Folie à deux — споделено психотично разстройство: симптоми и форми

Folie à deux — споделено психотично разстройство: открийте симптоми, форми, причини и съвременни изследвания за индуцирани налудности и възможности за лечение.

Става дума за психично разстройство, студийният албум е на адрес Folie à Deux(албум)

Folie à deux (от фр. „лудост на двама“) е наименованието на състояние, при което човек, който иначе е здрав или има по-леки симптоми, развива симптомите и заблудите на човек, страдащ от психоза. Ако повече от двама души споделят симптомите или налудностите, се говори за folie à trois (3), folie à quatre (4), folie à plusieurs или folie en famille. Официално днес състоянието е известно като индуцирано разстройство с налудности или споделено психотично разстройство, но в много публикации все още се използват оригиналните термини, разработени във Франция през XIX век. Днес съществуват две основни форми на състоянието:

• Folie imposée: Човек си създава заблуда и я предава на други хора. Ако хората се разделят, заблудите при тези, които не са ги развили първи, обикновено бързо изчезват.
• Едновременна лудост: двама души, страдащи от заблуди, си влияят взаимно, така че заблудите им стават много сходни.

По-новите проучвания показват, че тази класификация може да не е достатъчна за пълното описание на "folie à deux". Възможно е да има повече симптоми, отколкото обикновено се описват в горните случаи. Освен това в много случаи разделянето на двамата пациенти може да не е достатъчно, за да изчезне състоянието при единия от тях. Освен това човекът, описан като "здрав" преди да развие folie à deux, може вече да страда от психично заболяване или да развие такова.

Състоянието е описано за първи път в статия, публикувана от Ернест-Шарл Ласег и Жул Фарле през 1877 г.

Масовата истерия може да се разглежда като форма на folie à deux.

Симптоми и клинични особености

В основата на състоянието стоят споделени налудности — твърдо поддържани, нереалистични убеждения, които един човек предава на друг. Типичните характеристики включват:

• близка, често изолирана връзка между участниците (например членове на едно семейство или партньори);
• ясен „първичен“ носител на налудността (индивид с по-тежка психотична структура) и „вторичен“ индивид, който възприема убежденията;
• социална изолация и липса на външни реални корекции на убежденията;
• когнитивна конформност — вторичният индивид често има зависима или възприемчива личностна динамика;
• в някои случаи — тревожност, депресия или други емоционални реакции, свързани с налудностите.

Причини и рискови фактори

Причините са комплексни и включват комбинация от психични, социални и понякога биологични фактори:

• наличие на първично психотично разстройство при един от участниците (например шизофрения или голяма делузивна епизода);
• социална и/или физическа изолация — ограничен контакт с хора извън групата увеличава риска;
• динамика „доминиране-приемане“ — един индивид налага убежденията си на зависим партньор;
• предшестващи личностни уязвимости или по-леки психични нарушения при вторичния индивид;
• в редки случаи — културни или религиозни фактори, които могат да улеснят споделянето на нереалистични убеждения.

Диагноза

Диагнозата се поставя от психиатър въз основа на клинично интервю и наблюдение. Ключовите стъпки са:

• идентифициране на първичния психотичен пациент и на вторичния (индуцирания);
• оценка за наличие на реално психично заболяване при вторичния — дали налудността е „индуцирана“ или е част от собствено разстройство;
• проверка за социална изолация, влияние на динамиката между хората и наличието на външни доказателства против налудностите;
• използване на инструментариум за диференциална диагноза (шизофрения, делузивно разстройство, афективни разстройства и др.).

Забележка: В класификационните системи има промени: например в DSM‑5 терминът „shared psychotic disorder (folie à deux)“ е премахнат като самостоятелна диагноза и състоянието се поставя под по-широки категории като „Other Specified Schizophrenia Spectrum and Other Psychotic Disorder“. В ICD‑10 съществува код за индуцирано разстройство с налудности.

Лечение

Лечението зависи от тежестта и от това кой е първичният пациент. Основните подходи са:

• Разделяне — временна или постоянна подялба на животните пространства и контактите между първичния и вторичния участник често води до разрешаване на индуцираните налудности при вторичния;
• Медикаментозно лечение — антипсихотици за първичния пациент; при продължаващи симптоми при вторичния може да се обмислят и при него;
• Психотерапия и психосоциална подкрепа — когнитивно-поведенческа терапия, семейна терапия, социални интервенции за намаляване на изолацията;
• Лечение на съпътстващи състояния — депресия, тревожност или злоупотреба с вещества също трябва да се адресират.

Прогноза и усложнения

Прогнозата варира. При вторичните индивиди, особено ако са млади и нямат подлежащи психични заболявания, разделянето и подкрепящото лечение често водят до пълно възстановяване. При случаи, където вторичният има също хронично или латентно психично заболяване, симптомите могат да персистират и да изискват дългосрочно лечение. Нелекуваните случаи могат да доведат до социална деградация, риск за безопасността или влошаване на първичното разстройство.

Профилактика и етични аспекти

Профилактичните мерки целят намаляване на изолацията, ранна психиатрична оценка при членове на силно обвързани групи и образование относно психичните заболявания. Етични дилеми възникват при необходимост от разделяне на семейства или поставяне на ограничени мерки срещу волята на някого — тези интервенции трябва да следват законови и медицински стандарти и да търсят минимално инвазивни решения.

Кога да потърсите помощ

Консултирайте психиатър или друг квалифициран специалист, ако наблюдавате:

• координирани и упорити нереалистични убеждения при двама или повече близки хора;
• сериозно влошаване на ежедневното функциониране или опасно поведение, свързано с налудностите;
• промяна в мисленето или поведението след силно влияние от партньор или член на семейството.

Folie à deux е рядко, но значимо явление, което подчертава силата на социалните връзки върху психичното здраве и необходимостта от комплексна, индивидуализирана оценка и лечение.

Въпроси и отговори

В: Какво е folie à deux?

В: Колко форми на това състояние има?

В: Какво представлява Folie imposée?

В: Какво е Folie simultanée?

В: Кога е описано състоянието за първи път?

В: Счита ли се масовата хистерия за форма на folie à deux?

Търсене по буква