единици (чънкове), което увеличава ефективния обем на краткосрочната памет. Например, запомнянето на телефонен номер като няколко смислени блока е типично приложение на този принцип.
Милър също изследва връзките между езика и мисленето, оказва влияние върху развитието на психолингвистиката и насърчава изследване на умствените процеси чрез емпирични лабораторни експерименти. Неговите идеи помогат да се измени фокусът в психологията — от чисто бихейвиорист подход към изучаване на вътрешни когнитивни структури и процеси.
Принос и значими трудове
- „The Magical Number Seven, Plus or Minus Two“ (1956) — статия за капацитета на краткосрочната памет.
- Plans and the Structure of Behavior (1960) — съвместна монография с Eugene Galanter и Karl Pribram, в която се разглеждат планирането и организацията на поведението като когнитивни процеси.
- Популяризиране на концепцията за chunking и прилагането на количествени и информационно-теоретични методи в психологията.
- Сътрудничество и институционално изграждане — Милър е сред водещите фигури, които създават критична маса изследователи в областта на когнитивната наука и психолингвистиката (сред тях е и съвместната работа с Джером Брунер при формирането на академични центрове за когнитивни изследвания).
Награди и влияние
През 1991 г. Милър е удостоен с Националния медал за наука за приноса си към разбирането на човешкия ум и за развитието на експерименталните методи в когнитивната психология. Той прави революция в дисциплината, като показва, че аспекти на човешкия ум могат да бъдат ясно формулирани, наблюдавани и тествани в лабораторни условия, което открива пътя за по-системни изследвания на паметта, възприятието, езика и мисленето.
Наследството на Милър остава силно — неговите идеи за капацитета на паметта, чънкинга и експерименталния подход продължават да влияят върху изследвания в когнитивната психология, образованието, дизайна на потребителски интерфейси и изкуствения интелект.
Ранен живот
Милър е роден в Чарлстън, Западна Вирджиния. През 1940 г. получава бакалавърска степен от Университета на Алабама, където специализира английски език и реч. През 1946 г. Милър получава докторска степен по психология от Харвардския университет. През живота си преподава като професор в Принстънския, Харвардския и Рокфелеровия университет. Умира в Плейнсбъро, Ню Джърси, на 92-годишна възраст.
Разделяне на части
Първата концепция, въведена от Милър, е известна като "chunking". Разделянето на части е начин, разработен, за да помогне на хората да запомнят определен брой думи или числа. Известно е, че той помага както за краткосрочната, така и за дългосрочната памет. Когато поискал от изследваните лица да изпълняват задачи за запомняне в различни експерименти, той забелязал, че повечето лица си спомнят около седем единици от списък, независимо от темата на списъка. Милър казва, че краткосрочната памет може да побере само 5-9 единици информация (плюс или минус две) и също така е начин да се увеличи капацитетът на краткосрочната памет. Частта може да се отнася до цифри, думи, лица или всякакъв вид смислени единици. Чанкирането е, когато човек групира няколко думи заедно, за да си помогне със задачите на паметта. Тази техника може да помогне на хората да си припомнят определени групи думи. Запомнянето е много по-лесно, когато се използва техниката за разделяне на части. Пример за разделяне на части е опитът да се запомни дълга поредица от цифри. Например 2 4 5 6 1 4 2 7 0 може да се запомни, като тези числа се разделят на по-малки смислени единици, например 245 614 270.
Магическото число седем
"Магическото число седем, плюс или минус две: някои ограничения на капацитета ни за обработка на информация" е статия, публикувана първоначално в The Psychology Review. Тази статия остава най-известният и цитиран труд на Милър в историята на психологията. В нея се очертава броят на елементите, числата или обектите, които може да побере средната човешка памет. Милър заявява в статията си: "Този брой приема различни маски, като понякога е малко по-голям, а понякога малко по-малък от обичайното, но никога не се променя толкова, че да не може да бъде разпознат" (Милър, 1956 г.). Той прави поредица от задачи за запаметяване, които го карат да вярва, че числото е 7. В статията се навлиза в дълбочина, като се посочва как обхватът на паметта е сложен източник и как той може да побере много информация.
Wordnet
Милър започва да работи по Wordnet в средата на 80-те години на миналия век. Това е голяма база данни от английски съществителни, глаголи, прилагателни и наречия, които са групирани в набори от когнитивни синоними, представящи специфична концепция или идея. Тя наподобява тезаурус, тъй като групира думи въз основа на техните значения. Милър иска да използва Wordnet като инструмент за проверка на психолингвистичните теории за това как хората използват и разбират думите.
Публикации
- Miller G.A. 1956. Магическото число седем, плюс или минус две: Някои ограничения на капацитета ни за обработка на информация. Психологически преглед 63 (2): 81-97
- Miller G.A; Galanter E. & Pribram K.H. 1960. Планове и структура на поведението. Adams Bannister Cox.
Институции
- Университет Принстън
- Харвардски университет
Награди
- Награда за изключителен научен принос от Американската психологическа асоциация, 1963 г.
- Награда за изключителни заслуги от Американската асоциация за реч и слух, 1976 г.
- Награда в областта на поведенческите науки от Нюйоркската академия на науките, 1982 г.
- Златен медал от Американската психологическа фондация, 1990 г.
- Национален медал за наука от Белия дом, 1991 г.
- Медал "Луис Е. Леви" от Института "Франклин", 1991 г.
- Международна награда на фондация Fyssen, 1992 г.
- Награда "Джон П. Макгавърн" от Американската асоциация за напредък в науката, 2000 г.
- Награда за изключителен житейски принос към психологията от Американската психологическа асоциация, 2003 г.
- Награда "Антонио Дзамполи" на Европейската асоциация за изследване на езиците, 2006 г.
Въпроси и отговори
В: Кой е Джордж А. Милър?
О: Джордж А. Милър е един от основателите на когнитивната психология през XX век, който изучава мисленето, езика и паметта.
В: Какво е открил Милър за човешката памет?
О: Милър открива, че ако помолите хората да запомнят списък с думи или числа, повечето хора могат да запомнят само между пет и девет думи или числа.
В: Какво обяснява статията на Милър "Магическото число седем, плюс или минус две"?
О: В статията на Милър се обяснява ограничението на човешката краткосрочна памет, като се посочва, че хората могат да запомнят само между пет и девет думи или числа.
В: Какво е изследвал Милър в своите проучвания?
О: В своите проучвания Милър изследва областите на мисленето, езика и паметта.
В: Какво получава Джордж А. Милър през 1991 г.?
О: През 1991 г. Джордж А. Милър е удостоен с Националния медал за наука.
В: В коя област Милър прави преход от бихевиоризма към психологията?
О: Милър премина от бихевиоризъм към когнитивна психология.
В: Как Милър направи революция в света на психологията?
О: Милър направи революция в психологията, като показа, че аспектите на човешкия ум могат да бъдат наблюдавани и тествани в лабораторни условия.
обискирам