Amicus curiae

История

Практиката на amicus curiae се среща в римското право. Тя играе важна роля както в английското обичайно право, така и в американската правна система. По-късно тя е въведена в международното право, по-специално в областта на правата на човека. Днес тя се използва от Европейския съд по правата на човека. Използва се и в Междуамериканската комисия по правата на човека, Междуамериканския съд по правата на човека, Съда на Европейския съюз и Специалния трибунал за Ливан.

Презентация

Най-често в пресата се отбелязва ситуацията, когато група за защита на правата на човека подава становище по дело в апелативен съд, по което не е страна. Апелативните дела обикновено се ограничават до фактическите данни и аргументите, изхождащи от обжалваното дело на по-долната инстанция. Обикновено адвокатите се съсредоточават върху фактите и аргументите, които са най-благоприятни за техните клиенти. Когато дадено дело може да има по-широки последици, кратките становища на amicus curiae са начин да се представят тези съображения, така че евентуалните широки правни последици от съдебните решения да не зависят единствено от страните, които пряко участват в делото.

В известните случаи амичи куриае обикновено са организации с големи правни бюджети. В Съединените щати например организации с нестопанска цел за правна защита, като Американския съюз за граждански свободи, Правната фондация "Ландмарк", Тихоокеанската правна фондация и други, често представят такива становища, за да се застъпят за или против определена правна промяна или тълкуване. Ако дадено решение може да засегне цял отрасъл, дружества, различни от страните по делото, може да пожелаят да бъдат чути техните опасения. В Съединените щати федералните съдилища често разглеждат дела, свързани с конституционността на щатски закони. Следователно щатите могат да подават становища като amici curiae, когато е вероятно техните закони да бъдат засегнати, както в делото на Върховния съд "Макдоналд срещу Чикаго", когато тридесет и два щата под егидата на Тексас (и Калифорния самостоятелно) подадоха такива становища.

Амичи куриати, които не подават становища, често представят академична гледна точка по делото. Редакционните статии във вестниците, блоговете и други материали със становища вероятно могат да повлияят на решенията на Върховния съд като де факто amici curiae. Те обаче технически не се считат за amicus curiae, тъй като не представят материали в Съда, не е необходимо да искат разрешение и нямат гаранция, че ще бъдат прочетени.

Решения на Върховния съд на САЩ

Върховният съд на Съединените щати има специални правила за кратките документи amicus curiae, които се подават по висящи пред него дела. Правило 37 на Върховния съд гласи отчасти, че такава справка трябва да обхваща "релевантен въпрос", който не е разгледан от страните и който "може да бъде от значителна полза". На корицата на краткото изложение на amicus трябва да се посочи коя страна се подкрепя от изложението или дали изложението подкрепя само потвърждаване или отмяна на решението. Съдът изисква също така, наред с другото, всички неправителствени амисиси да посочват лицата, предоставили паричен принос за изготвянето или представянето на изложението. Кратките изложения трябва да бъдат изготвени във формат на брошура и да бъдат предоставени на Съда в 40 екземпляра.

Във Върховния съд на Съединените щати, освен ако краткият доклад amicus не е подаден от федералното правителство (или от някой от неговите служители или представители) или от щат на САЩ, обикновено се изисква разрешение от съда (чрез молба за разрешение) или взаимно съгласие на страните. Разрешаването на amicus curiae да представи устни аргументи се счита за "извънредно".

В Световната търговска организация

Ролята на становищата amicus curiae в системата за уреждане на спорове на Световната търговска организация (СТО) е спорна. Противоречието се дължи на правителствения характер на споровете в СТО. Тъй като само членовете на СТО имат достъп до системата, всички нечленуващи в нея, като например неправителствените организации (НПО), са изключени и нямат право да бъдат изслушани. Така единственият начин те да допринесат за вземането на решение от страна на СТО е чрез кратки становища на amicus curiae.